Всички гледаме едни и същи телевизионни програми. Повтарят едно и също един на друг. Няма изненади. Всичко е повторение. Много скоро всички ще мислим едно и също по едно и също време. Синхронизирани. Обединени. Уеднаквени. Точни. Като мравките. Насекомите. Овцете.

Никога не си виждал разпятие, на което Исус да не е полугол. Никога не си виждал дебел Исус. Или космат Исус. На всяко разпятие, което си виждал, той би могъл да е гол до кръста модел, рекламиращ дизайнерски дънки или мъжки одеколон.

  …най-важният фактор , който те прави светец, е медийната изява, която получаваш.

Ключът към спасението е вниманието, което привличаш. Колко си популярен. Какъв е зрителският ти дял. Колко хора разпознават името ти. Шумът.

Тя крещи. Тя драска по стените. Тя ходи гола. Тя убива. Тя парализира обществото. Тя е Реалността, която Чък Паланюк изобразява в типичния си брутален стил.

Американецът с украински корени, познат най-вече с „Боен Клуб” (вероятно сте гледали филма с Пит и Нортън), „Невидими изчадия” и „Приспивна песен”, прави един от шедьоврите в изобразяването на реалността с „Оцелелият”. Това е от книгите, които можеш да прочетеш няколко пъти подред и всеки път да усещаш нови неща.

Книга, в която се сблъскват видимите и невидимите пороци на обществото. А Паланюк ги посочва без притеснение. Стилът му е брутален, дързък, болезнен и без цензура. Не е за крехки души. Ако харесваш Кърт Вонегът – ще харесаш Паланюк. Ако не разбираш Вонегът – много е вероятно да харесаш Паланюк. Не случайно двамата са честно сравнявани, но вторият е с по-достъпен стил.

„Оцелелият” разказва историята на човека-пластелин. Този, който никога няма думата в своя живот. Живот, изтъкан от стереотипи, предразсъдъци, религия, скрупули и липса на същност. Дреха, която сраства с тялото.

Главният герой е обречен още от рождението си заради триминутната разлика със своя брат-близнак. Причината е каноните и догмите на религиозната секта, в която е роден и която е обвила същността му. Религия, която те обрича на доживотно робство, следвайки начертаната линия. Живот, в който следваш чужди за теб тотеми и идоли, които оправдават всяко твое действие. Живот, чийто догматични решетки така и не можеш да счупиш, търкайки теракота в кухнята.

Паланюк преплита два силни мотива. Самоубийството е неизменна част от тази книга, изтъквайки потребността на хората някой да им казва защо трябва да живеят. Отново се срещаме с ключовия женски образ в този роман, който вкарва цвят, движение и непредвидимост в сюжетната линия.

Да се върнем към самоубийството. Всеки член на тази секта трябва да се самоубие, когато научи, че Бог ги вика при себе си. Работата е там, че главният герой не го прави и това преобръща всичко. Медиите полудяват по него, хората започват да се интересуват, а още преди да е разбрал каквото и да е той вече си има ПР агент. И така…от роб на една религиозна система, той се превръща в духовен водач, медийна звезда, автор на книги, които някой друг пише вместо него, водещ, идол и т.н. Роб на една друга система. Друг тип религиозна система. Дете на маркетинговите догми. Син на продажбите. Кучка не рейтинга.

Паланюк е от онези автори, които не се притесняват да кажат и посочат истината. Без някаква амбиция да се хареса. „Оцелелият” не е просто книга, която ти казва нещата за света, които се правиш, че не знаеш. „Оцелелият” те кара да си зададеш въпроса: „Живеем или оцеляваме?”

Има книги, които те поглъщат. „Оцелелият” те поглъща и изплюва.