Аеросмит: мечтай, докато мечтите ти се сбъднат (репортаж за концерта)

18.05.2014

 

Луди, живеещи на ръба, пичове, които обичат розово, невероятни – това и още много са великаните Aerosmith. Лошите момчета от Бостън се събират през 1970 г. и оттогава са на ръба на вълната, подчинявайки се единствено на добре познатата и древна формула секс-наркотици-рокендрол. След повече от 40 години на сцената, 15 студийни албума, над 150 млн. продадени копия, една кратка раздяла и скоропостижно събиране Aerosmith достигнаха и до нашите географски ширини. Макар и остарели и побелели, Стивън Тайлър и компания показаха, че още си ги бива да правят шоу от динозавърска класа.

Вижте още: BORN TO BE WILD – ДЯВОЛСКАТА ЛУДОСТ НА РОКА (ЧАСТ 1)

Точно в 21 ч. в събота вечер стадион „Локомотив” се наелектризира в очакване. Над внушителната сцена (35 м широка, 18 м висока и 20 м език) започна да се излъчва картина от бекстейджа. Докато Джо Пери непукистки си допушваше цигарата пред камерата, а Стивън Тайлър царски стоеше на режисьорски стол с името си, публиката нетърпеливо скандираше. На сцената групата излезе в оригиналния си състав – Стивън Тайлър (вокали), Джо Пери (китара), Брад Уитфорд (китара), Том Хамилтън (бас) и Джоуи Крамър (барабани). С невероятни китарни сола и луди гъвкави движения бостънските момчета завъртяха главата на българската публика от самото начало. Тайлър въртеше микрофона с дълги шарени ленти (на който беше спорно дали отдолу пише „Kick me” или “Lick me”), а Пери услужливо удряше по едно рамо като беквокал.

 

Първоначалната еуфория далеч не приключи тук. Великолепната петорка зареди някои от най-големите си хитове, въпреки странния избор на откриваща песен – Walkin’ The Dog.Последвалите парчета накараха мечтите на няколко поколения родни фенове да се сбъднат – Eat the Rich, Love In An Elevator, Jaded, Cryin’, Livin’ On the Edge, Janie’s Got a Gun, Rag Doll, както и песни от последния им албум Music From Another Dimension! (2012). Разбира се, не се размина и без I Don’t Wanna Miss A Thing. „А сега всеки да се обърне към човека до себе си и да му даде най-хубавата целувка, която сте преживявали!”, призова г-н Голяма уста. Както и сами можете да се досетите, настъпи масова романтична хипноза – целуващи се двойки, веещи се запалки и светещи телефони, виещи самотници, които си въобразяваха, че знаят текста. Страстите се поуспокоиха (или не чак толкова) със секси кавъра на Beatles – Come Together и Walk This Way, макар и без Run-D.M.C. След това лошите бостънски момчета пожелаха лека нощ и си тръгнаха, но никой не им повярва.

Докато публиката настоятелно ги призоваваше на бис, в мрака на сцената се появи масивно бяло пиано, което можеше да означава само едно – Dream On. Всички ръце и запалки бяха във въздуха, за да изпратят нагоре едно-единствено послание: “Dream until your dreams come true.” Неповторимата атмосфера се превърна в сладка емоция, за да завърши биса с една последна песен – Sweet Emotion. Сред дъжда от конфети и изтрелващия се бял пушек Стивън Тайлър благодари на българските фенове и им даде обещанието да се върне.

 

След такъв концерт и емоционален финал недоволни би трябвало да липсват, но в края на шоуто масово се чуваха фалшиви припявания на Crazy, която разочароващо не беше включена в сетлиста. Имаше и други отсъстващи хитове като Dude (Looks Like A Lady), Amazing, Pink, Sunshine, но липсата им беше оправдана пред мащабната дискография на групата. Истинският повод за недоволство бяха някои пропуски в организацията. Недостатъчният брой химически тоалетни предизвика опашки както пред всяка една кабинка, така и пред близката ограда, която беше обилно напоена впоследствие. Кошчета за отпадъци също се срещаха рядко, затова пък празни чаши и картонени поставки бяха покрили тревната площ. Затруднено беше излизането от стадиона, тъй като публиката от целия терен трябваше да излезе от един изход. Напускането на района беше съпроводено от обичайното задръстване и блъскащи се тълпи към автобусните спирки и метрото.

Място за недоволство обаче няма. С Crazy или без, концертът беше грандиозно динозавърско изживяване, а страхотната петоркадоказа, че още е във форма и има с какво да ни изненада. А и какво повече да искаме след даденото обещание за завръщане? С идването си в България Aerosmith ни доказаха едно – когато мечтаеш упорито, мечтите се сбъдват.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаФеноменът Ара Маликян с три концерта в България догодина15.10.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика