Кино

Тенет: високи очаквания, брилянтна концепция и някои разочарования

19.10.2020

Кристофър Нолан е луксозна марка в киното и когато започваш да гледаш негов филм, няма как очакванията да са ниски. Колкото и да ми се искаше те да се оправдани обаче, „Тенет“ остава на едно стъпало под шедьоври като „Интерстелар“, „Генезис“ и „Мементо“.

Докато предишните му заглавия бяха олицетворението на думата съвършенство, тук за пръв път в края оставам със смесени чувства. Чисто концептуално „Тенет“ има всичко нужно да се нареди сред шедьоврите му. Разликата идва от това, че докато е заплитал по гениален начин поредния си времеви пъзел, изглежда Нолан е пренебрегнал някои други аспекти от творението си.

Предстоят спойлери.

Сюжетът ни пренася в свят, в който настоящето е заплашено от война с бъдещето. След години навиците на хората ще доведат до неизбежна климатична катастрофа. Тези, които вече са я преживели, се изправят срещу прародителите си в опит да я предотвратят.

Не става обаче дума за пътуване във времето, а за инверсия на ентропията на хора и предмети – откритие, което позволява да обърнеш хода на живота си и да започнеш да се движиш назад.  Патроните ти не излитат от пистолета, а се връщат в него, дишаш предварително приготвен „обърнат“ въздух, огънят ти носи хипотермия, а не изгаряния и т.н.  

Квадратът „Сатор“

Едно от вдъхновенията на Нолан за филма е квадратът „Сатор“. Древният палиндром от пет реда съдържа латинските думи сатор, арепо, тенет, опера, ротас. Средната е палиндром сама по себе си. Могат да бъдат прочетени независимо откъде гледаш квадрата – хоризонтално или вертикално, отляво или отдясно.

Всяка от тези пет фрази присъства в филма с различна роля. Тенет е организацията, която цели да предпази света от разруха. Сатор е фамилията на основния антагонист, представен от Кенет Брана, а Арепо – на испански фалшификатор, чието дело са две копия на картини на Гоя. Ротас е охранителна фирма, която се грижи за безопасността на важно за сюжета летище, а първата сцена се развива в опера.

Това, че действията се развиват в успоредни времеви линии, които независимо от посоката си образуват една и съща действителност, превръща „Тенет“ в своеобразен филмов палиндром.

Има няколко силни кратки актьорски включвания

Тъй като това е филм на Нолан, Майкъл Кейн няма как да не се появи за кратко. По-ключова е обаче сцената, в която героинята на Клеманс Поези разкрива пред Протагониста (Джон Дейвид Уошингтън) „обърнатите“ предмети и целта на екипа „Тенет“ – да спре намесата на бъдещето и да предотврати разрухата на настоящето.

„Не се опитвай да го разбереш. Почувствай го,“ казва тя тогава. Донякъде успокояваща фраза за объркания зрител пред екрана, който в повечето случаи ще се нуждае от няколко прожекции, за да може да подреди цялостната картина в съзнанието си.

Чисто визуално наличието на персонажи в няколко паралелни времеви линии води до редица впечатляващи сцени, в които главата ти е готова да експлодира. Интензивният и на моменти целенасочено прекалено шумен саундтрак на Людвиг Горнасон също асистира перфектно за постигането на тази цел. 

Концепцията и задължителната при Нолан вманиаченост към детайлите правят „Тенет“ доста добър филм, карат те да го гледаш няколко пъти и да искаш да говориш с часове за него след всяко излизане от киносалона.

За разлика от голяма част от предишните му заглавия, тук има доста забележими недостатъци.

Отчасти филмът е един много по-сложен и лишен от клишета „Джеймс Бонд“. В което не би имало нищо лошо, стига тези отличителни черти да се спазваха неотлъчно.

Сцените, в които всичко се случваше прекалено лесно, не са характерни за Нолан и изглеждат „евтини“ за неговия репертоар. Не е присъщо за него да има моменти като този с кражбата на „плутония“ от бронираната кола. Първо, толкова ценен товар е поверен само на двама души? Второ, те не реагират по никакъв начин, докато биват обградени плътно, но изведнъж попадат в паника, когато ги блъскат и чуват, че има човек на покрива им? Всичко преминава без инциденти, а сцената изглежда излишна, безжизнена и служи единствено като маркер, че целта вече е в техните ръце.

За Нолан не е непривично в центъра на сюжета да има любовна история. Този път обаче тя далеч не е убедителна и сполучлива.

Докато Елизабет Дебицки изиграва чудесно ролята на подтиснатата съпруга на злодея Андрей Сатор (Кенет Брана), романсът ѝ с Протагониста е ключов за развоя на събитията, а в него просто няма химия – не само любовна, но и актьорска.

Във филм, в който всеки един герой е воден от изключително силни мотиви и на кантар е спасяването на света, доказалият отдадеността си към работата персонаж на Джон Дейвид Уошингтън рискува неколкократно всичко заради случайно срещната жена. Ако историята помежду им бе развита по-добре и бе представена по-увлекателно, това не би представлявало проблем, но просто я сравнете с, да кажем, тази между Марион Котияр и Ди Каприо в „Генезис“. В „Тенет“ връзката едва ли е развълнувала мнозина, а единствената целувка (по бузата) към края на филма бе по-скоро неловък и смехотворен момент, отколкото въздействащ и трогателен.

Остават въпросително относно подборът на актьорите.

Трудно може да се изведе някоя особено впечатляваща роля, а начинът, по който отделните герои си взаимодействат също не е кой знае колко завладяващ. Моментите на проява на ярост от страна на Брана срещу Дебицки, например, би трябвало да стреснат и отвратят, но сякаш бяха изиграни с прекалено театралничене и по-скоро те оставят безучастен.

Робърт Патинсън и Уошингтън също не изиграват роли, които ще ги поставят сред фаворитите за „Оскар“, но са основния двигател на филма. Арън Тейлър-Джонсън пък е един от хората, които оставят най-добри впечатления, макар и от втори план. 

„Тенет“ е добър филм, но когато името ти е Кристофър Нолан, летвата е вдигната толкова високо, че всеки компромис изглежда недопустим. Макар да няма как да не оценим поредната брилянтно подредена времева каша, която ни предоставя, смесените чувства след края на прожекцията оставят последното му заглавие някъде на дъното на филмографията му.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевПънкарското кино на Мартин Макдона15.10.2020

Още от Под Моста

Под МостаДигиталното образование – създаване на цифрова екосистемаОбразование