Най-очарователното в журналистическата професия е, че срещаш всякакви колоритни личности. А когато събеседникът ти е един русоляв млад човек, който иска да се занимава с наука, един от поводите ни за гордост, това те кара да се чувстваш щастливец. Ще ви запозная с Александър Макелов. Сашо, както му казват приятелите, е роден във Варна през юни 1991 г . Мести се заедно със семейството си в Бургас, където завършва ПМГ „Академик Никола Обрешков“ като една от гордостите на гимназията, града, а и страната. Получава покани от най-добирте университе в света и през следващата година заминава за Америка. Тази година завършва Харвард, специалност математика и компютърни науки. Да поясним – компютърните науки от теоретичната страна, т.е. почти никакво програмиране.

Аз те познавам като най-умния съученик на брат ми, приятелите те описват като човек, който обича да прекарва свободното си време сред природата, а в града те знаят като един от най-добрите математици в света. Но кой е Александър Макелов според теб самия?

Сашо е много неща, но най-вече математик със страст към литературата и музиката.

Добре, но как успяваш да съчетаеш две съвсем различни неща като математика и литература?

Виждам общото между точните науки и по-емоционалните страни на човешкото познание. Най-интересно ми е, когато мисля за връзки между на пръв поглед несвързани неща. Но за мен в математиката и литературата има много общо. Веднъж, когато си се занимавал достатъчно дълго с тях, ще го видиш. На първо място може би е това, че и двете в известен смисъл се занимават с това да разкриват „закони“, които управляват света. В математиката тази идея не е чужда на  математиците (и въобще хората, занимаващи се с точни науки) често трябва да организират голям брой примери в главата си и да извлекат общото правило зад тях. По-интересното е, че когато чета някоя книга например се чувствам по много подобен начин – тя ми поднася разни случки и герои и аз се опитвам да извлека идеята на автора за тях, закона, по който се движи историята.

Винаги търсиш  логиката, така ли?

„Логиката“ може би не е най-точното описание, когато става дума за литература, но да, чувствата попадат в някакви общи теми и можеш поне на интуитивно ниво да усетиш връзките между тях. Така че и в математиката, и в литературата се иска някаква интуиция за нещата (били те числа или хора), която да те насочи към „истинските“ неща, които управляват света. Един приятел, който ми беше асистент в колежа, в момента ми праща разни части от дисертацията си, която се занимава с намиране на връзки между алгоритми за изкуствен интелект и модернистична литература. Признавам си, че почти нищо не разбирам от двете, но пък е голям купон да чета идеите му за това как си приличат. (смее се)

Да кажем, че това ти е странично занимание. А в профисионален план какво предстои? След Харвард накъде?

Това лято съм безработен. Трябва да напиша една научна статия от дипломната си работа, но все още не съм я започнал. През май завърших бакалавъра, сега съм се отдал на неструктурирана почивка. Есента ще започна едногодишна магистратура по математика в Англия. А есента на следващата година ще запиша докторантура по компютърни науки в Щатите.

Виждаш ли бъдещето си в България? Било то и далечното.

Виждам го на много места, не знам как ще се развият нещата, зависи от много лични фактори. Очевидно е, че в България би ми било по-трудно финансово, но забелязвам, че с течение на годините все по-малко ми е цел да правя пари. За жалост, тук би ми било трудно да намеря подходяща среда за правене на наука, но не е невъзможно. Засега се целя в научната дейност, парите са празна работа. Също така тук има много неща, с които би ми било забавно да се занимавам – примерно ученическите състезания по математика, много ми е приятно да съм сред учениците и един ден да играем на асоциации, а на следващия да ги мъча със задачи, както правим на подготовката на националния отбор.

И това ли правиш? Помагаш на националния отбор по математика да се подготвя?

Това обикновено ми отнема 3-4 дена от годината. Голям купон е. Подготвям лекция от няколко задачи и после отивам да ги разкажа на подготовката за Олимпиадата в Пампорово. Иначе от 6 до 13 септември ще съм жури на едно готино състезание в Созопол – турнир на младите математици. Форматът е доста интересен – така наречените математически боеве – и въобще пада забава.

Продължава на следващата страница

1|2