Музика

5 албума от септември, които трябва да слушате

09.10.2019

Септември роди доста музика. И много дългоочаквани албуми. Август беше лесен, защото имаше малко конкуренция, но сега трябва да оставя извън терена някои жестоки артисти. Въпреки това смятам, че ще се доверите на субективния ми избор и дори да имате други фаворити – споделяйте и пишете.

Liam Gallagher – Why Me? Why Not.

Liam Fuckin Gallagher си е институция сам по себе си. Това е вторият му албум и си е чудесен. Аз си мисля, че ако си харесвал Oasis, няма как да не харесваш каквото и да изкара някой от братята Галахър. Албумът хем има това Oasis звучене, хем звучи по-съвременно и това го казвам с най-позитивен тон. Ако правите преглед на септември – започнете с това.

The Lumineers – III

Много са добри! Честно, всеки път си изслушвам всичко тяхно от-до, когато изкарат нов албум. А този път инди фолк бандата от Колорадо ни засипва с третия си албум с три глави в него. И той е абсолютно брилянтен. Инди фолкът не е жанр, който лесно впечатлява, особено хора, чийто музикален вкус е формиран далеко от Щатите, но The Lumineers го владеят. Всяка песен е разказана история.

Pixies – Beneath The Eyrie

Тук останах изненадан. Pixies е важна банда, но не очаквах това модерно, darky, прогресивно звучене. Уау! Четох критиките за албума и те са полярни – има хора, които го намират за „по-добре от нищо“ и други, които го слагат сред любимите на групата.

Mahalia – Love and Compromise

Качествено R&B от Великобритания. Mahalia е артист, който следя от няколко години. Без съмнение има визия, има глас, има соул в нея. В този албум звукът е безкомпромисен също. Колаборациите с Lucky Daye, Hamzaa и Burna Boy са индикация за прогреса ѝ и съм сигурен, че тепърва ще се радваме на нейните продукции.

Post Malone – Hollywood’s Bleeding

Музиката на Post Malone не ми е особено приятна за слушане, когато си го пусна в Spotify. Бях доста време с това впечатление и сега продължавам да не съм му огромен фен и рядко да пускам негови неща. Преди 1 година обаче попаднах на него на една от сцените на Open’er фестивала в Полша. И ме остави със зейнала уста. Супер е на сцена. И е без съмнение важен артист за доста деца и тийнейджъри. И е интересно как успя да създаде този поп-хип-хоп-рок стил. За бога, в този албум има колаборация с Ози Озбърн. А албумът е добър, харесва ми, че не кривна от своя вече обособен стил. Нямаше как да не попадне в тази селекция.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян Симеонов5 албума от май, които трябва да слушате05.06.2019

Още от Под Моста

Под МостаКак се създава магията на радиотеатъраLIFE