Разочарована съм от себе си, защото за пореден път не успях да стигна достатъчно бързо до дистанционното и веднага да превключа на друга програма, преди да е започнал поредният рекламен блок. Понеже… напукани пети, кървави плюнки, гъбички, мърляви тоалетни, крещящи микроби, падащи зъби, маргарин, който лекува сърцето, подут корем, запек, дрисък, пърхот…

Стигааааа!

Колко лесно се прекрачва границата между  въздействащото, естетичното,  вярното и другата крайност – пошлото, противното и манипулативното.

А, да, асоциациите, които препоръчват рекламираното… Да ви кажа – срещу 10000 лв. всяка асоциация ще ви препоръча и кална баня на Марс, стига да си платят рекламодателите. Не знаехте? Джъст бизнес!

И не, никой не мисли за вас и за вашето добро. Единствената им цел са само вашите джобове.

За съжаление, доста хора вярват, че от сърце им предлагат най-чудесния лек за всяка болежка. То не са лекарства и ваксини (четете листовките бе, хора!), хранителни добавки, шампоани против пърхот (от които ти окапва косата); после идват геловете за съдове, които са най-доброто средство за красиви ръце с нежна кожа (от известно време мия съдовете по два пъти, за всеки случай).

А пък рекламите с дечица за вкусотии… ммм… те повечето не са за деца, ама тия дето правят реклами знаят, че всеки, когато види сладко детенце на екрана, ще си каже „аха, щом то го хапва, значи всичко е ок. Да, ама не!

Хитруват, гадините, въздействат върху психиката и милинките ни чувства. В някои страни има сериозни ограничения, включително и забрана за използване на деца в определени реклами. У нас е свободия.

По направата на голяма част от тях участват и психолози – да ни хванат здраво за врата и да не пускат. Почти като обир със заложници, само че в случая заложниците са по-податливите мозъци.

Някой чете ли етикетите? Даже и в детските продукти е пълно с онези Е-та, от по-вредните. А рекламират продуктите като най-чисти, безвредни и вкусни… Дар от природата, видиш ли.

Хранителни добавки… чухте ли за живите (?!?) витамини? По специална технология да се запазват полезните вещества или нещо такова. Но пропускат да кажат, че веществата, които използват в продуктите си са изкуствено синтезирани и са на светлинни години от живото и свежото… Ама някой трябва да ги осъди, че да им дойде акълът.

Кисело млекце? Като от баба – но друг път. Като от сухо мляко от не знам къде си и не знам какво си. Може и да свети в тъмното, ама кой ти гледа, иначе е почти вкусно, особено на рекламата – там е дъ бест! Щом казват хората – това ще купя, мислеше си средностатистическата българска домакиня. И индустрията е вери хепи – свършила си е работата. Да, тия са от по-нормалните реклами – които само те лъжат, но поне го правят естетски и с финес.

А маргаринчето? Разбрахте ли бе, хора, съдържало омега нещо си, което било полезно за сърцето, хихихи. Някой учен (платен от фирмата производител, разбира се) казал, че е полезен за сърцето и кръвоносните съдове, заради омегата…

Ама в друго научно изследване, дето го има в сериозен медицински журнал, пише, че маргаринът е вреден за сърцето. Шах и мат!

Ама доверчивите домакиня от статистиката и дядо с байпаса не са го чели това изследване и маат „полезен” маргарин като за световно. Иначе сигурно биха предпочели масълце.

Ваксините – нeваксинираният Петьо ще се разболее от отит. Сериозно?! Че те и ваксинираните се разболяват от отит – хората са си писали в листовката, че продуктът им не пази чак толкоз от отит, пък и имало други микроорганизми предизивкващи отит, дето ги нямало във ваксината, че да пази и от тях. И на Петьо ваксината не му гарантира здраве, но майката вече е паникьосана и тича за ваксина. Щот няма кой да чете.

И най-прясната рекламка – ваксинирайте с еди-какво си, за да не иде бебенцето в болница и да си спи вкъщи. Ама си траят, че ваксините хич не са нито толкова ефективни, нито толкова безвредни. Иначе клипчето е екстра – лигав женски глас, пастелни тонове и щастливо бебе. Чие майчино и бащино сърце няма да се умили… Гавра с хората заради печалба.

Вечерята е приготвена, масата е сложена, време е за вкусно хапване и… О, не!

Първата реклама: гнусно напукани пети, ама толкова гадни, че в реалния живот такова нещо не е диагностицирано. Преглъщам със сбръчкан нос, вечерята ми опротивя с една идея.

Втората реклама: изплют зъб сред кървава плюнка, ама много кървава. Трета реклама няма да понеса. Превключвам.

Но двата кадъра вече са се запечатили в ума ми и осъзнавам, че тази вечер не само че няма да се яде, но се опитвам да се сетя имаше ли и реклама за нещо против повръщане и какво беше то. То е ясно, че има, но как така не помня…

Ааа, ясно, не си я спомням, защото тези не са дали кадри с повръщано. Брей, финяги!

Сипвам си чаша вода с много лед. Обикновена, чешмяна. Не рекламирана. И ми олеква.

Признавам, има и доста хубави реклами – свежи, забавни, готини. Но преди време, след няколко гадни и заблуждаващи, взех решение да не гледам нито една, колкото и да гали ухото с лъжи и да ми шепне нежно. Даже и да е наслада за очите. Защото зрителят е този, който избира, нали?

А и какво значение има, при положение че не купувам, ако го рекламират. Ей така, на инат. Е, понякога се минавам, понеже не знам, че тече реклама по ТВ. Но рано или късно разбирам.

Защото нали казах в началото – понякога не успявам да стигна навреме до дистанционното.

Автор: Ками Димитрова