Андрей Велков за миналото, бъдещето и всичко помежду им

Снимка: Славея Йорданова, Sofia Live

Ако 90-те у нас изобщо съдържат поука, Андрей я е взел. Поради това, което пише и поради това, което е. За книгите му предпочитам да запазя мълчание – прочетете ги. В противен случай ще попаднете във фаталните 68%. А не бива да се излагаме. Андрей е взел нужното първо от големите писачи, после от големите диджеи. Личи си по думите и погледа му. Подобни агенти трудно се намират понеже са останали малцина, но и защото из местата, в които пият, не кънти Азис. А и такива малко останаха.

Под моста: В днешно време може ли да съществува „Егоист“ така, както е бил през 97‘?

Не.

ПМ: Защото няма хора като Жеков и Нойзи или защото няма аудитория?

Не бе, светът е различен по-скоро, това си мисля. Сто процента има мозъци като тия изроди Жеков и Нойзи. Аз не искам да има нещо като „Егоист“. Искам да има нещо по-хубаво. Обаче искам да се случи. Не някой да съживява няк‘ви мощи отпреди 20 години, а да направи нещо, което да има същия заряд, същия ефект.

ПМ: Ако в момента се пусне нещо подобно, ще просъществува ли на хартия или ще излязат два-три броя и ще фалира? И ще се насочи онлайн изцяло, както в момента е „Егоист“.

Те не се и опитаха да е офлайн, което е достатъчно от маркетингова гледна точка да го обясниш. Не знам, кой чете офлайн? Като има онлайн, за какво да имаш офлайн? Да трепеш Амазонка?

ПМ: Напоследък наблюдавам, визирайки изминалите две-три години, особено връщане към миналото. Освен формалностите като това да носиш дрехите на дядо си, тенденцията ще породи ли нещо стойностно, примерно в музикален аспект? Сега много се слушат плочи.

Нека си слушат плочи хората. На мен ми е по-удобно да не ми е зарита цялата къща и да си слушам същото качество. В „Полунощ в Париж“ (‘Midnight in Paris’) на Уди Алън е разгледан тоя процес. Всеки си мисли, че златните години са минали.

ПМ: И всеки си има различни златни години. Кои са твоите?

Моите предстоят, иначе съм си живял като пич през цялото време. Въобще не тая тъга към миналото. То беше ебати тъпотията 90-те години като цяло, но хората забравят лошото. Ъпсурдчетата го казаха в едно интервю скоро. Българинът няма историческа памет. И то си личи всеки път. Как гласува, как мисли. Всеки народ си заслужава управлението. Всичко е закономерно, което се случва. Аз нямам политически пристрастия, защото не съм политически представен от доста време.

ПМ: Светльо пънк ли е?

Беше пънк, имаше заряд.

ПМ: А сега?

Сега не е пънк, сега е общински съветник.

ПМ: Неговото не е ли шизофренично?

Шизофренично е. Не го оправдавам, опитвам се да разбера модела.

ПМ: Ако приемем, че пънкът е повече начин на мислене, отколкото музика, хората с тоя начин на мислене колко са извън София, Пловдив, Бургас и Варна като процент?

Говориш за хора, които държат малко повече на свободата. Пет процента звучи добре, но повечето са под прикритие вече. Отговорностите те променят, животът те променя. Аз не съм бил изцяло пънк, за да мога да ги казвам генерално. Винаги съм живял в двата свята.

ПМ: Пънку умре ли?

Никога няма да умре, бе. Но се променя. Отрицателната версия е една история. Занимавах се със земеделие преди десетина години. И си бях взел една къща на село, и бях наел хора, и си пиех с хората. И един път ми писна от чалга и, защото давах доста пари в кръчмата, реших цяла вечер да се слуша само Sex Pistols. И един от работниците, който беше най-голямата отрепка и пияница на селото, за нищо не става, дъното на човeшката цивилизация, като ги чу, полудя. Почна да скача, да буйства, те другите се изнесоха. И му викам, я ела тука, ти от къде знаеш какво е Sex Pistols? „Копеле, аз бех едно време на Кравай, на гребен, ама то си е*а майката тука в София и требваше да си дойдем при мама, щото тя има пенсия, а аз немам нищо.”

ПМ: Сега има много силна носталгия по Кравай, Пънка…

На Кравай почти не съм ходил, но Пънка ми липсва. Като ми бяха казали, че са го отворили, не бях разбрал, че е на Три уши и няк‘ви куки ме гледаха как дърпам вратата на старото място запънал с крак и се опитвам да отворя. Има си носталгия, защото липсват такива места, вече няма дупки като хората.

ПМ: Струва ми се, че голяма част от тенденциите стигат до нас само формално.

