Април беше чудесен музикално. Вълнуваща музика от групи, от които се очакваха солидни продукции. Само може да ни е яд, че отменят отново фестивали и няма особено как да пътуваме. Насъбра се доста фестивален материал за 2 години.
Royal Blood – Typhoons
Това е третият албум на британското рок дуо и е изцяло продуциран от тях (с изключение на две песни). Рифовете са по-добри, анаражиментите по-текстурирани, хармониите по-интересни. Албумът е направен да бъде актуален в по-късните часове и хората да танцуват на него. Групата звучи толкова уверено в това си амплоа, че сякаш е намерила мястото, на което иска да бъде. Рокендрол осветен от диско топка.
Greta Van Fleet – The Battle at Garden’s Gate
Момчетата от Детройт все повече излизат от сянката на „Лед Цепелин от Али Експрес“. Нека да сме откровени – звучат чудесно. А и наистина ли никой не би искал още малко Цепелин в живота си?
Kaleo – Surface Sounds
5 години след A/B най-сетне феновете на Kaleo дочакахме новия албум. Всички 11 песни са дело на JJ (вокал) и са записани на различни места по света. Имал съм удоволствието да слушам групата два пъти – на живо звучат също толкова добре. Албумът продължава блус-рок-фолк посоката, а отличителният глас на JJ го прави точно това, което феновете очакваха.
London Grammar – Californian Soil
London Grammar не е група, която ще те хване за яката. Те са добрите, средна класа деца, които рисуват поп пейзажи. Ако говорите в колата, има шанс дори да забележите, че Рийд (вокал) излива сърцето си. Но ако шофирате сами, тя е в състояние да разбие вашето.
Birdy – Young Heart
Birdy не е артист, който ще ни изненада, но е артист, който създава красива и нежна музика. 5 години по-късно отново имаме албум от нея.





