Кино

„Анелка: Неразбран“ – лутане между футбола и скандала

17.09.2020

В днешно време, когато човек се замисли за футболната игра, съвсем закономерно е и да си помисли за Франция. В края на краищата французите не само са действащите световни шампиони, но и техните състезатели и  клубен шампионат са едни от най-добрите в света. Дори да не гледате футбол, малко вероятно е да не сте чували имената на футболистите Мбапе, Гризман или пък Погба. Да не говорим за имена от близкото минало, например Зидан, Анри, Кантона. Тези хора, освен световноизвестни спортисти, са и световноизвестни звезди. Те се снимат в реклами, имат собствени модни брандове, партнират си с най-големите компании в света на бизнеса и развлеченията. Ненавършили тридесет години, а понякога и доста по-млади, те са на върха на света. Печелят милиони и радват милиони. Казано по-жаргонно – те са футболни рокзвезди, чиито образи и имидж изглеждат перфектно на повърхността. Разбира се, човек по-рядко би се замислил за това, което се случва извън терена и социалните мрежи. За трудните решения, за номадското съществуване, за безспирните тренировки, за животът под лупа, както и за човешките грешки, способни да прекратят кариерата ти.

Именно и с тези теми се занимава филмът „Анелка: Неразбран“ на френския режисьор Франк Натаф. Неслучайно споменах и Франция, и френските футболисти, защото това е филм за една френска футболна звезда, пак от близкото минало, чиято шеметна кариера успява да инкорпорира в себе си цялата палитра на футболното съществуване на най-високо равнище. Говорейки за Никола Анелка обаче, още преди филмът да е започнал, футболният фен би се досетил, че това няма да е история за голмайстора Анелка – това би било скучно. Скучно, защото футболните му качества и майсторство са познати на любителите на играта. Скучно и защото, колкото и тъжно да звучи, Анелка ще се запомни като един от онези футболисти, оставили по-голям отпечатък със скандалите около себе си, отколкото с добрите си мачове.

В ядрото си „Анелка: Неразбран“ е точно история за скандалите и неразбирането, които съпътстват Анелка през дългата му кариера. Филмът хронологично проследява кариерата на именития французин – от тренировъчния лагер до финалите на Шампионската лига и головете за националния отбор. Филмът, бидейки документален, следва утвърдената за този тип филми структура. Пред зрителя се менят множество интервюта на бивши футболисти, роднини, треньори и журналисти, всеки от които говори нефилтрирано за Анелка, споделяйки своите мисли и чувста за него. Интервютата, разбира се, са миксирани и с много архивни кадри от мачове и телевизионни репортажи на футболиста. Голям плюс във филма е, че Франк Натаф оставя и достатъчно време на самия футболист да говори, за да бъде чута и неговата гледна за събитията, белязали кариерата му. А те са наистина много. От младежките буйства и усещането за недооцененост, през бойкотирането на тренировки и трудносите да се адаптираш там, където очакванията са безкрайно големи, та чак до обвиненията в антисемизъм и оклеветяването на футболиста през 2010, довело до прекратяване на кариерата му на международно ниво и множество тежки санкции.

Анелка е прям в своя изказ. На четиредесет и една, женен и с две прекрасни деца, французинът ясно си дава сметка, че неговият път е бил труден, а решенията му често са били погрешни. Решения, породени от бунтарския дух и желание да покаже, че е най-добрият на терена. Решения, заради които Анелка сменя над десет отбора, изпокарва се с множество хора и получава безброй порицания и наказания. И все пак – във филма добре е показано, че това е човек, който не просто е рефлектирал върху миналото и грешките си, но и се е смирил и помирил със себе си. Анелка не бяга от нито един от демоните на миналото си, но и ясно показва какъв е фокусът на неговото бъдеще – семейството.  

Чрез добър монтаж, без излишен патос, режисьорът успява и да покаже точно колко важно е семейството за Анелка – както отношенията на неговите родители към него, така и неговите отношения към собственото му семейство. Въпреки множеството трънливи кариерни пътища, бившият футболист е доволен от постигнатото. Пътувал е много, спечелил е солидно богатство, а и има нови отговорности – и като баща, и като треньнор на младежкия тим на френския Лил.

Както вече споменах, макар и да следва позната формула, филмът има достатъчно интересна история за разказване, за да задържи зрителския интерес. За съжаление, като минус, няма как да не се спомене, че филмът понякога не отделя достатъчно време на отделни моменти от кариерата на футболиста, което оставя усещането за едно обикновено загатване, което е без всякакъв нюанс и дълбочина. Други моменти пък са изцяло изрязани от лентата, като в нея въобще не се говори достатъчно за престоите на Анелка в Турция, Китай и дори Индия. Макар и това да не са основни моменти в кариера му, би било интересно поне да им се отдели малко екранно време, ако ще и само заради екзотичността и интереса, който тези държави започнаха да предизвикват като футболни дестинации по това време. Също така – около средата на филма ясно се вижда, че хронологичният подход, неоригинален, но пък работещ, бива странно прекъснат, което може и да се стори объркаващо за някои зрители, особено пък ако не са футболни фенове.

И все пак – това не е филм за славните дни на Анелка в Реал Мадрид, Арсенал или Челси. Не е и филм за абсолютно пропиления талант, защото това не би било акуратно. Това е един филм за лутането между два свята – този на звездите и този на родените бунтари, непримиряващи се с множеството лица на авторитета – мениджърски, медиен, че дори и съдебен. Никола Анелка е живата симбиоза на тези два свята. А този филм, той е неговата история – не перфектна, но пък истинска. Като Анелка.

Автор: Зафир Зафиров

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваФилмите, които все пак ще гледаме на кино до края на 2020-та16.10.2020

Още от Под Моста

Под МостаДигиталното образование – създаване на цифрова екосистемаОбразование