Днес се  навършват 117 години от рождението на незабравимия Хорхе Луис Борхес. Той се проявява като забележителен писател, есеист, поет и преводач и е сред най – изтъкнатите имена на южноамериканската литература през XXв.

Сред най-известните книги на Борхес са „Измислици“, „Смърт и компас”, „Вавилонската библиотека” и „Алефът“ , сборници от разкази, свързани от общи теми, като сънищата, лабиринтите, библиотеките, животните, измислените писатели, религията и Бог.

Неговият сборник „Всеобща история на безчестието“ е смятан за първото литературно произведение написано в стила на т.нар. „магически реализъм”, а Борхес се смята за един от създателите  на това течение .

Той се превръша и в един от пионерите на ултраизма. Още в ранните му произведения се усеща ерудицията на автора, владеенето на езици, философските послания и майсторската игра със словото. В родната си Аржентина той публикува свои поеми и есета в различни литературни списания, сътрудничи и на множество периодични издания с културна насоченост.

За него Умберто Еко казва: „Няма друг писател с такава дълбочина на сюжетите, с подобен искрящ и лаконичен стил и с неуловимото трептене на думите, което не подлежи на анализ, но озарява текста и е категоричен знак за гениалност“, дори му отрежда място в най-известния си роман – „Името на розата„.

За Борхес  Марио Варгас Льоса казва: „След Сервантес той е най-значимият автор, писал на испански език“. 

Ето някои от най – забележителните цитати за книгите от Х.Л.Борхес :

„Винаги съм си представял, че раят е библиотека“.

„Всъщност, не съм сигурен, че съществувам. Аз съм всички писатели, които съм чел, всички хора, които съм срещнал, всички жени, които съм обичал и всички градове, които съм посетил“.

„Нека другите се гордеят с броя на страниците, които са написали. Аз се гордея с тези, които съм прочел“.

„Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение.”

„Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората… А и на животните, защото и те сънуват“.

Флора Велчева