Книга за комунизъм, съветски шпиони, атентати и убийството на Троцки – ако четете чуждестранни ревюта за тази за пръв път излизаща на българския пазар книга, вероятно това е впечатлението, което бихте си изградили. Много исторически факти, малко драма, изобилие от исторически личности, но малко персонажи, твърде много история и твърде малко художественост.

Вижте още литература тук!

И бихте сгрешили. Поне наполовина.

Книгата проследява историята на трима мъже, обичащи кучетата – Лев Троцки, един от лидерите на Октомврийската революция, изпратен в изгнание от Сталин, неговият убиец, испанецът Рамон Меркадер и един кубински писател, имал наивността и глупостта да напише в ранните си години разказ, който не се е харесал на властта и играещ ролята на разказвач.

Падура успява умело да съчетае историческите факти с художествения стил – нещо задължително за всеки подчертано исторически роман. Изложението на реалните събития се преплита със задълбочен поглед във вътрешния свят на всеки от героите, които спират да бъдат просто черно-бели портрети от учебниците по история и се превръщат в реални личности, опитващи се да се преборят с факта, че са просто пешки в една огромна политическа и идеологическа борба.

„Човекът, който обичаше кучетата” не е „за” или „против” комунизма. Не е „за” или „против” Лев Троцки или Рамон Меркадер. В същността си книгата е за трима мъже, обречени да бъдат жертви на историческата епоха, в която живеят, подведени от собствената си наивност и революционен плам. Падура не цели да оправдае или осъди идеологията, завзела половината свят през 20-ти век – той просто критикува омразата, безскрупулността и безочието, с които тя се разпространява.

За тези, които не знаят нищичко за Лев Троцки, тази книга е едно добро начало. За информираните, тя е един нов поглед върху вече познати личности – не революционерът, опозиционерът или изгнаникът, а най-вече човекът Троцки,  не съветският агент и убиец, а човекът Рамон Меркадер, и споделената им любов към кучетата.