Тебе сега те вълнуват пънкарите, ще те вълнуват ли след десет години? Имам едно правило. Аз често ходя с костюми и вратовръзки по някакви поводи. Винаги гледам да съм с тениска на Sid Vicious или Johnny Rotten под ризата. За да помня. Едното не пречи на другото.

ПМ: На протестите през  97’ къде беше?

Новобранец в гранични войски.

ПМ: Тоест частта от първата ти книга за казармата е достоверна?

С цел да не се инкриминирам, казвам, че е художествена измислица.

ПМ: Трябва ли сега да върнат казармата?

Никога не могат да го направят, няма никаква база. Аз като бях там, тя не работеше.

ПМ: Аналог на банаджията от “Български психар”, който готви амфет.

Той е посветен на моите приятели в БАН, които и двеста лева не взимаха. И имаха идеали. Нито един от тях в момента няма идеали, работят във фармацевтичната индустрия и взимат по няколко бона. Вече нямат идеали, но живеят много добре.

ПМ: Можеш ли да живееш добре, запазвайки идеалите си?

Да, трябва да балансираш по някакъв начин. Аз помня кога се случи, кога се обърна палачинката. Имаше „Егоист“ и после нямаше „Егоист“. Идеите се разминаха. „Егоист“ го казвам като бегъл пример на цяла тенденция, на цяло поколение. Като почнаха да си тръгват хората, като гледаш твой човек на улицата, който каза „копеле, писна ми, тръгвам си“. Това най-много ме е убивало. Много ме е убивало, когато мой човек, банкер в Германия, каже „ти ще спреш ли да се биеш с вятърни мелници, с твоя мозък няма ли да си дойдеш в някоя нормална държава?“ Но нали тука трябва да остане някой бе, копеле. Тука да направи нещо.

ПМ: В момента младите са изправени пред абсолютно същата дилема.

Просто нещата се въртят в кръг. Ние живеем в един перманентен Параграф 22. Проблемът е, че не се работи достатъчно за държавата. Навсякъде има корупция. Това е част от човешкото мислене. Личният интерес да е повече от общия. Но тук границите са по-раздути.

ПМ: Писането стига ли ти да се изхраниш?

По никакъв начин писането в България не може да стигне. Има двама-трима, които го правят – Милен Русков, Георги Господинов и Стефан Цанев. Идеалистична  е представата за хора, които пишат за пари, не е така.

ПМ: Какво се случва в момента с българската литература?

Супер е, в разцвет, всичко живо пише.

ПМ: Каква част от всичко живо пише нещо стойностно?

Дефинирай стойностно.

ПМ: Всеки има индивидуална представа за стойностно, но, да речем, тия хора стигат ли до масата?

Никой не стига до масата. В България няма пазар на книги почти.

ПМ: Или всъщност да не достигнеш до масата, значи си стойностен. Статистиката за онези 68%, които не са си купили книга последната година?

Абсолютно реална е и дори, според мен, занижена. Нямаш пари за хляб, не си купуваш книга.

ПМ: Ние с тая философия докъде ще стигнем като държава?

Как се оправя една държава? Оправя се със законотворчески инициативи, които променят нещата към по-добро. Аз обичам да цитирам Чърчил – като се опитали да пренасочат част от бюджета за култура към военния комплекс, той е казал: „Защо ще ги пипате тия пари? Ние за какво ще се бием после?“ Това е дългосрочното мислене да се инвестира в култура. ДДС-то на книгите е много интересно като казус. Хората и без това им е трудно да си купуват книги, още 20%, което го няма никъде в света… Имаше разговори тия пари да отидат за библиотеките. Има едни осем милиона за българска литература, тези пари още не са дадени. От последните три кабинета. Аз си го обяснявам – интелигентните хора гласуват малко по-интелигентно. По-хубаво да имаш глупав електорат. Затова образованието и културата отиват на заден план. А трябва да са на най-преден.

ПМ: За съжаление голяма част от добрите ученици изпрашиха.

Колко от твоите заминаха?

ПМ: Поне трийсет процента.

Това е малко, бе.

ПМ: Твоя бал къде го изкарахте?

Аз в Ялта, тогава се разделих с голяма част от класа си.

ПМ: Като каза Ялта, кой е най-добрият фестивал или концерт, на който си бил?

Веднага ти казвам – Underworld на Академик. Иначе най-хубавият фестивал – 2009 Park Festival на Борисова.

Снимка: Vibes

ПМ: Има ли в момента електронна сцена у нас освен HMSU?

Питаха ме една вечер дали има готино електронно парти и аз не се сетих. Не съм и ходил напоследък, може би проблемът е в мен.

ПМ: Какво се случва като станеш на 40?

Абсолютно същото, просто знаеш повече работи.

ПМ: Ставаш ли по-голям циник?

