В края на всеки месец ще ви представяме най-добрите албуми от изминалите 30 дни. Това ще е, разбира се, доста субективно, защото ще е съобразено с нашия вкус, но вярваме, че разчитате на него.

Tyler, The Creator – IGOR

Това е жестока продукция. Мое мнение – най-добрият албум на Tyler, The Creator досега. Обичайните агресия и гняв в песните му ги няма, но музиката те закача на кука и те бие с бавните си и дълбоки бийтове. Целият албум е като музикален лабиринт – тотално експериментиране с обичайните структури и постоянно изненадване от посоката на песните. Това е нов Tyler, който е създал евъргрийн. Признавам си, че след третата песен реших да изключа всичко друго, да си сложа хубавите слушалки и да прекарам следващите 40 минути, потапяйки се в този албум.

Mac DeMarco – Here Comes The Cowboy

Някак харесвам този албум, който според масата критици е най-лошият му досега. Mac DeMarco е артист, който късно ми направи впечатление и нямам генерално мнение за него. Харесва ми това, че през последните години остана верен на стила си, пише всичките си песни, свири на всички инструменти, самопродуцира се и не залита към временни моди. Този албум е по-скоро емоционален и личен. И точно това го прави вълнуващ.

Lewis Capaldi – Divinely Uninspired To a Hellish Extent

Музиката на Lewis Capaldi ме следва в различни плейлисти в Spotify от доста време и често добавях песните му към някой от личните ми селекции. Наскоро научих, че е изкарал и цял албум. В музиката му няма нищо оригинално и гръмко, но ако харесвате Джеймс Артър и Rag’n’Bone Man, дълбоки, дрезгави гласове и едно пиано зад тях, то 22-годишният шотландец със сигурност ще бъде попадение за слуховите ви рецептори.

TromBobby & C-Mo – The Year Without a Summer

Досега не бях добавял български продукции, защото гледам на тази селекция глобално. Затова и с огромен кеф добавям The Year Without a Summer – просто, защото си е продукция на топ ниво и половината парчета са окупирали личния ми месечен чарт. EP-то е много соул, много фънк и има жестоки бийтове.

Club Kuru – Meet Your Maker

Името им звучи грандиозно на български, но повярвайте ми – музиката им е нещо вълнуващо. Дуото от Южен Лондон е от личните ми открития през 2019, а през май издадоха своя втори албум. Музиката им ми действа като машина на времето. Има нещо 80-тарско в нея, леко джази, меланхоличен соул и умерена психеделичност.