През август попаднах на точно 5 нови албума, които бих споделил с вас. Откровено, нямам търпение за тази есен, имайки предвид всички отменени продукции, които се очаква да бъдат издадени в следващите месеци.

Gregory Porter – All Rise

Грегъри Портър е, без съмнение, един от най-ярките и запомнящи се гласове на нашата генерация. Звучи като бъдеща класика. Двукратният носител на Грами издаде шестия си албум и направи август още по-красив. All Rise е джазирана радост, напоена с много госпел.

Jacob Collier – Djesse Vol. 3

Вероятно каквото и да изкара Джейкъб Колиър ще трябва да бъде обсъждано, коментирано и да му се отделя внимание. Този албум е странен случай. Ако трябва да съм честен – не съм сред най-големите фенове на Джейкъб, но оценявам прословутите му техничност и иновативност. В този албум всичко това ми идва малко too much и не успявам много да вляза в цялостната картинка. Защо обаче да го слушате и вие? В албума участие взимат Daniel Ceaser, Jessy Reyez, T-Pain, Mahalia, Ty Dolla Sign, Tank, Tori Kelly и други. А това си е солиден аргумент.

The Killers – Imploding the Mirage

16 години след своя дебют, The Killers издадоха своя шести албум. Харесвам тази група. Създадена е за фестивали, директно те пренася. Никога няма да ми е личен фаворит за хедлайнер, но винаги би било удоволствие да я слушам на живо, на фестивал с още 100 000 души около мен, в късен следобяд. А Imploding the Mirage е чудесен албум, всъщност. (над моите очаквания)

Glass Animals – Dreamland

Glass Animals са създали своя собствена география, обединявайки най-доброто, което са показвали в предходните си продукции. Албумът излезе в началото на август, пасвайки идеално на разгара на летния сезон. Харесвам, че целият албум е измислен и има логика, последователност и концепция в цялостното му изграждане.

Nubya Garcia – Source

Пост-боп огън! Ако следите активно лондонската джаз сцена, то няма как да не сте чували за Нубия Гарсия. Често позната покрай работата си с брилянтните Теон Крос и Моузес Бойд, но с дебютното си LP дава становище, че е със сигурност от имената, за които ще говорим. Сакс, който прехвърля от стара към нова школа, мускули и романтика, реге, латино, R&B и всичко това без капка компромис или чувство за еклектичност. Фен съм.