25 въпроса с Даниел Ангелов

Съдбата рядко ни среща с хора, които да са едновременно талантливи, успешни, харизматични и не на последно място – добри. Дани Ангелов е олицетворение на всичко това. Виждали сме го на сцената на Народния театър – в постановката на Александър Морфов „Хъшове”, на телевизионния екран, като последната му роля е в сериала „Ние, нашите и вашите”.

Живея в България, защото…

Живея в България, защото това е моята страна и защото това е една страна, която безкрайно обичам. Смятам, че имаме всичко. Не бих сменил България за нищо на света.

Българската литература е жива, защото…

Има много поводи за това. Като започнеш от Иван Вазов, минеш през Елин Пелин, Яворов, Хайтов. Нормално е да е жива.

Летите за Ню Йорк. До Вас седи известен писател. Кой е той?

Може би Валери Петров.

Българското кино е живо, защото…

Като цяло българската душевност е много силна. Има какво да кажем. Друг е въпросът, че все по-малко и по-малко държавата прави да има качествено българско кино и хората по някакъв начин се опитват сами да оцеляват. Слава Богу, че започна да го има пак.

Имате 200 милиона долара, за да направите филм, какъв ще бъде неговият жанр и сюжет?

С 200 милиона мога да направя 3-4 филма. 3-4 да са яки, и още 10 малки. Бих се изкефил на филм тип „Смело сърце”, тип „Гладиатор”. По-мъжки филм. Може да е и нещо българско тип „Време разделно”.

Кой актьор/актриса бихте поканили за главната роля?

Зависи много на жанра. Харесвам много български актьори и актриси. Деян Донков е актьор, който много обичам. От женската част има много. Ани Пападопулу е страхотна, Теодора Духовникова също. Има много мои колеги, които не са толкова популярни и са страхотни актьори. Много зависи каква е спецификата на филма.

На кой литературен, филмов или театрален герой се оприличавате?

Може би някой Чехов герой.

Българската музика е жива, защото…

Може много неща, защото сръбското още не ни е завладяло. И гръцкото също. Ние имаме традиции. Българската музика е уникална. Зависи какъв жанр дали е естрадна, дали е поп. Имаме достатъчно талантливи хора в България, така че Слава Богу, че е жива.

Ако можехте да изберете една песен, която да слушате до края на живота си, коя би била тя?

Може би на Васил Найденов – Почти забравена любов.

В кое населено място с удоволствие бихте се загубили?

Ако любимият човек е до мен, навсякъде бих се загубил.

Любимите Ви места в онлайн пространството са?

Не съм много по техническата част, но по-скоро Фейсбук ми е така някаква територия.

Любимите Ви места в офлайн пространството са?

Обичам планината, обичам морето, обичам да ходя на театър, да играя театър, да снимам филми. Най-много обичам да съм в спалнята с любимия човек.

Как бихте прекарали деня си, ако разберете, че е последният от живота Ви?

Ще бъда с хората, които обичам!

Какво бихте казали на 10-годишното си аз?

Продължавай напред.

А на 90-годишното си аз?

Все така продължавай напред.

Вашето предизвикателство в професионален план е?

Искам да правя филми много, сериали, театрални постановки, мюзикъли, музикални шоута. Много са нещата.

Имате ли нереализирана мечта, за която винаги ще съжалявате?

Имах много нереализирани мечти и в професионален и в личен план. Предполагам, че тепърва предстои най-доброто.

С какво си оправяте настроението в лош ден?

Настроението си го оправям по няколко начина. Аз по принцип съм вярващ човек и молитвата е нещо, което ме зарежда много чисто духовно. Иначе хубава песен, прегръдка и целувка от любимия човек. Нещо да измисля ново, чисто творчески.

Ако бяхте суперзлодей, щяхте да желаете уищожаването на света, защото…

Според мен и на най-големият суперзлодей му е отредено да бъде добър, справедлив, да бъде истински, да бъде творец, да бъде положителен. Аз съм последният, който би разрушил нещо. Първото нещо, което ще направя, ако бях суперзлодей, е да отида и да се покая.