Юни беше интересен. Изпитах леко разочарование (защото очаквах повече) от албумите на Jordan Rakei и X Ambassadors. Малка екзотика – Hollywood Vampires изкараха албум. Групата се състои от Мистър Джони Деп, Алис Купър и Джо Пери и носи името на drinking club за известни хора, който Купър създава през 70-те и през който минава кой ли не – от Джон Ленън до Кийт Муун.

Daniel Caesar ни поднесе също нов албум – Case Study 01. С много нови колаборации. Аз съм по-скоро фен и харесвам работата му. Остава обаче впечатлението, че няма надграждане спрямо дебютния му пълен албум и нещо липсва, за да получим завършена продукция. Което, може би, оставя отворена вратата за Case Study 02?

Ето ги и петте албума, които грабнаха вниманието и времето ми и задържа слушалките повече на ушите ми.

Thom Yorke – ANIMA

ANIMA е третият солов албум на Негово Величесто Том Йорк. Със сигурност е по-малко абстрактен от предходния, това беше първото ми впечатление. Трябва да имате предвид, че албумът е електронен, понеже повечето хора асоциират Том Йорк с няколко по-популярни песни на Radiohead, които даже по концерти вече рядко се свирят. Има и филм в Netflix, режисиран от Пол Томас Андерсън. За мен си е невероятно какво става в главата на Том Йорк, как се развива музикално и как успява да изразява опустошителната си перспектива за света, в който живее(м). Смятам, че това е продукция, която е изпреварила времето си и едва след време ще оценим нейната реална стойност.

The Black Keys – „Let’s Rock“

Почакахме 5 години и това прави оценките за един албум винаги трудни и необективни, защото има доза носталгия и полепнала фенщина от едно време. Ако търсите експериментални инструментални и структури на песни – не. Няма да ги намерите в тази продукция. От друга страна, ако имате нужда от албум, който да си пуснете, смъквайки стъклото на колата надолу – „Let’s Rock“ е добър избор.

The Raconteurs – Help Us Stranger

Говорейки за завръщания – look who’s back! „Help Us Stranger“ е първият студиен албум от 11 години за детройтската рок група, водена от Джак Уайт. Красотата на The Raconteurs е в безкрайното удоволствие да чуеш двама световна класа автори на песни, които се събират и правят чисто и просто изпипана продукция.

Two Door Cinema Club – False Alarm

Това е албум, който отнесе много критика, но аз му се наслаждавам. Според изданието Clash Music, „False Alarm“ е албум, който ще формира бъдещето на инди рока. Нямам капацитет да направя такова съждение, но със сигурност креативността на тези тримата е способна да създава шедьоври.

Hayes & Y – Safeplace.

Нещо, което искрено ме усмихна е EP-то на моите любимци от Hayes & Y. Казва се Safeplace. И заслужава много от времето ви. Групата, без абсолютно никакво съмнение, напипа страхотна посока на развитие и звучене. Комбинацията от синтпоп, пост инди и фънк ги отличава все повече и повече. Нямам търпение за нови неща от тях. Чудесна концепция за EP-то, чуден artwork. Клипът към сингъла е също страхотен.