Трябва да призная, че и петте селектирани албума не бяха очаквани от мен през февруари и бях по-скоро изненадан, когато се натъкнах на тях. Във всеки случай – много са добри.

Foo Fighters – Medicine at Midnight

Dave Grohl обеща груув и го получихме. Не знам какво трябва да издадат Foo Fighters, за да не го включа в селекция с най-доброто от месеца. Medicine at Midnight със сигурност не е компромис. Албумът е изложение на това колко фундаментално добра банда са Foo Fighters.

Nick Cave & Warren Ellis – Carnage

Останах със зейнала уста, когато видях, че Nick Cave има нов албум. Творческите следи на Gosteen си личат и в Carnage. Оставаме в хватката от личната загуба на Nick Cave и чупливите последици от нея. Вярваме и съпреживяваме всяка дума и тон заедно с него. Всичко звучи като изповед. И много лично. Албумът е записан за около седмица. Оставя те без дъх.

The Boys with the Perpetual Nervousness – Songs From Another Life

Инди рок дуото записва този албум в социална дистанция. В различния студия. Различни градове. Различни държави. Носят ми усещане за The Beach Boys и The Rembrandts.

Robin Thicke – On Earth, and in Heaven

Robin Ticke е институция в собствената си Вселена. Кариерата му се дели на преди и след Blurred Lines – парче, което му даде много, но му и отне много. 7 години след Paula (последният му албум), Robin Thicke звучи сякаш се връща към корените си, превъзмогнал драмите, разводите, скандалите и застоя на кариерата си. В осмия си студиен албум Robin Thicke ни напомня защо бе лицето на модерното R&B в един етап от своята на кариера. Препоръчвам особено последните 3 песни от албума.

The Hold Steady – Open Door Policy

Никога не съм бил фен на The Hold Steady, но има нещо в този албум, което ми хареса. Звучи ми някак приятно хаотично и разхвърляно. Осми албум за инди рок групата, с който показват, че са склонни да експериментират със своята музика.