Всичко, което е далеч от село, е провинция

31.05.2018

Ние от село

Снимки: Резиденция Баба, Светлана Михова

„Да, бабе, хапнах… оо, лекциите ли, да, ходя…топло е в общежитието…даа и с момичетата се разбираме…всичко е наред…и аз теб… „

И затварям телефона. Минута, две – толкова са ми нужни всяка вечер, за да знам, че Земята се върти правилно, че моят свят е подреден, че всичко е наред и мога да продължа с ежедневните си дейности. Моите баба и дядо. Моят ориентир. Моето доказателство, че селото е вълшебно място. Моята вяра, че светът е прекрасен, че хората се обичат и че вкусната храна е задължителна за здравия семеен живот. Запознали се преди 40 години. На нивата. След два месеца решили да се оженят, ей така. Той – лошо момче, тя – примерна ученичка. Любов като по филмите. Не! Селска любов, любов като от разказ на Елин Пелин. Любов каквато само селото може да предложи. А после им се раждат деца и децата им раждат деца, и ето ме и мен – двадесетгодишен индивид. От скоро и студентка в София, големия град.

Откакто съм тук често ми се налага да трябва да се представям и обичам изумените погледи като кажа: „Ами, селско момиче съм“. Сякаш има нещо лошо в това. Истината е, че съм от малък град, но цял живот съм имала село, в което да прекарвам летата и ваканциите си. Съчувствам на хората, които си нямат село. Та, ако ти, драги ми читателю, си от тези хора, позволи ми да ти разкажа колко е хубаво и колко съм горда, че съм „селянка“.

2005, 2010 или 2018 – годината няма значение, защото на село времето е разтегливо понятие, а аз съм 10-годишно дете с още десет години стаж. За баба и дядо няма значение на колко години съм. Винаги ще ми купуват шоколади и ще ми позволяват контрабандно да внасям котки в стаята.

Мартенска сутрин

Събуждам се от звуците на млекарката (цистерна, която идва, за да събере млякото от кравите и то да отпътува към направата на най-вкусния кашкавал). Махам пердето и поглеждам през прозореца, спряла е на улицата и чувам как дядо си разговаря с шофьора. Връщам се отново под завивките, протягам се, поглеждам часовника – 08:30, а във въздуха долавям мирис на прясно изпържени мекици.

Блаженство! Ставам, нахлузвам си стария анцуг набързо, защото мекиците не търпят отлагане.  Заварвам баба до печката да изпържва последните няколко, а тя така ми се зарадва сякаш не сме се виждали не от вчера, а поне няколко месеца. Слагаме масата и изчакваме дядо, за да закусим заедно. А след закуска баба винаги е намислила задачки за изпълнение.  И съм щастлива, и ми е хубаво, и съм отново дете.

Та, ако ме питаш защо да живееш на село, ето ти няколко примера за неща, които няма как да ти се случат в големия град:

– да садиш арпаджик (сам провери в Google какво е)

– да доиш крава

– да копаеш червеи, за да отидеш привечер за риба, защото рибата не „къца“ в жегата

– да правиш компоти

– да се возиш на комбайн

– да се возиш и на каруца

– да не се притесняваш, че вече е станало тъмно

– да ядеш джанки направо от дървото

– да си вземеш сладко „на вересия“ от кварталния магазин

Мога да продължа този списък с хиляди неща. Мога да ти дам много причини защо е хубаво да живееш на село и колко ми липсва сега. Искрено вярвам, че не съм родена, за да стоя в софийските задръствания и ми се иска да обуя калните гуменки и да оставя всичко, което ме прави толкова зависима от графици, срокове, задачи. С живота на село ти си позволяваш лукса да имаш време. Време, в което да обичаш. Време, в което да почиваш. Време, в което да се трудиш. Време, в което да опитваш от истинския живот.

А понякога щастието се намира на един автобус разстояние. Ако пък нямаш как да отидеш, ако няма къде, ако няма при кого, решението е Резиденция Баба. Една страхотна инициатива на „Фабрика за идеи“. Ако започна да разказвам ще пропусна нещо, затова можеш да видиш тук за какво иде реч, ще се влюбиш в идеята. Обещавам!


Автор: Цветелинка Цветанова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСлепите Вайши01.02.2017
Стажанти на "Под Моста"Силата да бъдеш първи на покрива на света18.05.2017
Йоанна АнтоваУикенд бягство: По пътя на виното13.08.2018

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE