Райнхард Хайдрих или сенчестото лице на Райха

14.05.2018

Ревю на „HHhH – Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих” от Лоран Бине

Великите империи и народи от древността до сега биват запомнени главно с техните лидери и водачи. Което е съвсем обяснимо, предвид дългата спирала на времето и необятността на историческите факти и събития.

Освен това в 21 век поради огромното и хаотично количество информационни потоци, изглежда ума на съвременния човек е развил механизъм да запаметява само най-ключовите имена, дати и случки, обвързани с определен етап от миналото. Това е и една от предпоставките за силното персонифициране на най-знаковите явления от човешката история. Добър пример затова е Римската Империя, която повечето хора основно свързват с Цезар, макар по-дълбоко запознатите да я отъждествяват и с други лица.

По същият начин стои и въпросът с нацистка Германия, където вниманието на хората бива насочено главно към Хитлер и Химлер. Те обаче, макар и безспорно да са интересни и заслужаващи дълбоко изследване фигури, далеч не са единствените хора създали облика на Райха такъв, какъвто го познаваме в наши дни. Интересно е колко често хората се замисляме и за дребните камъчета, представляващи отделни хора и събития, които движат голямата лавина на епохалните периоди от миналото. Историята, каквато се преподава в училище, също заради своето собствено ограничение откъм часове, насочва фокуса върху първенците.

Ето защо и литературата остава един от най-сигурните начини в динамичните бури на времето да не остане пропуснат детайл или забравена персона. И макар на роден език да сме буквално залети с книги за Хитлер и Втората световна война, съвсем скоро запалените читатели и страстни привърженици на историческото познание у нас ще имат възможност да се запознаят детайлно и с вълнуващата личност Райнхард Хайдрих, един от главните инициатори на „окончателното решаване на еврейския въпрос” и координатор на дейностите по борба с вътрешните врагове на Третия Райх.

„HHhH – Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих” от Лоран Бине бива публикувана на български благодарение на издателство „Парадокс”, които не спират да радват читателите със смислени и добре написани истории, стъпващи върху важните за историята на човечеството събития.

Това, което трябва да знаят читателите преди да разгърнат страниците на книгата, е, че ги очаква един наистина запомнящ се сблъсък с най-зловещите факти, личности и събития от времето на Третия Райх. Въпреки това интересното за творбата е, че не се ограничава само до тях, но и представя поглед върху неща от още по-ранната история, детерминираща бъдещите процеси. Лоран Бине не просто пише за историята. Той успява да я пресъздаде чрез живо впускане във всеки неин аспект. Стилът му на писане е потапящ и провокиращ, с внимание към детайлите и грижа към обективността. Още първите страници поставят атмосферата, нужна на читателя, за да се пренесе в онези мрачни времена и да усети най-силно духът им. Богатият микс от документаристика и художествено повествование пък е гарант за постоянното поддържане на интереса, така че разгърналите страниците на книгата да продължават с препускането в сюжета, отвеждащ ги стремително към емблематичните за този исторически период – организиране на Айнзацгрупите в Източна Европа, операция „Антропоид” и убийството на нацисткия лидер.

 

Особено вълнуващ е начинът, по който самият автор става част от историята, разказвайки за своите собствени пътища на вдъхновението. Получава се силна връзка между него и четящия върху основата на откровението, тъй като Лоран Бине постоянно споделя своите мисли, впечатления и тълкувания върху описаните процеси. Така романът предоставя на читателя не само историята на Хайдрих, но и възможност да бъде по-правилно и адекватно разбран всеки неин аспект. Добрият автор е и добър изследовател, ето защо и вътре в самия роман Бине споделя:

Изтичат месеци, превръщат се в години, през които тази история не спира да назрява у мен. И тъй като животът ми си минава, състоящ се, както всеки друг, от радости, драми, разочарования и лични надежди, полиците на библиотеката в моя апартамент се покриват с книги за Втората световна война. Изчитам всичко, което ми попада под ръка на всички възможни езици, ще изгледам всички филми, които излизат – „Пианистът“, „Крахът на Третия Райх“, „Фалшификаторите“, „Черната книга“ и т.н. – моят телевизор е неизменно пуснат на канал „Histoire“ по кабелната. Научавам доста неща, някои имат само далечна връзка с Хайдрих, казвам си, че всяко нещо може да ми послужи, че „HHhH Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“ трябва да се потопя в една епоха, за да разбера нейния дух, а после нишката на знанието, веднъж дръпната, продължава да се развива сама. Пълнотата на знанията, които натрупвах, почти ме ужасява. Изписвам две страници, докато изчитам хиляда. С този ритъм ще умра, описвайки едва само подготовката на атентата. Добре съзнавам, че моята жажда да се подкрепя с доказателства, здравословна в основата си, започва да става смъртоносна – в края на краищата това е претекст да отлагам писането. Междувременно, имам чувството, че всичко в моя ежедневен живот ме връща към тази история…

„HHhH – Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих” е носител на награда Гонкур за първи роман (2010) и Награда на читателите на пош изданията (2011). Макар да излиза едва тази година на роден език, за мен присъствието ѝ в родното литературно пространство е повече от важно. Защото макар и да съществуват много исторически книги, обвързани с определена тема, понякога е достатъчно само една, но за сметка на това сериозно и увлекателно описана. И докато повечето книги около Втората световна война целят да събудят дадени настроения, творбата на Лоран Бине по-скоро носи в себе си мисията да разбие всички нароени в съвремието ни митове около Райха и да хвърли светлина върху всичко, касаещо този период от миналото, променил облика на съвременна Европа. Нещо, което е повече от нужно в епохи като нашата, в които страдаме от прекалено много грешна интерпретация и непознаване на миналото и основните му движещи сили.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваЗа „Кафка на плажа“, Мураками и няколко говорещи котки16.03.2016

Още от Под Моста

Цветелинка ЦветановаQA върху общите заблуди и притеснения за дигиталното образованиеОбразование