Темата за пушенето на закрити места предизвиква дебати не само в парламента, а решение, което задоволява всички сякаш не може да бъде намерено. И все пак кои са основните аргументи „за“ и „против“ и може ли да се постигне консенсус?
Пламена Крумова: Аз съм абсолютен поддръжник на тоталната забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места. Доказано е, че цигареният дим вреди сериозно не само на пушачите, но и на хората около тях. Следователно дори и да приемем, че те сами са решили да унищожават органите си, то пасивните пушачи не са, но въпреки това страдат от същото. От опит знаем, че разделянето на заведениета на две половини – за пушачи и за непушачи, – не е работещ метод в България, защото не се спазва. Освен това големите компании не биха се разделили и всички отиват в залата за пушачи.

Вижте още: Мнението на един от най-култовите ни автори за студентския празник 8-ми декември

Балик Балачев: Аз съм против тоталната забрана за тютюнопушене на обществени места. Държа да подчертая – тоталната. Не възразявам срещу това да има ограничения, но войната, поведена срещу тютюнопушенето в последните години, представлява чиста проба дискриминация спрямо пушачите. Смятам, че ако се вложат достатъчно усилия в това, може да бъде изработена успешна система, от която да са доволни и пушачи, и непушачи.

„Защото не се спазва“ не е достатъчен аргумент за загърбването на дадена практика. Разделянето на заведенията е идея с потенциал и ако това е единствената пречка пред изпълнението ѝ, то решението  е очевидно – по-строг контрол и намиране на начини да се предотврати поначало такова неспазване. Що се отнася до големите компании, мисля, че тук въпросът е изцяло до личен избор – дали пушачите ще се съгласят да останат в зоната за непушачи, или обратното, зависи изцяло от самите тях. Ако пък това е такъв проблем, има алтернатива – може да се обособят зони за пушене в заведенията, където да няма постоянно разположени маси.

П: А защо да не е достатъчен аргумент? Защо трябва да се отделят още средства за контрол, когато дори след неговото налагане  непушачите ще бъдат изложени на риск за здравето си? Прав си, личен избор е, но и не съвсем, защото често по-голямата част от компанията е от пушачи, а те рядко са склонни на компромис по въпроса. Друг проблем са и децата – какво става, когато възрастните седнат в зоната за пушачи? Колкото и да е строг контролът, малко собственици на заведения  биха изгонили клиент, защото е с дете и не иска да се премести в залата за непушачи. Това би означавало да загуби този клиент, а и много други – нещо, което ресторантьорите не могат да си позволят. Зоните за пушене без маси в тях са отлична идея, но те са по-подходящи за летища, гари и изобщо просторни помещения, защото, както се досещаш, по-малките заведения не разполагат с необходимото пространство.

Вижте още: Документираните коледни приключения на една софийска кифла

Б: Както казах, идеята на контрола е да се спазва наредбата. По същата логика и тоталната забрана не е ефективна, тъй като има множество заведения, в които не се спазва. Що се отнася до децата – мисля, че един отговорен родител би могъл да прежали няколко цигари, щом е излязъл с детето си. А участъците за пушене без маси може би не са осъществими в малките заведения, но в големите такива не представлява проблем изграждането им. Все пак става дума за малко пространство с добра вентилация, където човек да може да се наслади на една цигара, без да напуска заведението.

Продължава на следващата страница

1|2