Кино

„А сега накъде?“ – 30 години по-късно

17.10.2018

Днес се навършват 30 години от премиерата на любимия на поколения българи филм – „А сега накъде“. 30 години по-късно си спомняме за онзи вече позабравен игрален филм, който обичахме като деца.

Сценарият е дело на Рангел Вълчанов и Георги Данаилов, музиката – на Кирил Дончев, а оператор е Радослав Спасов. Българският игрален филм, дело на големия режисьор Рангел Вълчанов, печели четири награди скоро след премиерата си, благодарение на силния колектив: „Специалната награда“, (Варна, 1988), „Награда на критиката“, (Варна, 1988), „Наградата на УНИАТЕК“, (Карлови Вари, Чехословакия, 1988) и  „Наградата на СИДАЛК“, (Карлови Вари, Чехословакия, 1988).

Актьорите във филма са тогавашни студенти във ВИТИЗ. Никому непознатите тогава студенти обаче днес са големите имена на сцената, а ролята им в „А сега накъде“, ще остане един красив спомен за наивността на първата им филмова проява. Сред актьорите са Георги Стайков, Михаил Билалов, Ани Вълчанова, Чочо Попйорданов, Николай Урумов, които днес са лицата на българските кино и театър.

Филмът, създаден малко преди 1989 г. представлява симулация на изпит на кандидат-актьори. Затворени в едно помещение, наблюдавани от невидима комисия, те са принудени да се изправят пред редица изпитания, за да бъдат приети. Те нямат имена – само номер, което е и препратка с кризата на идентичност, която предстои. Всеки един от тях е продукт на социални кризи, всеки един от тях е изображение на една характерна черта от манталитета на българина. Ето защо филмът може да бъде оценен и като най-ценния учебник по народопсихология, защото героите – това сме ние и всеки един от нас може да открие себе си в тях.

Какво е необходимо, за да станеш актьор? Какво наблюдава комисията? Мотивация, морален капацитет, готовност за саможертва – това са нужните качества, не само, за да бъдеш актьор, но и гражданин.

Филмът е създаден в навечерието на 1989 г. – навечерието на поредната криза на идентичност за българина. Тогава Рангел Вълчанов задава въпроса „А сега накъде?“ Тогава малко преди нея – Демокрацията – най-съкровената мечта на едно измъчено общество, никой не знаеше отговора на въпроса на Вълчанов. Не го знаехме и през 2006, когато е премиерата на втория филм – „А днес накъде?“, малко преди приемането ни в ЕС, малко преди сбъдването на европейската ни мечта.

Днес можем ли да отговорим на въпросите на великия режисьор? Не, тридесет години след премиерата на филма, след тридесет години преход, май още не знаем отговора на този въпрос и едва ли някога ще го узнаем.


Автор: Йорданка Веселинова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Наталия ИвановаНадежда и „Урок” за българското кино13.05.2015
Деница ДимитроваТочният прицел на „Посоки“28.01.2018
Стажанти на "Под Моста"Тирза – другата страна на любовта20.10.2016

Още от Под Моста

Делиян Маринов6 композитора, родени през зимата, и няколко класически концерта в столицатаМузика