Музика

5 албума от април, които трябва да слушате

22.05.2019

В края на всеки месец ще ви представяме най-добрите албуми от изминалите 30 дена. Това ще е, разбира се, доста субективно, защото ще е съобразено с нашия вкус, но вярваме, че разчитате на него.

Anderson .Paak – Ventura

За Anderson .Paak или хубаво, или нищо. Личен фаворит ми е. Трудно ми е да преценя дали Ventura е най-добрият му албум досега, но със сигурност е зареждащо пътешествие.

Албумът е с по-малко соул, но пък ни носи колаборации с André 3000, Brandy, Nate Dogg, Sonyae Elise, Lalah Hathaway, Smokey Robinson и Jazmine Sullivan, които вдигат нивото още повече.

Nick Murphy (разбирай Chet Faker) – Run Fast Sleep Naked

Това е дълга тема. За мнозина Chet Faker умря с появата/завръщането на Nick Murphy. Мисля си, че този албум най-добре разказва историята. Бягството от хола на баба му до студиото в Токио. Всяка песен разказва за различен етап от това пътешествие. Аз винаги съм намирал музиката му за брилянтна, така че не беше голямо мислене дали да попадне в тази селекция.

Cage The Elephant – Social Cues

Интересното е, че това е група, която никога не съм харесвал особено. Но пък това не пречи да бъда обективен и да не кажа, че Social Cues е нещо, което трябва да прослушаме поне веднъж. Аз го направих 3 пъти. Може би най-добрата работа на групата досега. Красива меланхолия. Нечовешки груув. Love’s the only way те кара да си затвориш очите от кеф. Social Cues е експеримент, а както знаете в музиката това е огромен риск, когато вече имаш установена база фенове. Social Cues обаче е един от любимите ми експерименти за 2019-та досега.

Norah Jones – Begin Again

Окей, това не е най-великият албум на Нора Джоунс, но тя е от този тип артисти, които няма как да те разочароват щом запеят. Begin Again е изненадващо кратък, само 7 песни, но пък ни стигат да си налеем чаша червено вино и да го слушаме с дъжда навън.

The Cranberries – In The End

Долорес ни напусна през януари 2018-та и сякаш остана чувство на незавършеност, сякаш нямаше „сбогом“. Мисля си, че този албум е точно това. Излиза година и 3 месеца след нейната смърт, вокалите и все още ехтят в пространството. Това е финал за The Cranberries, което прави и продукцията емоционалната. Отвъд това – албумът е всъщност наистина добър.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян Симеонов5 албума от юли, които трябва да слушате13.08.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър