Върху “Любезните пичове” и модерните филмови вкусове

През 2016 година „Любезните пичове“ изглежда като останка от една изгубена ера. Ера, която е позната на родените през 90-те години само от филмите, които са гледали по телевизията. Ера, която изглежда леко невероятна и странна на родените през новото хилядолетие. Ера, в която не заглавията и героите правеха филмите популярни, а звездите, които участваха в тях. Новият филм на Шейн Блек взима най-приятните и развлекателни елементи от тази („втора златна“) ера на Холивуд и ги пренася в съвременната ни реалност, за да ни върне назад и нагоре в кинематографично отношение, макар и за малко.

the-nice-guys-featured-photo-PodMosta

Ръсел Кроу и Райън Гослинг играят двойка частни следователи през 70-те години в САЩ, които се оказват замесени в грандиозен случай с участието на наемни биячи, порнозвезди, политици и бизнесмагнати. Именно от тях двамата трябва да започнем. Ръсел Кроу и Райън Гослинг не са просто актьори. Те са суперзвезди. Гласовете и лицата им са разпознаваеми в която и да е роля, под какъвто и да е грим, в какъвто и да е костюм. Те биха превърнали екшън филм с оригинална концепция в касов хит и през 80-те, и през 90-те, а са го правили и през новото хилядолетие. Нямат нужда да са супергерои, известни на десет поколения комиксови фенове, или пък персонажи, изиграни преди 30 години за първи път и „reboot“-нати в съвременна обстановка.

the-nice-guys-Russ-Gos-PodMosta

В наши дни те са умираща порода. Малцина по-млади избраници като Майкъл Фасбендър и Чанинг Тейтъм могат да се похвалят с магнетично излъчване и набор от актьорски качества, каквито притежава Гослинг, а само класици в професията като титана Том Круз могат да се сравняват със звездната аура на Кроу. Не, в наши дни хората се оглеждат за бляскави метални или гумени костюми по филмовите постери или пък за цифричка, уточняваща кое поред продължение е това на филм, който вече са гледали. Познатото лице и голямото име вече нямат същата комерсиална стойност като преди – само питайте горкия Джони Деп…

От това страда седмото изкуство като цяло – когато звездите ги няма, за да продават филмите, продуцентите започват да се осланят на клиширани сюжетни концепции, обладава ги панически страх от новаторството и скоро една голяма част от зрителите са тези, които се оплакват от липса на оригинални заглавия за сметка на „Бързи и яростни 8“. ОСЕМ, за Бога!

Това вероятно е тема за съвсем друг текст, който не знам дали някога ще напиша, но е пряко свързана с „Любезните пичове“. Филмът засега има регистрирани приходи на скромната стойност от 41 милиона долара при вложена инвестиция от 50 милиона. Критиците възхваляват до небесата неговите достойнства, зрителите, които са го гледали, му дават високи оценки, и накрая успехът на лентата се свежда до няколко обикновени цифри в уебсайта Box Office Mojo. „Angry Birds: Филмът“ има над 7 пъти по-високи приходи от това и по всяка вероятност ще захрани младото поколение зрители по киносалоните с поредната порция идиотско анимирано псевдозабавление, взаимствано от приложение на мобилен телефон. Междувременно двойките и приятелските компании, които виждах около мен двата пъти, в които гледах „Любезните пичове“ в същите тези киносалони, ще очакват филм отново да ги разсмее и да им се хареса толкова, колкото „онзи с Ръсел Кроу и Райън Гослинг“, но ще чакат напразно. В крайна сметка ще се задоволят с вдигнатата вежда и показната арогантност на Робърт Дауни Джуниър в ролята на Тони Старк. Или Шерлок Холмс. Или която и да е друга негова роля.

F**k off, you smug bastard

Извинявам се покорно на уважаемия читател, че чете вече пети параграф, а аз не съм започнал да говоря в конкретика за „Любезните пичове“. След песимистичните ми разсъждения относно комерсиалния успех на различните жанрови филми, идва време да стана и оптмистичен. Защото „Любезните пичове“ е великолепен филм по всички параграфи. Екшън комедия с две истински суперзвезди в главните роли, които имат превъзходна химия помежду си и извикват каквато емоция пожелаят у зрителя с един поглед или щракване на пръсти.

Кроу и Гослинг са противположни символи на филмовата мъжественост. На 50-ина години, с видимо оформено коремче, прошарени коси и брада, гърлен глас и тежка стъпка, застарелият австралийски „гладиатор“ излъчва „мачизмо“, непостижимо за актьор от по-младото поколение. Виждали сме го в ролята на безпощадния екшън герой със сърце от злато много пъти преди. Рекламното лице на метросексуалността и модерен женски кумир Гослинг е по-интересният тук. В емблематичния „Drive: Живот на скорост“ той изигра същия този безпощаден екшън герой със сърце от злато с убийствена ефективност – но по-мълчалив и мистериозен, отколкото е Кроу в „Любезните пичове“. Тук Гослинг пищи като жена, играе пиян през по-голямата част от екранното си време, яде бой на поразия и грубо неглижира бащинските си задължения към дъщеря си – и въпреки това съумява да ни остане симпатичен. По-младата от двете звезди разсмива публиката до истерия и все пак успява да трогне зрителя в нужните моменти със съвършена лекота.

В подобни звездни моменти наистина си проличава майсторството на двамата изпълнители на главните роли. Техните герои забавляват до припадък, а всъщност са изключително трагични персонажи и дори повърхностен поглед върху тях е достатъчен, за да го покаже. Джаксън Хийли, изигран от Кроу, е депресиран мъж над средна възраст, който пребива хора срещу заплащане, чувства се ужасно безполезен и изпитва болезнена потребност да помага на хората. Холанд Марч, симпатичният глупак в изпълнение на Гослинг, е вдовец, ужасен татко, завършен мошеник и отчаян, макар и безобиден, алкохолик. Зрителят придобва представа за всички тези нюанси и аспекти на двамата герои сякаш между другото, с почти случайни вметки и кратки разменени погледи. През цялото останало време двамата си подхвърлят шеги, обстрелват се с остроумни нападки и се борят със злодеите. И въпреки всичко това в края на филма публиката има тази детайлна представа за тях и тя не е стоварена отгоре им с тежестта на 50 литра руска водка (да, към теб гледам, Звягинцев), а със забавна себеосъзнатост и приятелско намигване.

the-nice-guys-Crowe-Gosling-PodMosta

В това пък проличава майсторството на неповторимия Шейн Блек. Създателят на „Смъртоносно оръжие“, „Хищникът“ и „Целувки с неочакван край“ е способен да създаде именно такъв нюансиран сценарий, в който персонажите да бъдат обрисувани богато и многостранно и въпреки това да останат забавни и развлекателни. В персоналните арки на двамата централни образи Блек реализира истински човешки истории за надмогване на нечии недостатъци и надскачане на лични трагедии. Но, ей Богу, това ще са последните мисли в главата Ви, докато гледате „Любезните пичове“. Ако се захванете да пишете текст за него около полунощ, може и да ви хрумнат подобни помисли, но докато го гледате, просто ще се забавлявате искрено, безсрамно и изключително доволно. Какво чакате? Просто идете и го гледайте!

Георги Петров

е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност “журналистика” в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ “По света и у нас”, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to