‘Stranger things 2’ – най-доброто от малкия екран

26.11.2017

Ако от нищото изведнъж имате непреодолимо желание да слушате музика от 80-те или да гледате филми с извънземни същества и свръхестествени явления, то вероятно сте гледали новия сезон на ‘Stranger things’. Той беше най-доброто, което малкият екран даде на зрителите през вече отминаващата есен. Сериалът на братята Дъфър успя да си спечели впечатляваща фенска база още с първите си епизоди миналата година и съвсем естествено появата на трейлъра за ‘Stranger things 2’ и завръщането на любимите герои на екран предизвикаха сладкото очакване за нещо все така добро. Дали сериалът успява да остане верен на себе си, като същевременно надгради постигнатото до момента?

Вторите сезони на успешни сериали като ‘Stranger things’ са особено важни, защото те имат задачата да затвърдят първото впечатление на публиката. Вторият сезон на научнофантастичния сериал изпълнява всичко, което зрителя очаква от него, и с някои дребни изключения успява да остави същото усещане, в което публиката успя да се влюби миналата година, докато от друга страна добавя и нови елементи. Stranger things 2успява да бъде различен от миналия сезон по начин, който не дразни и не отблъсква зрителя, а точно обратното – кара го да остане на мястото си.

Докато началото на ‘Stranger things’ беше по-близо до научната фантастика и филми като „Извънземното“ и „Подпалвачката“, то в продължението на историята осезаемо се долавя влиянието на хорър жанра и филмови произведения като Екзорсистът“ и „То“. Дори успява да се доближи до усещането за съспенс, което се заражда във филмите на Хичкок. Втори сезон обръща много повече внимание на това усещане отпреди и успява да превърне обикновения зрител пред екрана в съпреживяващ и съчувстващ герой. Особено силно това се долавя в някои от най-напрегнатите действия като бягството на героите от лабораторията. Но за да не издадем някои от най-важните сцени на тези, които още не са гледали сезона, нека първо погледнем историята и това в какъв момент сварваме нашите любими герои.

Събитията от ‘Stranger things 2’ се развиват точно година след напрегнатия сблъсък в местното училище, спасяването на Уил и изчезването на Ел. Добре познатата ни банда “нърдове“ Майк, Уил, Дъстин и Лукас е привидно спокойна и продължила своето нормално, запълнено от електронни игри и посещения в научния клуб ежедневие в иначе неспокойния Хоукинс. Под повърхността (буквално от там) обаче спотаеното зло се надига и се задава нова непредвидима заплаха, която отново ще изпита силите на приятелството и любовта. Заплахата този път е много по-голяма, с по-мащабен обхват и пагубно въздействие. От Преобърнатия свят ново чудовище с многобройна армия спуска пипалата си, които започват да тровят света, в който живеят хората, а „вестоносецът“ на това паразитно чудовище е останалият белязан от престоя си в паралелната реалност Уил.

На първо място втори сезон е различен именно с разрастването на заплахата. Това, с което децата се бориха в първи сезон, беше само загрявка за предстоящото. Дори хората от съмнителната лаборатория в Хоукинс, които досега бяха приемани като абсолютен враг наравно с Демогоргон, също се оказват напълно безпомощни пред новото зло. На второ място сезонът е различен с вече споменатото залитане към хоръра. Неслучайно събитията от този сезон се развиват около празника Хелоуин. Може би ще уловите препратките към някои запомнящи се сцени от известни хорър филми. И накрая ‘Stranger things’ е различен с новите попълнения в актьорския си състав, които са изключително интересни.

За да се развива една история в сериал, тя има нужда и от нови лица. Важно е да отбележим как новите герои си взаимодействат със старите и претърпяват ли някакво развитие вече познатите ни герои. В този сезон едно от най-добрите взаимодействия на екрана е това между шериф Хопър и Ел.

Героинята на малкото момиче със свръхестествени способности извървя дълъг път от началото на сериала досега и през този път, въпреки крехкото си състояние, тя винаги беше опората за другите, спасителката на деня. Именно заради силите, които притежава, и това, че изглеждаше способна да се справи със всичко, никой не се втурваше да спасява нея. Но преди всичко Ел е едно 13-годишно момиче, което никога не е имало истинско семейство и защита.