Да, това се случва, номерът е да се запазиш, ти пънкарщината трябва да си я държиш. Иначе много изгарят, но те и на 23 изгарят хора.

ПМ: Наблюдения върху идното поколение?

Винаги гледам позитивно, надявам се всичко да е наред. За всички поколения се говорят едни и същи неща. Интернет наистина променя по някакъв начин, но това е част от социалната еволюция. Не е нещо, с което човек трябва да се бие, а да го приеме.

ПМ: Покрай интернет, телефоните и всякакъв вид техника не настъпва ли алиенация?

Нали си я виждал оная снимка с вестниците. Същото е. Хората не се променят толкова много.

ПМ: А псевдокомуникацията покрай мрежите?

Пак е част от цялата еволюция. Кой ти е казал, че е псевдокомуникация? Това е новата комуникация, свиквай.

ПМ: Не съм сигурен, че е комуникация.

Добре, ще видим, това е експеримент. Ще видим в какво ще се превърне човешкият вид. Идват виртуални реалности, добавени реалности, неврални интерфейси, сингулярност.

ПМ: В порното е много актуално.

Знам, порното винаги е било двигател на интернет. Следващите двайсет години ще са много весели.

ПМ: Преди двайсет мислеше ли така?

Чел съм прекалено много фантастика, подготвен съм за всичко, дори го знам. Идеално е на тоя етап.

ПМ: Имам чувство, че с цялото улеснение покрай съществените аспекти като да четеш книги на телефона или да стигнеш до цялата музика на света, както аз с нигерийския fusion

Доста по-готино е от преди, да ходиш да се молиш на Балтазар и на Досьо да ти запише някоя касетка. Аз се чувствам изключително добре. Кино Левски, братче, или там Vision-а и „к‘во става бе, баце, записа ли ми тоя Future sound of London, тия сингли?“.

ПМ: Според теб какво ще стане, ако изчезнат пиратските сайтове?

Аз слушам само през Spotify и съм чист. От литературна гледна точка мога да кажа, че… Ъпсурт както казват „мамата ни еб*ха тия mp-тройки“ . Ако си популярен, предпочиташ да ти купуват продукта. Не съм останал с впечатление, че пиратството по някакъв начин помага. Пиратството не е окей спрямо хората, които се занимават с изкуство. И ти, ако наистина се кефиш на някоя банда, хубаво, чуй я, но после си я купи.

ПМ: И отиди на концерт.

Да, ако ти дойдат тук.

ПМ: Напоследък постоянно се случва нещо и моето голямо притеснение, че чалгията граби от младите мозъци, може и да бъде опровергано.

Въпрос на аудитория и на процент. Някога бях охрана в една чалгаджийница. Нямах пари, студент. И… тия са много повече от нас. Нямаш представа колко повече от нас са просто. Мръдни малко от нашите среди и ще получиш всички отговори.

ПМ: Винаги е било, всъщност това е част от самата идея. Другите по-лоши хора ли са тогава?

Не, но са морално и интелектуално ощетени. Не могат да го разберат поради липса на достатъчно широк мироглед. Капацитет имат, но е подтиснат и не го използват. Това ми е любимата тема – похабеният потенциал. Аз в общи линии за това пиша главно. Хората виждат по всякакъв начин моите книги. Аз пиша само за похабения потенциал. На мен ми е страшно смешно, като някой говори, че „Психаря“ е мутренска книга.

ПМ: „Психаря“ не е ли историята на момче, което има цялото желание да бъде напълно нормален човек, просто ситуацията не позволява?

Точно това. И как после решава да обърне играта.

ПМ: В крайна сметка печели ли играта? Тая игра може ли въобще да се спечели?

Не. Може да спечелиш по някакъв начин, но по пътя губиш себе си. Там моралният компас е разбъркан.

ПМ: Той настройва ли се впоследствие?

По принцип е хубаво от самото начало да се прави. Защото май не помагат разни институции и социални програми. Ако имаш семейство, което да те възпита добре, ако четеш книги, ако имаш добро образование, от което да извлечеш нещо, да си научен да извличаш нещо, може да станеш човек с нелош морален компас. Само че това при нас не се прави. Success story в България кое е?

ПМ: Има ли елит?

Има елит, който си мисли, че е елит. Според мен се формира в момента.

ПМ: Интелигенция?

Винаги е имало, пълно е, ти познаваш половината.

ПМ: А псевдоинтелигенция?

Яко. Прескача се.

ПМ: Няколко книги?

Селинджър винаги на първо място, разказите. Парче Буковски…много са.

ПМ: Изобразително изкуство?

Не мога да огрявам навсякъде още, аман от ренесансови личности.

 

Интервюто проведе: Георги Александров

Стажанти на
За втора поредна година "Под Моста" организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to