Както и очаквах – октомври бе изключително силен откъм албуми. От няколко месеца не съм имал толкова много селекционерски дилеми. Все пак си мисля, че и петте албума, които ще ви представя са изключително вълнуващи и няма да сбъркате с нито един от тях.

Nothing But Thieves – Moral Panic

Преди 4 години слушах Nothing But Thieves на живо в една катедрала в Бристол. Групата, която стои зад Moral Panic звучи много различно, до голяма степен развито в нова посока. Затвърждават алтернативното си звучене. Много тежки рифове (спрямо предишните им продукции), дълбоки текстове и засягане на множество теми. Nothing But Thieves постепенно се утвърждават като една от постоянните и солидните алтернативни рок групи, а с вокалите на Конър Мейсън могат да дадат наистина интересен нюанс на тази сцена.

boy pablo – Wachito Rico

Има ли и други фенове на boy pablo? Роденият в Норвегия, но от чилийски родители (сега има смисъл, нали?) Николас Муньоз прави страхотна музика. Джази китари, леко лениви вокали, потопени в постоянна меланхолия. Wachito Rico е позната територия, не чуваме експерименти или нещо ново. Но нужно ли е?

Giveon – When It’s All Said And Done

Giveon е едно от имената, които със сигурност ще запомнят 2020-та с хубаво. Въпреки че ако можеше да има турнета, годината щеше да е дори по-хубава за него. Но нямаше да ни донесе това дълго 11 минути EP. Giveon е едно от най-вълнуиващите R&B и соул имена в момента. А в тази продукция има и песен със Snoh Aalegra, които поне на мен ми стига, за да го поставя в селекцията този месец.

Gorillaz – Song Machine, Season One: Strange Timez

Как, за бога, дефинираме продукциите на Gorillaz? В този албум има страшно много музика, но звучи някак сплотено, събрана в едно цяло. Всяка песен е колаборация и виждаме имената на GoldLink, Skepta, St. Vincent, Elton John, EARTHGANG, 6black и много други. И всичко това звучи наистина свързано и далеч от еклектично. Можем ли да кажем, че това е най-кохерентният албум на Gorillaz от Demons Days насам?

Aloe Blacc – All Love Everything

Тук бях поставил Сам Смит и новия му албум, но на второ слушане останах по-скоро разочарован от прекалено поп и радио-friendly звученето на песните. Което на фона на това, което вокално може британският изпълнител ми се струва доста посредствено. Затова пък избрах един стар познайник, който прави страхотна музика – Aloe Blacc. Албумът му All Love Everything на второ слушане става още по-добър. Американският артист е успял да покаже най-доброто от себе си във всички 10 песни.