Никога не бях имал намерение да посетя „Ало, ало!” в камерен театър „Възраждане”. Гледал съм всички повторения на популярния сериал и просто се съмнявах, че поредната интерпретация на комичните неволи на Рене ще успее да ме впечатли. Споменът за глуповатите британски летци, подаващи глави от шкафове и бъчви, все още предизвиква усмивка на лицето ми, но просто не подскачах от радост при идеята да гледам побългарена кратка версия на нещо, което наистина харесвам в оригиналната му форма. Все пак мои близки приятели ме убеждаваха да отидем заедно, та аз в крайна сметка се съгласих. И всъщност никак не съжалявам.

Вижте още наши материали за театър Тук!

Може би режисьорът Роберт Янакиев не открива топлата вода с поставянето на пиеса по „Ало, ало!”. Едва ли има български зрител, който да не е гледал поне няколко епизода от приключенията на Рене, лейтенант Грубер и Мишел от Съпротивата. В подобна инициатива няма нищо смело, нищо дръзко, нищо новаторско, това е просто играене на сигурно. И все пак въпросното играене може да бъде успешно или неуспешно, защото дори по-дребните залози могат да доведат до грандиозни провали. И в този смисъл постановката на Янакиев, макар и несмела, е изключително успешна. Тя е весела, забавна, жизнерадостна, от нея струи положителна емоция.  Всички важни елементи на сериала са уловени на сцената добре и то по много приятен, недразнещ начин.

Критерият за това дали е успешна една комедия е доста прост – тя трябва да накара публиката да се смее. С драмата е много по-сложно – една драма може да е успешна ако разплаче зрителя, или ако го докара до състояние на вцепенение, или ако го накара дори за миг да осъзнае в абсолютна степен болезненото несъвършенство във вселената. Но комедията трябва просто да разсмее. И тази комедия го прави отлично. Аз, моите приятели, цялата зала, всички се смеехме с глас по време на „Ало, ало!”. В някои моменти беше заради носталгията по обичания сериал (защото няма друга причина да избухнеш в смях още първия път, щом чуеш репликата „Слушайте ме внимателно, няма да повтарям!”), в други – заради забавния диалог и нелепостта на комичните ситуации, в трети – заради силната актьорска игра. Но смях имаше и то в огромни количества.

Сюжетът на постановката е вдъхновен от редица елементи на сериала, но все пак действието не повтаря дословно един или няколко свързани епизода. Някои сцени от тук, някои сцени от там, някои нови шеги и моменти, нещата са събрани в доста приятен комедиен букет. Освен това всичко, ставащо на сцената, си има вътрешна логика и смисъл, а не е просто зле скалъпен сбор от най-смешните моменти от сериала. В този смисъл „Ало, ало!” на театър „Възраждане”, наистина надхвърли очакванията ми, тъй като стъпва на здравата основа на телевизионната продукция, но едновременно с това може да се гледа напълно самостоятелно и да достави удоволствие на своите зрители. За мен това е най-добрата формула, когато става дума за театрална или филмова адаптация на дълъг сериал.

Няма как да не похваля страхотната актьорска игра. Макар по-горе да изразих завоалирано своето леко високомерно отношение към комедийния жанр, тук специално искам да подчертая огромното уважение, което тая към комедийните актьори. Техният талант често е смятан за по-низш, просто защото се реализират в жанр, определян като по-низш. Това убеждение никак не ми харесва. Както казва Джос Уидън, най-добрите актьори са комедийните актьори. Защото ако някой се представя убедително в драма, това не значи, че той може да бъде и забавен. Но ако някой има уменията да разсмее зрителите, значи той категорично е талантлив и би могъл да се справи и с драматична роля. Всички актьори на сцената на театър „Възраждане” бяха страхотни и впечатляваха както с добре овладени лицеви изражения, така и със страхотни движения на тялото. Свежен Младенов представя много забавен и чаровен Рене и просто кара зрителите да му съчувстват в тежките неволи, които му поднася съдбата. Младенов се потапя искрено в ролята, не имитира играта на Гордън Кей от сериала и създава наистина качествен главен герой. Ивет Радулова в ролята на сервитьорката Ивет, Мира Върбанова като съпругата на Рене – мадам Едит, Христо Ботев, Петър Лъджев, Георги Златарев, всички се справят просто страхотно и заслужават бурните аплодисменти, които получиха в залата.

Ако търсите нещо ново, оригинално и разтърсващо, можете спокойно да си спестите „Ало, ало!”. Ако обаче имат желание за нещо приятно и весело, което да ви откъсне от сивото ежедневие, да ви разведри и да ви разсмее, то постановката на театър „Възраждане” наистина би била удачен избор за вас.

Оценка: 7 от 10

Снимки: http://www.teatri.bg и http://theatre.art.bg