Как изглежда лудостта на хартия? Ако можехте да я прочетете, бихте ли я разпознали и различили, от гения и безконечните светове на въображението? Щяхте ли да разберете, ако бяхте луди? Измислиците ви само ирелевантни бълнувания ли са, или имат същата сила да въздействат върху живота ви, както реалността? Преживяванията ви ли ви определят като личности или спомените ви за тях?

Искате ли да живеете вечно?

Това са само част от въпросите, които ви поставя „The Affirmation”от Кристофър Прийст. Британецът е известен у нас с „Островитяни”, „Преобърнатият свят” и най-вече като автор на романа „Престиж”, вдъхновил едноименния филм на Кристофър Нолън.

Скоро след смъртта на баща си, загубил работата си и разделил се с невротичната си приятелка, главният герой Питър Синклеър се оттегля за известно време в необитаваната вила на стар семеен приятел, която обещава да постегне и реновира. Изправен на прага на екзистенциална и личностна криза, Питър решава да преоткрие и утвърди представата си за себе си с помощта на въображението си и започва да пише своята въображаема автобиография, докато къщата тъне в боклуци и мизерия.

След първите трийсетина страници някои ще изпитат нуждата да се върнат обратно и да ги препрочетат. Някои ще се почудят дали изданието на книгата им не е дефектно, с липсващи или слепени страници. Грешка няма. Продължавайте да четете.

Книгата развива паралелно две сюжетни нишки, които имат общ протагонист. И тук свършват приликите. Докато единият Питър Синклеър живее във Великобритания и се опитва да събере парчетата от неподредения си живот, то другият е в разгара на пътешествие сред въображаем архипелаг от неизброими малки острови, разкъсван от морална дилема – да приеме или не лечението, осигуряващо вечен живот и имунитет от болести, което го чака на последната спирка от плаването му?

Романът с лекота се занимава с теми като това какво ни изгражда като личности, особеностите на паметта, истината, която често може да бъде по-ясна, ако я разгледаме през призмата на измислицата, а не на реалните факти, безсмъртието и всички етични проблеми, които идват с него, начинът, по който възприемаме самите себе си и останалите като множество фрагменти и аспекти, проекциите ни върху хората около нас и въздействието им върху нашето общуване и не на последно място – шизофренията и нейните заблуди.

Прийст разказва от първо лице, стилът му е лаконичен, но увлекателен и ангажиращ, въпреки липсата на драматични или напрегнати моменти. Основен похват е т.нар. „ненадежден разказвач” – читателят не е сигурен до каква степен може да се довери на думите на главния герой, защото не е ясно дали възприятията му за света са адекватни. В повествованието са втъкани множество философски разсъждения, поднесени като мисли на самия герой по отношение на ситуациите, с които се сблъсква.

“The Affirmation” все още не е издавана на български език, но имайки предвид трите книги на Прийст, които вече са на пазара, се надявам един ден да видим и нея. Буквалният превод – „Утвърждението” е съвсем удачен, макар и неозначаващ нищо за нечелите книгата. В оригинал романът е написан на достъпен и почти елементарен език, така че не би представлявал проблем за хора със средно добро ниво на английски.