Академия за гражданско образование – правните теми на достъпен език

Всеки човек, у когото сме пробудили някакъв интерес или на когото по някакъв начин сме помогнали да осъзнае мястото си в обществото, е един самостоятелен успех за нас.  

Ако не си студент по право или завършил вече такъв, или не прекарваш достатъчно време в опити да разбереш правата си или имаш кой да ти ги обясни на разбираем език, вероятно голяма част от тях са ти тъмна Индия. Но пък има хора, които ги разбират прекрасно и освен това са готови да ги обяснят съвсем безплатно и човешки. Защото единственият начин за промяна е действието.

Академия за гражданско образование организира безплатни курсове по гражданско образование за ученици, заснемане на информативни видео клипове, писане на статии и издаване на книги-помагала. Ние искрено им се възхищаваме, а защо е важно да сме активни и мислещи граждани, какво предстои и защо го правят, ни разказва Александър Панджаров, част от Академия за гражданско образование.

Под моста: Как дойде идеята за Aкадемията?

Александър Панджаров: Спомням си първите няколко години на следването ми – как ни учеха на неща, за които бях изумен, че научавам чак в университета. Например като ме нападнат с нож, само с нож ли трябва да се отбранявам или някой по-дълъг меч също ще свърши работа, без да ме затворят после? Или пък – длъжни ли са родителите ми да ме гледат и ако да – докога? И коя е тая мажоритарна система, за която всички говорят, че била по-добра? На тези неща ни учат само нас – студентите по право, а другите хора имат не по-малка нужда от тази информация. Та се събрахме група приятели, които мислим по подобен начин и решихме да се опитаме да направим нещо по въпроса – да предадем тези знания.

ПМ: Разкажете ни за вашия екип – как се събрахте и какви хора са част от академията?

АП: Академията започна като проект на две студентски организации – Клуб на юриста „Теодор Пиперков“ и Сдружение „ПраВодач“. Аз лично дойдох от ПраВодач, чиято цел е доста подобна на тази на Академията – ходим в училища като Испанската Гимназия, 73 СОУ, Втора английска и други и си говорим с учениците на правни теми. Но на разбираем език и в рамките на дискусия, чиято тема понякога самите ученици избират.

Ходенето от училище на училище обаче е много трудоемко и не успяваме да покрием голяма част от местата, които бихме искали. Така се роди идеята за Академията – с Клуба на юриста почнахме да снимаме клипове, които качваме в Youtube и да правим лекции на по-общодостъпни места, където всеки ученик, който се интересува, може да присъства.

ПМ: Каква според вас е необходимостта от гражданско образование?

АП: Сериозна. Гражданското образование възпитава хората да бъдат активни граждани, а не просто „пионки в нечия чужда схема“. Целта е да бъдем не стадо, а колектив от индивидуалности – всеки със своите права, но и поемащ своите отговорности. Личното ми мнение е, че не се обръща достатъчно внимание на това в гимназията. Но и това си има своите причини – дори самото дефиниране на понятието „гражданско образование“ е трудно, камо ли образуването му като предмет в гимназиалния курс. Миналата година присъствах на една среща на AEGEE по темата, част от програмата им Europe On Track, където се опитахме да дефинираме какво би следвало да влиза в един учебен предмет на тема „Гражданско образование“. Накратко – нямаше две еднакви мнения по въпроса.

ПМ: Какви са целите, които си поставяте?

АП: Градим бавно прогрес, без да си поставяме непостижими цели. Не сме участници в конкурса „Мис Свят“ и не смятаме, че ще спасим човечеството. Подобни цели се нереалистични… поне на този етап. Идеята е да направим каквото можем по въпроса с гражданското образование. Всеки човек, у когото сме пробудили някакъв интерес или на когото по някакъв начин сме помогнали да осъзнае мястото си в обществото, е един самостоятелен успех за нас.  

ПМ: Как реагират учениците, когато видят толкова млади хора като вас да изнасят лекции и то на толкова важни теми? Как ви приемат?

АП: За моя лична изненада – невероятно добре! Това може би е любимата ми част от проекта. Общуването с будни и мислещи млади хора е много зареждащо. На учениците им е интересно какво имаме да кажем и атмосферата винаги е много добра – всички са усмихнати и дори да има противоречащи си мнения, всички се държат уважително. Като цяло самото преживяване е много приятно за мен, особено ако имам възможност да си поговоря с присъстващите след лекцията.

ПМ: Какво предстои през 2018-а година – какви събития подготвяте?

АП: Миналата година година бяхме само в София. Тази година изместваме фокуса от столицата и ще посетим няколко града из страната. Сега, през уикендите на март месец, имаме лекции в Горна Малина, Враца и Костенец. В рамките на тази учебна година мислим да посетим още два града, като това вероятно ще са Видин и Кюстендил. Така че ако някой от читателите на Под Моста живее в някой от тези градове и има желание да посети лекциите – нека мине през сайта ни и да види каква е програмата и как може да ни посети.

Другото голямо нещо, което можете да очаквате от нас през 2018 г., са 12 нови клипа в поредицата „300 секунди право“. И този път ще са още по-интерактивни и разчупени. Първият сезон на поредицата мина добре, но и ни даде много идеи какво можем да направим по-добре.

ПМ: Видеата ви са страхотни! Подготвяте ли още и на какви теми?

АП: Благодаря! Новите 12 клипа ще бъдат на разнообразни теми. Ще има тема за разликата между граждански и трудов договор – нещо, важно за всеки работещ човек. Ще говорим и за ситуации на улицата – какви са правата ви при обиск, кой може да ви иска личната карта и тем подобни. Смятаме да обърнем внимание и на това какви възможности предлага Европейския съюз за младите хора – страхотни програми като Еразъм+, с които не всички са запознати.

Ще имаме и други теми, но тях ще ги оставя да бъдат изненада.

ПМ: Кои закони ви водят във вашата мисия?

АП: ЗЗД, ЗУТ, ЗУЕС, З… шегувам се, разбира се. Водят ни два основни принципа. Първият е, че се опитваме да предаваме информацията по възможно най-интересен и достъпен начин. Не е нужно ученето да бъде нещо неприятно. Хората сме любознателни и ако информацията ни бъде поднесена по интересен начин, самите ние имаме желание да научим повече. Помислете колко време прекарват много хора да четат гайдове за това как да играят любимия си герой в някоя игра.

Вторият ни принцип е да не даваме грешна информация. Може да сдъвчем малко определението и да изпуснем изключенията, за да бъде по-разбираемо правилото, но за нас е много важно всичко, което казваме, да бъде вярно. Защото да предаваме грешна информация е по-лошо от това да не правим нищо.

ПМ: Правилата са, за да…?

АП: Правилата са, за да служат на хората. Те трябва да бъдат спазвани, но не трябва да се забравя с каква цел са създадени. Лично аз вярвам, че има такова нещо, като естествени права – права, които всеки човек има, независимо от това какво казват законите. Така че човек трябва да пита и вътрешното си чувство за справедливост.

Емилия Найденова

е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to