„Алексис Зорбас“ – уроци по живеене

24.09.2015

zorbas„Алексис Зорбас“ (или „Животът и приключенията на Алексис Зорбас“ в оригинал) на Никос Казандзакис попадна в живота ми в много подходящ момент. Получих я от приятел – без повод, непоискан и неочакван подарък, но страшно нужен, за да разсее гъстите черни облаци, струпващи се периодично около главите на хората, които много му мислят.

Книгата проследява отношенията между млад, гръцки интелектуалец, почерпил основния си житейски опит от книгите и вглъбен във възвишени размишления за бог, съществуването и смисъла на живота, и възрастен, черпещ от живота с пълни шепи грък, на име Алексис Зорбас. Книгата е основана върху реалното приятелство между гръцки миньор на име Йоргос Зорбас и разказващия от първо лице Казандзакис. Съдбата среща двамата герои в пристанищно кафене, докато разказвачът чака кораба за Крит, където планира да зареже за известно време интелектуалните си занимания и да се отдаде на бизнес с мина за лигнитни въглища. Сякаш усетил точно от какво има нужда интелектуалецът, останалият наскоро без работа Зорбас безцеремонно се настанява на масата му и предлага услугите и миньорския си опит.

Двамата отпътуват заедно за Крит, където постепенно помежду им възниква едно изненадващо и необичайно, но истински силно приятелство. На острова те се настаняват в хотела на французойката Мадам Ортанс – застаряваща дама, която в края на живота си си спомня с носталгия и умиление за младежките си забежки с адмирали на Великите сили и османски паши. В хода на сюжета те се сблъскват с множество проблеми, които анализират под формата на диалог, провокирайки по този начин и мисълта на читателя.

Именно в тези диалози е и основната сила на романа. Той не е съвсем традиционен – да, основна сюжетна нишка има, но самото повествование е изградено от множество ситуации, в които личностите на двамата герои се разкриват. Поразителен е контрастът между физически младия, но неоценяващ радостите на живота разказвач, и възрастния, но ненаситен на живеене Зорбас, който постоянно и добронамерено, почти с искрено съжаление се опитва да отвори заслепените от прекалено мислене очи на приятеля си за простите неща.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Никол ПанковаЗа Нобеловата награда за литература, скандалите и носителите тази година17.10.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„О, ти, която и да си…“: спускане в сърцето на ВазовТеатър