Кино

Акцентите от Кан 2020, за които си струва да почакаме

12.07.2020

Въпреки несъстоялото се 73-то издание на Международния филмов фестивал в Кан, 56-те филма от официалната му селекция все пак ще продължат напред към програмите на други събития с емблематичната палма от логото върху плакатите си.

Кога ще видим заглавията, които трябваше да направят своята премиера на Френската ривиера или да стъпят и там по пътя си към масовата публика, е въпрос на време, но за следните 6 сме готови да се обзаложим, че си заслужава чакането.

“The French Dispatch”

Новата отбивка от перфектно симетричния свят на Уес Андерсън е въображаем град във Франция от XX век. В него се разпространява американски вестник, който дава заглавието на филма. С историята за екипа на изданието режисьорът създава любовно писмо към журналистиката, подписано със съзвездие от имена – както работилите вече с него Тилда Суинтън, Ейдриън Броуди, Бил Мъри, Оуен Уилсън, така и новодошлите във филмографията му Бенисио Дел Торо, Франсис МакДорманд, Елизабет Мос, Тимъти Шаламе,и др. Вдъхновение за новата си лента Андерсън черпи от списание The New Yorker, на което той е почитател, като част от сюжета се основава на действителни личности и случки. “The French Dispatch” се състои от няколко отделни истории, публикувани във въпросното едноименно издание.

“Ammonite”

Снимка: See-Saw Films

Базиран на истински лица и събития, новият филм на Франсис Лий ни връща в 1840 г., но без да се нагърбва с етикета „биография“. На екран за първи път се събират Кейт Уинслет и Сърша Ронан, съответно като палеонтолога Мери Анинг, който се оттегля от работата си на южното английско крайбрежие, и младата Шарлът – съпруга на турист, съвземаща се след лична трагедия. Чрез любовната история между двете жени сюжетът разглежда как обстоятелствата могат да сближат хора с различен произход и навици, във време, когато подобна връзка остава неразбрана от обществото, но променя завинаги живота на героините.

“Soul”

Продукцията на Pixar е следващата обещаваща заявка от студиото с режисьор Пийт Доктър („Отвътре навън“, „Уол-И“, „Таласъми ООД“). „За душата“, както дистрибуторите от Форум Филм България ще разпространяват заглавието у нас, разказва за учителя по музика Джо Гарднър, който е напът да осъществи мечтата си да изпълнява джаз музика на професионална сцена. Инцидент прекъсва земния му път, а преди да получи нов живот неговият дух се озовава в „Семинар за душата“. Сериозните теми за смъртта и случващото се след нея малки и големи ще слушат с гласовете на Джейми Фокс като Джо, Тина Фей в ролята на мрачна душа, наричана 22, Анджела Басет и др.

“Summer of 85”

Очакваният нов филм на Франсоа Озон след наградата „Сребърна мечка“ в Берлин за „По волята божия“ се нарежда сред акцентите от Кан и ни напомня за „Призови ме с твоето име“. „Лятото на ‘85 разказва за 16-годишния Алексис, който коробокрушира около Нормандия, но е спасен от 18-годишния Давид. Когато изглежда, че и двамата са намерили най-добър приятел в лицето на другия, чувствата им прерастват в нещо повече, а преживяванията през лятото ще поставят тяхното общо бъдеще пред изпитание. Наред с младите Феликс Лафевр и Бенджамин Вуазен виждаме още опитните Изабел Нанти, Валерия Бруни Тедески и Мелвил Пупо.

“February”

3 Снимка: European Parliament/Pietro Naj-Oleari

„С лице надолу“ беше последното, което гледахме от българския режисьор Камен Калев, а оттогава са минали близо пет години. Новият му проект, копродукция с Франция, е по негов сценарий и проследява историята на мъж на 8, 18 и 82-годишна възраст. Мистериозният сюжет на „Февруари“ разглежда на пръв поглед лишеното от смисъл съществуване на героя и невидимата сила, която го води напред. В главната роля ще видим Иван Налбантов, а за образа Калев се вдъхновява от спомените за своя собствен дядо, прекарал живота си в село недалеч от границата с Турция. Сред останалите актьори в продукцията са Ненчо Костов и Христо Димитров-Хиндо.

“Falling”

Снимка: HanWay Films

За своя режисьорски и сценаристки дебют Виго Мортенсен ангажира себе си и пред камера. Тук актьорът е в ролята на мъж с хомосексуална ориентация, чийто баща се премества от Ню Йорк в Лос Анджелис, за да живее с него. Екранният му родител е ветеранът Ланс Хенриксен, а критиците, гледали филма в програмата на Съндeнс, определят изпълнението като едно от най-добрите в кариерата му. Лентата борави с теми за спомените и прошката, като от Hollywood Reporter я наричат „майсторска семейна драма, която отправя състрадателен поглед към един баща, чиито недостатъци са невъзможни за пренебрегване“, а Variety успокоява, че филмът е „непретенциозен и съвършено достъпен за масовата публика“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевКратка история на киното IV: Вселената на Ингмар Бергман10.04.2020

Още от Под Моста

Момчил РусевМузиката като отдушник: Twenty One Pilots и пътят им към успехаМузика