През 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата. Тази дата и до днес не е повсеместно възприета, а повечето страни, включително и България, честват Международния ден на децата на 1 юни, който води началото си от конференция в Женева през 1925 г.
По повод този хубав празник „Под Моста“ предлага няколко интересни заглавия, с които да зарадваме децата си.
„Питър Пан“, Сър Джеймс Матю Бари
Историята за Питър Пан се ражда като пиеса през 1904 г. Оттогава насам героят остава символ на безгрижието, веселието и безотговорността. Онази хубавата безотговорност, за която всички мечтаят. Онази, която те кара да забравиш проблемите и да се смееш. Безотговорността, присъща на децата, която върви с прекрасното умение да позволяваш на хората да се грижат за теб. Лекота, безгрижност и смелост, полети до „Ничия земя“, битки с пирати и безброй приключения. Питър Пан е всичко, което възрастните не са. Той е момчето, което упорито отказва да порасне и да приеме скучната работа в адвокадска кантора, а всички ние тайничко си мечтаем понякога да бъдем на негово място.
„— Това беше толкова отдавна, мило — въздишаше Уенди. — О, боже, как лети времето!
— Така ли лети — питаше хитрото дете, — както ти летеше, когато беше малко момиче?
— Когато аз летях! Знаеш ли, Джейн, понякога се питам дали наистина съм летяла.
— Разбира се, че си летяла.
— О, някогашните чудесни дни, когато можех да летя!
— Защо сега не можеш да летиш, мамо?
— Защото съм възрастна, миличко. Когато хората пораснат, те забравят как се лети.
— А защо забравят?
— Защото вече не са весели, невинни и безсърдечни. Само веселите, невинните и безсърдечните могат да летят.
— Какво значи весели, невинни и безсърдечни? Толкова искам да бъда весела, невинна и безсърдечна!“
„101 далматинци”, Доуди Смит
Далматинците са едни от първите анимационни герои, с които се запознават децата. Почти няма родител, който да не е пускал филмчето или да не е купувал от малките илюстрирани книжки с петнистите кученца. Оригиналният роман обаче е написан през 1956 г., а оттогава набира все по-голяма популярност и се превръща в любим на милиони деца по света.
От историята на далматинците научаваме всичко – любов към животните, грижовност и разбиране. Злобара (или Круела) е малко по-лоша (кой нормален човек би си направил палто от сладки далматинци!), отколкото бихме я срещнали в живота, но тя е там, за да ни покаже напълно категорично какви не бива да бъдем. На нея са противопоставени човешките добродетели Роджър и Анита. А най-хубавото е, че имаме 101 прекрасни кученца. Ако не сте гледали игралните филми „101 далматинци” и „102 далматинци”, време е да поправите грешката си и да се настаните със семейството пред телевизора.
Продължава на следващата страница
Подкрепи ни!