Признавам си – юни беше толкова пълен с нови продукции, че ми отне почти цял юли, за да преслушам всичко и да се спра на финални пет за тази селекция.
Bob Dylan – Rough and Rowdy Days
Първи албум на Боб Дилан от 8 години и е абсолютно невъзможно да не започна с него. Още повече, че последно време го преоткривам като артист. Албумът е невероятно пътешествие през историята на Америка през последните 50 години. Така както Дилан разказва. Потопете се.
Ray LaMontagne – Monovision
Музиката на Ray LaMontagne винаги ме е очаровала. Тя е от тези, при които, като си затвориш очите, отиваш на друго място. Monovision не е нищо повече и нищо по-малко от това, което може да очаквате от емблематичния ръждив глас на изпълнителя.
Rolling Blackouts Coastal Fever – Sideways to New Italy
Австралийската инди рок група е абсолютно бижу. Това е вторият им албум и не спирам да го слушам от месец. Няма съмнение, че инерцията, която набират ще доведе до невероятни лайвове догодина, когато всичко отново можем да се наслаждаваме на музиката както подобава. Този албум е толкова добър, че прави Hope Downs да изглежд като загрявка.
HAIM – Women In Music III
Мисля си, че именно в този си трети албум триото сестри изпълват своя потенциал. Страшно ми харесва това лятно калифорникийско поп-рок звучене и експериментите, които са вкарани в него.
CeeLo Green – CeeLo Green is Thomas Callaway
Слушането на новия албум на CeeLo Green е като да влезеш в машина на времето и да се насочиш към 1968-ма – но не тази на Motown или Stax, а на Елвис, Глен Кембъл, Джони Кеш и Дъсти Спрингфийлд. Това е така, защото албумът е записан в Нешвил в Easy Eye студията на Дан Ауербах, с цяла чета от легендарни автори и музиканти (Bobby Wood, Dave Roe, Paul Overstreet) и с оркестрация, за да създадат безупречна колекция от майсторски и емоционални песни.
Два бонус албума, които ми харесаха:
Two Door Cinema Club – Lost Songs (Found)
Това е за die-hard фенове (като мен), които очакваха да слушат групата на живо през 2020-та. Намерени и издадени записи от ранните години на групата.
Roy Ayers, Ali Shaheed Muhammad, Adrian Younge – Jazz is Dead 002
Три месеца след началото на джаз сесиите, които Али Шахид Мухамад и Ейдриън Юнг кръстиха Jazz is Dead, излезе втората част от поредица. Този път с Рой Айерс. Хубаво е.