В този сезон шериф Хопър се явява като бащинска фигура за Ел – най-близкото нещо до родител, което тя някога е имала. Връзката между тях в сезона е изключително интересна за наблюдаване , защото е сложна. Поставя въпроса за доверието, за това, дали когато се опитваме да предпазим някого на всяка цена, всъщност не му вредим. В кулминационната битка на сезона, преминали през всички бариери и счупили всички мостове помежду си, те двамата се изправят рамо до рамо пред опасността, пазейки взаимно гърбовете си.

Едни от новите лица на екрана са тези да доведените брат и сестра Макс (Сейди Синк) и Били (Дакре Монтгомъри). Двамата са новодошли в малкото градче Хоукинс и доста бързо успяват да се влеят в неговия ритъм, но всеки по своя различен начин. Макс – свободолюбива, любопитна, добросърдечна и силна. Били – агресивен, груб и безпощаден. Коренно различни и винаги воюващи. Войната между Макс и Били не е типичната война между по-голям брат и по-малка сестра, това е война на характери и ценности, в която път към примирие може би няма. Едва ли ще видим Били омекнал и преобразен, по начина, по който видяхме промяната в героя на Стив Харингтън, но режисьорите могат и да ни изненадат.

Доста герои се намесват в очарователния, но и леко съкрушителен любовен триъгълник между Лукас, Дъстин и Макс. Между тях тримата прехвърчат първите любовни искри, а за някои и неизбежните първи любовни разочарования. Над всичко това като мъдър наставник бди „бавачката“ Стив Харингтън, който играе ролята на съветник на Дъстин по отношение на сложните любовни въпроси. Стив и Дъстин откриват, че могат да бъдат много добри приятели към средата на сезона. Дуото им от комично дори прелива в емоционално, когато Стив изпраща Дъстин на бала в края на училищната година и му дава някои ценни съвети. На фона на напрежението и големите свръхестествени заплахи героите все още намират време да преминат през най-човешките страни на живота като това да бъдат влюбени и отхвърлени.

Стив Харингтън дава тези съвети на Дъстин, защото и самият той преминава през същото чувство на отритнатост. Хубавото в случая е, че Стив извървя огромен път от началото на сериала до момента и се намира в етап, в който може да приеме ситуацията такава каквото е и да се оттегли. Старият Стив Харингтън може би не би преклонил глава пред чувствата между Нанси и Джонатан, които най-накрая, след дълги епизоди на прокрадващи се погледи, намират път един към друг.

От самото начало Джонатан знае къде е неговото място и кой е той – тих и самовглъбен млад мъж, който „слуша ‘Talking Heads’ и чете Вонегът“. Нанси от друга страна известно време се бореше с това коя иска да бъде, докато най-накрая не откри свободата в това да следва скритите желания на сърцето си. Нанси и Джонатан имат нужда да бъдат побутнати, за да направят крачка един към друг, и това побутване се слува с любезното съдействие на друг нов герой – смахнатия детектив Мъри Бауман. Дарен с прозорливостта на истински Шерлок Холмс, той добавя приятна комична нотка в иначе напрегнатата атмосфера на сериала.

Друг нов образ е приятелят на Джойс Байерс – Боб Нюби. Боб си прилича много с Майк, Уил, Дъстин и Лукас, но за разлика от тях е вече едно пораснало дете, успяло да съхрани детското. Към края на сериала дори разбираме, че именно той е основателят на прословутия научен клуб, в който момчетата често се събират. Героят ни кара да се влюбим в неговия оптимизъм, хумор, жертвоготовност и отзивчивост.

Попаднал в хаоса на семейство Байерс, без да знае в какво се забърква, той се превръща в голяма опора за Джойс и без да се оплаква, от съвсем страничен човек се превръща в съпреживяващ цялата драма около състоянието на Уил. Актьорът, който влиза в образа на добряка Боб Нюби, не е избран никак случайно. Шон Остин, освен че е добре познат на любителите на фентъзи жанра с ролята си на Сам от „Властелинът на пръстените“, е сред хлапетата, които в средата на 80-те се подвизават на снимачната площадка на ‘The Goonies’/“Дяволчетата“ – едно от основните вдъхновения зад ‘Stranger things’.

