Музика

Албумите на 2021-а

07.01.2022

Умишлено изчаках да мине и декември, за да обърна поглед и да се замисля за албумите, които поне мен са ме развълнували. Разбира се, това е много субетивно мнение, имайки предвид колко много (и хубава) музика се появи през последните 12 месеца. Ще събера албумите, които нареждам в личната си класация.

Jungle – Loving in Stereo

Трети албум и пак страшна музика. Дискотека в най-буквалния смисъл. Смятам, че групата има много поле пред себе си. Keep Moving е жестоко парче.

JMSN – Heals Me

Шести албум за този бог на R&B-то, който не разбирам защо не е по-оценяван и слушан. Аз съм си отявлен фен. Страхотни мелодии, концепция и смели решения.

HONNE – Let’s Just Say The World Ended A Week From Now, What Would You Do?

Освен епично дългото си заглавие, този албум е и меко казано добър. Дуото умело вирее в своя стил, но този път е и привлякло серия от гости в албума като Khalid, Pink Sweat$ и др. Разкошни вокали и продукция.

Inhaler – It Won’t Be Always Like This

Дългоочакван дебют за ирландската инди рок група, ръководена от Илайджа Хюсън (най-големият син на Bono от U2). Аз лично харесвам групата от ден 1, приликите с U2 не ме смущават (аз и никога не съм бил фен от най-заклетите им фенове). Inhaler правят хубава музика и това е най-важното. Енергичен албум.

Desperate Journalist – Maximum Sorrow!

Признавам си, открих ги тази година. Качествен пост-пънк от Острова. Maximum Sorrow! е албум за фестивални сцени – пълен с химнове, които да припяваш и танцуваш. Изслушах и предходните продукции на бандата – Maximum Sorrow! е връх в тяхната идентичност.

Vince Staples – Vince Staples

Винс определя този албум като „най-личният досега“ (името си говори). Четвърти негов и нека да сме откровени – най-доброто, което е издавал. Именно личните истории и чувства (освен бруталните бийтове) го правят толкова страхотен. Не е лесно да напишеш албум за себе си, който да не звучи егоистично. Винс Стейпълс го прави перфектно.

Wolf Alice – Blue Weekend

Blue Weekend е албум, чиято динамика постоянно се променя, преминавайки от нежна семплота до триумф на звуците. Може би най-доброто от Wolf Alice досега. Тези 40 минути със сигурност ще попаднат в много класации за най-доброто от тази година.

Tyler, The Creator – Call Me if You Get Lost

Музиката на Тайлър винаги е била смесисца от постоянно нарастващи палитри, а CMIYGL е най-комплексната палитра досега. Абсолютна стилова вакханлия. Личен фаворит за месец юни. 17 парчета, които звучат още по-зряло и уверено от предходните му продукции.

The Black Keys – Delta Kream

Този албум се доближава много сериозно до същността и есенцията на музиката от Северен Мисисипи, с което този регион е толкова популярен. The Black Keys изглежда са толкова в своята комфорта зона, че по никакъв начин не ни карат да се ядосаме, че няма особено подобни стилово песни до най-добрите от техния репертоар. Без съмнение – една от най-добрите блус-рок групи.

Royal Blood – Typhoons

Това е третият албум на британското рок дуо и е изцяло продуциран от тях (с изключение на две песни). Рифовете са по-добри, анаражиментите по-текстурирани, хармониите по-интересни. Албумът е направен да бъде актуален в по-късните часове и хората да танцуват на него. Групата звучи толкова уверено в това си амплоа, че сякаш е намерила мястото, на което иска да бъде. Рокендрол осветен от диско топка.

Greta Van Fleet – The Battle at Garden’s Gate

Момчетата от Детройт все повече излизат от сянката на „Лед Цепелин от Али Експрес“. Нека да сме откровени – звучат чудесно. А и наистина ли никой не би искал още малко Цепелин в живота си?

Kaleo – Surface Sounds

5 години след A/B най-сетне феновете на Kaleo дочакахме новия албум. Всички 11 песни са дело на JJ (вокал) и са записани на различни места по света. Имал съм удоволствието да слушам групата два пъти – на живо звучат също толкова добре. Албумът продължава блус-рок-фолк посоката, а отличителният глас на JJ го прави точно това, което феновете очакваха.

Nick Cave & Warren Ellis – Carnage

Останах със зейнала уста, когато видях, че Nick Cave има нов албум. Творческите следи на Gosteen си личат и в Carnage. Оставаме в хватката от личната загуба на Nick Cave и чупливите последици от нея. Вярваме и съпреживяваме всяка дума и тон заедно с него. Всичко звучи като изповед. И много лично. Албумът е записан за около седмица. Оставя те без дъх.

Jazmine Sullivan – Heaux Tales

Джазмин Съливан е гласище. Харесва ми, че в този албум показва от всичко, което може. Добавила е в него H.E.R., Anderson .Paak и Ari Lenox, което е още една валидация за бъдещето на изпълнителката. Често е пренебрегвана, когато говорим за актуалните R&B артисти, но с този албум се намества комфортно в имената, с които трябва да асоциираме съвременното R&B.

Parcels – Day/Night

Parcels са от няколко години в моя радар, но сега навлязоха с цял един дебютен албум. Сигурен съм, че ще ги виждаме по хубавите летни фестивали. Фантастиченн албум.

IDLES – CRAWLER

Песни като The Wheel и Stockholm Syndrome ми стигат да ги сложа в този личен топ, но като цяло албумът е страхотен. Смела продукция, в която намираме много красота в създадения пънкарски хаос.

Silk Sonic – An Evening with Silk Sonic

Музика, която те движи. 70-арски фънк, соул и R&B микс, към който е трудно да си апатичен. Бруно Марс и Anderson .Paak са комбинация, която трябва да продължи да създава музика.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян Симеонов5 албума от октомври, които трябва да слушате17.11.2021

Още от Под Моста

Под Моста6 български изпълнители ще развият своята музикална кариера във второто издание на Музикален АкселераторОбразование