Издателство: „Парадокс“
Страници: 462 
Цена: 18.99 лв.
Поръчай тук с отстъпка!

Точно тук е започнало всичко, в Бюргер­бройкелер, голямата мюнхенска бирария, пре­ди точно петнайсет години. Но тази вечер по изключение не е време за възпоменания, дори и ако още три хиляди души са се преместили. Ораторите се изреждат на трибуната и всички искат мъст; предишния ден в Париж седемнай­сет годишен евреин е убил секретар от герман­ското посолство, защото са депортирали баща му. Хайдрих е на точната позиция, за да знае, че загубата не е чак толкова голяма: секретарят на посолството е бил наблюдаван от Гестапо, защото бил уличèн в антинацистка дейност. Но трябва да се възползват от случая. Гьобелс му е възложил мащабна мисия. Докато соарето е в разгара си, Хайдрих диктува своите заповеди: спонтанните демонстрации да се състоят през нощта. Всички служби на държавната полиция трябва незабавно да се свържат с отговорници­те в Партията и с тези от СС. Демонстрации­те, които ще се състоят през нощта, да не бъдат потушавани от полицията. Само трябва да се вземат мерки да не бъдат застрашени животът и имуществото на германците (например сина­гогите ще бъдат опожарявани само ако огънят не застрашава съседните сгради). Търговските къщи и частните апартаменти на евреите могат да бъдат разрушавани, но не и ограбвани. Тряб­ва да се арестуват толкова евреи, най-вече бо­гати, колкото могат да поберат съществуващите понастоящем затвори. От момента на тяхното задържане, най-добре би било да се свържат със съответния концентрационен лагер, за да бъдат интернирани там възможно най-бързо. Заповедта е предадена в 1:20 ч.

СA вече са вдигнати на крак, а СС ги след­ва плътно. По улиците на Берлин и във всички големи градове витрините на еврейските мага­зини са пръснати на парчета, покъщнината от апартаментите на евреите хвърчи през прозор­ците, а самите евреи, ако не са арестувани, би­ват измъчвани, дори убивани. По земята са се виждали разбити пишещи машини, шевни ма­шини и дори пиана. Погромите не секват цяла нощ. Порядъчните хора се крият вкъщи, най-любопитните присъстват на зрелището, въздър­жайки се от намеса, като безмълвни призраци, без да може да се установи естеството на тяхно­то мълчание – съучастническо, неодобрително, невярващо или плод на задоволство. Някъде в Германия някой чука на вратата на 81-годиш­на старица. Когато отваря на СA, тя подхвър­ля с насмешка: „Тази сутрин имам височайши гости!“. Но когато от СA я карат да се облече и да ги последва, тя сяда на канапето си и заявя­ва: „Няма да се облека и никъде няма да ходя!

Правете каквото искате с мен!“ И когато тя пов­таря: „Правете каквото искате с мен!“, шефът на отряда изважда пистолета си от кобура и я прострелва в гърдите. Тя се сгромолясва на ка­напето. Той я прострелва втори път в главата. Тя пада от канапето и се претъркулва на земята. Но все още не е мъртва. С глава, извита към прозо­реца, тя изпуска лек хрип. Тогава шефът стреля трети път в средата на челото, от разстояние де­сет сантиметра.

Другаде пък един от СA се качва на покрива на една разграбена синагога и размахва свитъци от Тората, крещейки: „Избършете си задниците с това, евреи!“. И я хвърля като карнавални лен­ти. Ето го вече неподражаемия стил.

В доклада на кмета на едно малко градче можем да прочетем: „Акцията срещу евреите се разви скоростно и без особено напрежение. Вследствие на предприетите мерки, една двойка евреи се хвърли в Дунав“.

Всички синагоги горят, но Хайдрих, който добре познава работата си, е наредил всички архиви, намерени в генералния щаб, да се пре­местят в СД. Сандъци с документи пристигат на „Вилхелмщрасе“. Нацистите обичат да изгарят книги, но не и регистри. Германска ефектив­ност? Кой знае дали от СА не са си избърсали задниците с толкова скъпоценните архиви…

На следващия ден Хайдрих предава на Гьо­ринг един първи поверителен доклад: размерите на разрушенията, що се отнася до еврейските ма­газинчета и домове, все още не могат да бъдат по­твърдени с цифри. Осемстотин и петнайсет раз­рушени магазина, 171 обитаеми къщи, които са опожарени или разрушени, показват едва малка част от истинските щети. Сто и деветнайсет си­нагоги са били опожарени, а 76 други са били на­пълно разрушени. Двайсет хиляди евреи са били арестувани. Има сигнали за 36 мъртви. Тежко ранените също са 36. Всички ранени и убити са евреи.

Информирали са Хайдрих и за случаи на из­насилвания, всъщност става въпрос за нарушения на нюрнбергските расови закони. Вследствие на което виновните ще бъдат арестувани, изключ­вани от Партията и предавани на правосъдието. За сметка на това тези, които са убивали, няма да бъдат закачани.

Два дни по-късно в Министерството на въз­душния транспорт Гьоринг председателства заседание, което има за цел да прехвърли отговор­ността за причинените щети на евреите. Всъщ­ност, както е отбелязал говорителят на застра­хователните компании, само цената на изпочу­пените прозорци възлиза на пет милиона марки. (Ето защо занапред ще се говори за „кристалната нощ“.) Обаче се оказва, че собствениците на ев­рейските магазинчета са арийци, които трябва да бъдат обезщетени. Гьоринг фучи. Очевидно ни­кой не е мислил за икономическата цена на опера­цията, още по-малко пък министърът на икономи­ката. Той крещи на Хайдрих, че е било по-добре да убият двеста евреи вместо да съсипят толкова ценни неща. Обиден, Хайдрих му отговаря, че е имало 35 убити евреи.

Колкото повече се намират решения как ще­тите да бъдат изплатени от самите евреи, толкова повече Гьоринг се успокоява и обстановката става поносима. Хайдрих го чува да се шегува с Гьо­белс, че в гората ще бъдат създадени резервати за евреи. Според Гьобелс ще трябва да се пуснат и някои животни, които страшно много приличат на евреите, като лоса със своя крив нос. Всички при­състващи се смеят от сърце, с изключение на отго­ворника за застрахователните компании, който не е много убеден в изготвения от фелдмаршала план за финансиране. И с изключение на Хайдрих.

В края на заседанието, когато е решено да бъдат конфискувани всички имоти на евреите и да им бъде забранена всякаква форма на учас­тие в бизнеса, той намира за необходимо да вър­не дебата към основната тема:

– Дори и евреите да са отстранени от иконо­мическия живот, основният проблем остава. Той се състои в това как да бъдат прогонени евреите извън пределите на Германия – след което под­сказва: – Докато чакаме това, ще трябва да им сложим отличителни знаци, за да могат да бъдат разпознавани.

– Униформа! – изкрещява Гьоринг, вманиачен по облеклата.

– По-скоро отличителна значка… – отговаря Хайдрих.