Приятно тенденциозен е и изборът на актьора, който се превъплъщава в образа на д-р Сам Оуенс. Пол Рейзър играе в „Пришълци“ на Джеймс Камерън през 1986 г. – друг филм, оказал значително влияние върху ‘Stranger things’. В новия сезон на сериала с участието на доктора дори има цяла сцена, която заема значително вдъхновение от „Пришълци“. Това е интересна игра, провокиране на публиката да открива приликите и преди всичко отдаване на почит на класиките в жанра. Героят на Пол Рейзър в „Пришълци“ е крайно противоречив и накрая се оказва предател.

Противоречив е и образът на д-р Оуенс. Той е от онези герои, чиито мотиви не можем да прозрем напълно и които са непредсказуеми, именно защото в различни ситуации показват контрастни качества. Д-р Оуенс работи в лабораторията на Хоукис и безспорно знае много за скритите зад белите стени тайни, което автоматично го превръща в сив герой, но от друга страна показва и завидно желание да направи нещата по по-добър начин и с възможно най-малко поражения. Засега Оуенс остава в полето на недоизяснените герои.

Донякъде такъв герой остава и Кали или 008 – момичето, което Ел нарича своя сестра. Кали е безспорно изключително важен за цялата история герой и това беше няколкократно подчертано в ‘Stranger things 2’. Изключителното й значение пролича от това, че сезонът започна именно с нея и разкритието, че има друго момиче със свръхестествени способности. По-късно в сезона беше разкрита и връзката, която вечно ще я свързва с Ел и това, че двете имат нужда една от друга.

Седми епизод от сезона беше центриран изцяло върху срещата между Ел и Кали и за момент с такава фундаментална и предопределяща значимост, епизодът беше реализиран недотам задоволително. Още с първото сблъскване с даден герой публиката или го приема, или го отхвърля. В случая отдалечеността на епизода от цялостното усещане, настроение и рамка на сериала допринесоха за това тези нови герои (Кали и нейната банда пънкари) да не бъдат приети добре, нито пък тяхната история да събуди подобаващия интерес. Седми епизод стоеше като кръпка върху целия облик на сериала, но въпреки това не успя да го загрози.

На голяма част от зрителите направи впечатление малката роля на Майк в сезона. Въпреки че отново активно участваше в премеждията и се бореше редом с приятелите си срещу общия враг, героят му някакси се изгуби на фона на всички останали взаимоотношения на екрана. Това е значителна разлика с миналогодишния сезон, когато Майк беше едно от основните присъствия в сериала и нещо като лидер на малката банда на колела. Донякъде това може да се приеме като знак, че героят не търпи никакво развитие, но от друга страна изолирането на Майк не е случайно и си има обяснение.

В първи сезон Майк беше това, което е, заради присъствието на малкото момиче, което криеше в стаята си и в което постепенно успя да се влюби. Във втори сезон той имаше далеч по-малко ентусиазъм, заради липсата на Ел. Не просто липсата, ами пълното неведение по отношение на това какво се е случило с нея. Майк претърпя своето развитие, но в по-различна посока. В една от най-емоционалните сцени в сериала, Майк отново видя своята Ел, а трупаното цяла година огорчение и тъга избухна в гняв срещу Хопър, който криеше истината.

Втори сезон на ‘Stranger things’ остави някои въпроси без отговор. Какво се случва с Кали и бандата след раздялата с Ел? Можем ли да се доверим на д-р Оуенс? Каква беше крайната цел на чудовището? И най-важният въпрос от всички – какво точно е Преобърнатият свят, над който живеят жителите на Хоукинс? Тези висящи въпроси би трябвало да намерят своя отговор в следващите епизоди. Теориите за това какво ще се случи са многобройни като пътите, в които някой извиква „Уил!“ още в първи сезон. Едно е сигурно – ‘Stranger things’ показа, че може да разгръща хоризонта си, да вади нови карти от ръкава си и да надгражда собствените си успехи, за радост на публиката.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСлепите Вайши01.02.2017

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE