Може би и вие сте като мен – липсва ви ароматът рано сутрин на бабините мекици и топлата усмивка, която ви събуждаше. Спомняте си за дните, в които нито веднъж не  поглеждахте часовника. Дните, в които вместо телефон в ръцете си държахте току-що набран букет. Е, пораснахме и тези дни няма  как да се върнат. Не, излъгах, могат. Не толкова лежерни, но все пак спокойни, дълги летни дни, прекарани на село. Чували ли сте за „Резиденция Баба“ ? Един месец на село – баба и дядо, храна, много храна, природа, слънце, добра компания, е, и малко работа. Една инициатива на млади хора за млади хора, която има за цел да ориентира студентите или завършили наскоро висшисти в неориентираната реалност.  Или с други думи – кауза, която искa да привлече интерес към съответното село и да допринесе икономически и социално за развитието му.

Според проучванията на създателите на проекта, младежите в България  осъзнават, че това, което са научили в училище и университета, не е достатъчно да създадат собствен бизнес, но и трудно биха се решили да напуснат града и да заживеят на село, развивайки нещо иновационно . Затова „ Резиденция баба“  се опитва да им покаже спокойния живот извън града, да им помогне да добият нови знания, да научат занаяти, да разширят мирогледа си и да се вдъхновят с  идея за проекти, свързани с възраждане на българското село. Финалните проекти ще бъдат представени в рамките на Форума за социална промяна в Източна Европа.

Това лято 18 момичета и момчета от цяла България, част от тях студенти в чужбина, заживяха за няколко седмици при непознати  баби и дядовци от четири родопски села – Джурково, Дряново, Манастир и Югово. Много от вас ще ги определят като авантюристи – такива са. Не всеки би заменил градския живот с този на село.

Едва ли ще ви изненадам, когато ви кажа, че това са села, в които живеят по около 100 човека. Средната им възраст  е 70 години, а на всеки, който е под 50, се гледа като на 20-годишен пъргав юноша. Тъжната истина. Селата ни замират. Оживяват се само уикендите и по празници, когато децата идват да навестят родителите си. Възрастните хора с дни не се срещат с друг жив човек, животинките са техните приятели. А получаването на хляба е цяло събитие. Но това лято съвсем неочаквано в тях закипя живот.  Докато се разхождаш в някое от селата може да срещнеш млади, усмихнати хора, които ремонтират църквата или просто помагат на някоя баба да занесе покупките си до тях. Една от тях е Жанина Владимирова, горда обитателка на резиденция „Джурково“,  на 25 г., родом  от Бургас. Студентка е в СУ „Св. Климент Охридски“, където изучава източни езици и култури.  Решила е да стане част от проекта, защото според нея ние вече имаме „правилните модели на подражание и само  трябва да преоткрием онова, което вече  сме изоставили горе в планините, селата, къщите на баба и дядо…“ . Този един месец  описва като неповторимо изживяване, в което е научила много и изпитала разнородни чувства – от разочарование до пълно очарование. За селото ни разказва, че  е разделено на три махали , от които две са с преселници помаци. „Разпитвах ги за байрам, за това какво се прави на погребения, по сватби, защо само мюсюлманите плетат такива гривни от мъниста.“ Успява да научи много нови неща за културата им и да види как съжителстват помежду си християни и мюсюлмани.

Все още й е трудно да се завърне към стария ритъм на живот. Жителите на селото и най-вече „нейната“ баба й липсват. Сякаш те вече са част от семейството й завинаги. Не пропуска да ми сподели, че всички са били добронамерени към тях и когато им е трябвало нещо, просто са отивали до съседа и са го молили да им го даде.  Благодарение на хората са успели да се адаптират  към селския живот, който определено не е лек. Първо, трябва да свикнеш със ставането рано, което е било най-тежко . Налага се и  да помагаш в домакинството, но както ми каза Жанина „опознавате се и започвате да си помагате един на друг“. Не е задължение, а помощ, помагаш, защото  искаш. Друга особеност на живота в село е, че там всичко тече с по-бавни темпове и малките неща са важни за хората. Като например понеделник, сряда и петък сутрин, когато цялото село получава хляба  и ако случайно някой не дойде, хората започват да се тревожат какво може да му се е случило. Така си е на село. Научила се е и  да плете гривни от мъниста, да готви родопски ястия (пататник, не такъв от ресторантите, а съвсем смолянски вариант; клин с ориз и такъв с картофи, зелен лук и извара; това е тяхната баница с по три точени кори и плънка между тях), неща, които няма как да научи в града. Когато й зададох въпроса дали е готова да зараже градския живот и да заживее на село, беше категорична: “Да, нека продължим пътя.“

Резиденцията в село Джурково приключи тази събота с курбан за здраве в деня на Голяма Богородица, затова и участниците все още са със смесени чувства. Жанина, Евелина, Деница и Мирослав направиха със собствени ръце и с помощта на майстор хляба, който след това раздадоха на жителите на селото и гостите на празника, след като преди това почистиха местната пекарна. Облечени в народни носии младежите цял ден пяха и  се веселиха с джурковци. „Старите винаги варяха ръжено кафе. Турваха та си го изпечаха, ръжта да стане малко червена. И си имаха всички мелничка, турваха та си го смилаха кафено. И всяка сутрин си го варяха мъжете, жените – не, само мъжете. И тогава нам на децата ни даде една бучка захар и то се свари кафенцето.“ , разказват възрастните на гостите.

Не знам за вас, но на мен ми се прииска да си взема чантичката и да запраша към Родопите. Време ми е да се науча как се прави родопски качамак! Сега с нетърпение очакваме резултата от проекта – 18 идеи, свързани с ресурсите на българското село, културни и предприемачески иниациативи.

Автор: Габриела Новакова