„Анестезия” за живота под упойка

10.09.2016

1

Направил дебюта си по време на Tribeca Film Festival, през август у нас „Анестезия” получи прожекция в рамките на МФФ „Любовта е лудост”. Името на последния в известна степен кореспондира и с лентата, която намеква, че липсата на обич също е лудост. Когато подобно чувство отсъства, героите във филма прибягват или до средства, които ги карат да се усещат живи, или такива, с които да минимизират болезнеността. Отново стигаме до заглавието – думата с гръцки произход „анестезия” освен упойка означава и болка – това е и проблемът, и средството за притъпяването му, а първопричините при персонажите са различни.

2

На фона на космополитния Ню Йорк, където населението е многобройно, а общуването оскъдно, филмът ни среща с хора, преживяващи неудовлетвореност от живота по един или друг начин. При студентката от Колумбийския университет Софи водеща е липсата на качествена комуникация с връстници, за която тя копнее, страда и се гневи, а нереализирането й отдава на отчуждението между хората и материалните им стремежи. За героинята научаваме малко, но Кристен Стюарт изпълнява ролята достатъчно пълнокръвно, надграждайки клишето на еднообразния меланхоличен тон при подобни типажи.

3

Друго силно представяне е това на К. Тод Фрийдман, играещ пристрастения към наркотиците Джо, който демонстрира отчаяние и ярост, когато против волята му неговият най-добър приятел (Майкъл К. Уилямс) го настанява за лечение. За разлика от Джо, умишлено бягство в своята извънбрачна връзка търси семейният Сам (Кори Стол), докато съпругата му (Гретчен Мол) смята, че той е зад граница. С помощта на алкохол домакинята се опитва да свикне с живота в предградията и липсата на поле за личностно развитие, отначало неподозирайки за любовницата (Мики Съмнър). Последната обаче не се вписва в стереотипа на „другата жена”, а носи свои разочарования и опасения, които предизвикват разбиране. В сюжета попадат още брат и сестра тийнейджъри (Бен Конингсбърг и Хана Маркс), които превъзмогват трудностите на възрастта си, пушейки трева, а междувременно при майка им (Джесика Хект) е открита опасност от диагноза рак. В ролята на бащата е и режисьорът на лентата Тим Блейк Нелсън, а негова майка и любяща съпруга на университетски преподавател – Глен Клоуз.

4

Единственият персонаж, от когото категорично струи позитивизъм и удовлетворение, всъщност е този, който като най-симпатичен заслужава най-малко случилото му се. Инцидентът с професора по философия Уолтър Зароу (Сам Уотърстън) се превръща в повод събитията преди злополучната нощ да бъдат проследени в ретроспекция. По-късно случилото сякаш навява на резултат, когато нещо в цялата мрежа е объркано и стига до всички краища на системата, каквато е едно човешко общество, а при такива сривове обикновено страдат най-невинните.

По съвкупността от преплитащи се истории и темата за самотата и липса на човешко взаимодействие „Анестезия” напомня на „Сблъсъци” от 2004 г., но в по-нежна и интелектуална насока. Освен че приканва към човечност и разбиране, филмът подхожда и по същия начин – без в повечето случаи да представя в положителна светлина едни герои и да осъжда други, а проследявайки тяхното мислене, чувства и мотиви. Лентата се радва не само на реалистични диалози, но и силни монолози – например философския на професора и емоционалния на неговата студентка. Първият отдава значение на философията и нуждата от задаване на въпроси, касаещи все още човека и неговото съществуване, вместо задоволяването с готови отговори и вече създадени разделения. Вторият е олицетворение на самотния човек в капана на технологичната ера, който не желае да се съобразява с правилата й, но отказът му също не го прави по-щастлив.

5

Без претенции за мащабност, включително и при продължителността си от час и половина, „Анестезия” провокира размисъл със своя интелигентен сценарий и затрогващи актьорски изпълнения. Поради тези причини би се харесал не само на запалените фенове на независимото кино, но и всеки с интерес към човешките взаимоотношения и предизвикателствата, пред които те са поставени през XXI век. Разпилян на моменти, филмът като носител на идея се избистря към края си, но съществува риск да остави зрителя с чувство на незавършеност, тъй като не намира решение за проблемите на своите герои. Така „Анестезия” поражда повече въпроси, отколкото отговори, но последната реплика от него е ключът към посланието, от която следва и най-плътното становище, което ни внушава – че безчувствеността не е от помощ в един живот, където неизбежно се учим чрез болка.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Кралицата на пустинята” и нейната безплътна корона11.09.2016

Още от Под Моста

Под МостаДигиталното образование – създаване на цифрова екосистемаОбразование