Музика

5 албума от април, които трябва да слушате

22.05.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

В края на всеки месец ще ви представяме най-добрите албуми от изминалите 30 дена. Това ще е, разбира се, доста субективно, защото ще е съобразено с нашия вкус, но вярваме, че разчитате на него.

Anderson .Paak – Ventura

За Anderson .Paak или хубаво, или нищо. Личен фаворит ми е. Трудно ми е да преценя дали Ventura е най-добрият му албум досега, но със сигурност е зареждащо пътешествие.

Албумът е с по-малко соул, но пък ни носи колаборации с André 3000, Brandy, Nate Dogg, Sonyae Elise, Lalah Hathaway, Smokey Robinson и Jazmine Sullivan, които вдигат нивото още повече.

Nick Murphy (разбирай Chet Faker) – Run Fast Sleep Naked

Това е дълга тема. За мнозина Chet Faker умря с появата/завръщането на Nick Murphy. Мисля си, че този албум най-добре разказва историята. Бягството от хола на баба му до студиото в Токио. Всяка песен разказва за различен етап от това пътешествие. Аз винаги съм намирал музиката му за брилянтна, така че не беше голямо мислене дали да попадне в тази селекция.

Cage The Elephant – Social Cues

Интересното е, че това е група, която никога не съм харесвал особено. Но пък това не пречи да бъда обективен и да не кажа, че Social Cues е нещо, което трябва да прослушаме поне веднъж. Аз го направих 3 пъти. Може би най-добрата работа на групата досега. Красива меланхолия. Нечовешки груув. Love’s the only way те кара да си затвориш очите от кеф. Social Cues е експеримент, а както знаете в музиката това е огромен риск, когато вече имаш установена база фенове. Social Cues обаче е един от любимите ми експерименти за 2019-та досега.

Norah Jones – Begin Again

Окей, това не е най-великият албум на Нора Джоунс, но тя е от този тип артисти, които няма как да те разочароват щом запеят. Begin Again е изненадващо кратък, само 7 песни, но пък ни стигат да си налеем чаша червено вино и да го слушаме с дъжда навън.

The Cranberries – In The End

Долорес ни напусна през януари 2018-та и сякаш остана чувство на незавършеност, сякаш нямаше „сбогом“. Мисля си, че този албум е точно това. Излиза година и 3 месеца след нейната смърт, вокалите и все още ехтят в пространството. Това е финал за The Cranberries, което прави и продукцията емоционалната. Отвъд това – албумът е всъщност наистина добър.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКакво слушаха NU/ANCE през 2018-та?08.01.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино