Музика

Албумите на 2021-а

07.01.2022

Умишлено изчаках да мине и декември, за да обърна поглед и да се замисля за албумите, които поне мен са ме развълнували. Разбира се, това е много субетивно мнение, имайки предвид колко много (и хубава) музика се появи през последните 12 месеца. Ще събера албумите, които нареждам в личната си класация.

Jungle – Loving in Stereo

Трети албум и пак страшна музика. Дискотека в най-буквалния смисъл. Смятам, че групата има много поле пред себе си. Keep Moving е жестоко парче.

JMSN – Heals Me

Шести албум за този бог на R&B-то, който не разбирам защо не е по-оценяван и слушан. Аз съм си отявлен фен. Страхотни мелодии, концепция и смели решения.

HONNE – Let’s Just Say The World Ended A Week From Now, What Would You Do?

Освен епично дългото си заглавие, този албум е и меко казано добър. Дуото умело вирее в своя стил, но този път е и привлякло серия от гости в албума като Khalid, Pink Sweat$ и др. Разкошни вокали и продукция.

Inhaler – It Won’t Be Always Like This

Дългоочакван дебют за ирландската инди рок група, ръководена от Илайджа Хюсън (най-големият син на Bono от U2). Аз лично харесвам групата от ден 1, приликите с U2 не ме смущават (аз и никога не съм бил фен от най-заклетите им фенове). Inhaler правят хубава музика и това е най-важното. Енергичен албум.

Desperate Journalist – Maximum Sorrow!

Признавам си, открих ги тази година. Качествен пост-пънк от Острова. Maximum Sorrow! е албум за фестивални сцени – пълен с химнове, които да припяваш и танцуваш. Изслушах и предходните продукции на бандата – Maximum Sorrow! е връх в тяхната идентичност.

Vince Staples – Vince Staples

Винс определя този албум като „най-личният досега“ (името си говори). Четвърти негов и нека да сме откровени – най-доброто, което е издавал. Именно личните истории и чувства (освен бруталните бийтове) го правят толкова страхотен. Не е лесно да напишеш албум за себе си, който да не звучи егоистично. Винс Стейпълс го прави перфектно.

Wolf Alice – Blue Weekend

Blue Weekend е албум, чиято динамика постоянно се променя, преминавайки от нежна семплота до триумф на звуците. Може би най-доброто от Wolf Alice досега. Тези 40 минути със сигурност ще попаднат в много класации за най-доброто от тази година.

Tyler, The Creator – Call Me if You Get Lost

Музиката на Тайлър винаги е била смесисца от постоянно нарастващи палитри, а CMIYGL е най-комплексната палитра досега. Абсолютна стилова вакханлия. Личен фаворит за месец юни. 17 парчета, които звучат още по-зряло и уверено от предходните му продукции.

The Black Keys – Delta Kream

Този албум се доближава много сериозно до същността и есенцията на музиката от Северен Мисисипи, с което този регион е толкова популярен. The Black Keys изглежда са толкова в своята комфорта зона, че по никакъв начин не ни карат да се ядосаме, че няма особено подобни стилово песни до най-добрите от техния репертоар. Без съмнение – една от най-добрите блус-рок групи.

Royal Blood – Typhoons

Това е третият албум на британското рок дуо и е изцяло продуциран от тях (с изключение на две песни). Рифовете са по-добри, анаражиментите по-текстурирани, хармониите по-интересни. Албумът е направен да бъде актуален в по-късните часове и хората да танцуват на него. Групата звучи толкова уверено в това си амплоа, че сякаш е намерила мястото, на което иска да бъде. Рокендрол осветен от диско топка.

Greta Van Fleet – The Battle at Garden’s Gate

Момчетата от Детройт все повече излизат от сянката на „Лед Цепелин от Али Експрес“. Нека да сме откровени – звучат чудесно. А и наистина ли никой не би искал още малко Цепелин в живота си?

Kaleo – Surface Sounds

5 години след A/B най-сетне феновете на Kaleo дочакахме новия албум. Всички 11 песни са дело на JJ (вокал) и са записани на различни места по света. Имал съм удоволствието да слушам групата два пъти – на живо звучат също толкова добре. Албумът продължава блус-рок-фолк посоката, а отличителният глас на JJ го прави точно това, което феновете очакваха.

Nick Cave & Warren Ellis – Carnage

Останах със зейнала уста, когато видях, че Nick Cave има нов албум. Творческите следи на Gosteen си личат и в Carnage. Оставаме в хватката от личната загуба на Nick Cave и чупливите последици от нея. Вярваме и съпреживяваме всяка дума и тон заедно с него. Всичко звучи като изповед. И много лично. Албумът е записан за около седмица. Оставя те без дъх.

Jazmine Sullivan – Heaux Tales

Джазмин Съливан е гласище. Харесва ми, че в този албум показва от всичко, което може. Добавила е в него H.E.R., Anderson .Paak и Ari Lenox, което е още една валидация за бъдещето на изпълнителката. Често е пренебрегвана, когато говорим за актуалните R&B артисти, но с този албум се намества комфортно в имената, с които трябва да асоциираме съвременното R&B.

Parcels – Day/Night

Parcels са от няколко години в моя радар, но сега навлязоха с цял един дебютен албум. Сигурен съм, че ще ги виждаме по хубавите летни фестивали. Фантастиченн албум.

IDLES – CRAWLER

Песни като The Wheel и Stockholm Syndrome ми стигат да ги сложа в този личен топ, но като цяло албумът е страхотен. Смела продукция, в която намираме много красота в създадения пънкарски хаос.

Silk Sonic – An Evening with Silk Sonic

Музика, която те движи. 70-арски фънк, соул и R&B микс, към който е трудно да си апатичен. Бруно Марс и Anderson .Paak са комбинация, която трябва да продължи да създава музика.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян Симеонов5 албума, с които да изпратим лятото22.09.2021

Още от Под Моста

Момчил РусевБългарската музика през 2021: ДебютитеМузика