Суровото творчество на Вернер Херцог отстъпва място на романтиката в последната му лента, посветена на изпреварила времето си англичанка Гертруд Бел. Благодарение на познанията, натрупани при пътешествията си, и осъществените контакти с различни племена в Близкия изток, тя се утвърждава като най-влиятелната дама в политическия живот в началото на XX в., участвайки в основаването на съвременните Ирак и Йордания, както и очертаването на границите на арабските държави след Първата световна война. След дипломирането си като първата жена в историята на Оксфордския университет, жадната за приключения и знания Бел се превръща в изследовател, писател, археолог, картограф и дори агент на тайните служби.

За  За радост на традиционните феминисти еманципираният женски образ не поема в посока, където отстоявайки себе си, се противопоставя на всички мъжки същества наоколо. Дори обратното, желанието на немския режисьор и сценарист Херцог е да представи вътрешния емоционален свят на Бел, показвайки чувствителната страна на силната личност с акцент върху любовния й живот. Нещастните събития от него до голяма степен оказват влияние върху заниманията й – тя избира пустинята за пространство за своите пътешествия и изследвания, защото се идентифицира със самотата и намира там спокойствието, от което има нужда. Проследяването на същинските постижения на англичанката, с които тя се прославя и оказва влияние по онова време, обаче биха били по-добро поле за разкриването на нейните забележителни качества в един биографичен филм. За последните повече се говори, отколкото доказва с действия в хода на сюжета, като разгръщането на вербално демонстрираните воля и смелост с дела до голяма степен е спестено.

Никол Кидман се появява в кадър с дързък поглед и остава предизвикателство за персонажите около своята героиня до края на филма. Аристократичното излъчване на актрисата е единствено от полза, но този коз е оставен да работи на сетивно ниво вместо да бъде надграден на сценарно. Гертруд Бел показва твърд характер и отстоява позициите си както сред англичаните, които не одобряват самоинициативите й, така и в общуването си с бедуини и шейхове, но тези откъслечни прояви се усещат недостатъчни, за да спечелят короната на пустинната кралица в очите на зрителя. Дори и не това да е целта, съсредоточаването върху душевността на героинята е направено повече чрез състояния, когато британката е повлияна от чувствата си към някого, вместо вниманието да бъде повече насочено към самата нея и собствените й мисли и мотиви. По този начин тя изглежда като персонаж, чийто личен живот е подвластен на драмите, случващи се с мъжете в живота й. Това донякъде отнема от изгражданата през това време представа за независимост, но и отпраща към потенциално послание, че автономност няма там, където е намесено сърцето.

Тези пропуски могат да създадат някои разочарования, но едва ли биха попречили на останалите елементи да ви очароват. На блестящата Кидман партнира силен актьорски състав, който се реализира подобаващо, доколкото ограниченията при образите го позволяват. Джеймс Франко, който обикновено впечатлява с по-ексцентрични превъплъщения, играе сдържания и очарователен британски дипломат Хенри Кадоган. Друга историческа личност – Томас Едуард Лорънс (или Лорънс Арабски), е изиграна от Робърт Патинсън с голяма доза безгрижно излъчване и чувство за хумор. Най-пълнокръвно представя героя си Деймиън Люис – нещастно омъженият британски консул Чарлз Дъфти, който се влюбва в Гертруд Бел.

Освен отдаването на почит към арабската култура, лентата залага на великолепна кинематография и величествената природа на Мароко и Йордания, използвани за терен при заснемане. Красивите разсъждения, записвани от Гертруд в дневник, заедно с характерните за периода костюми и дизайн на локациите потапят в старомодната (в добрия смисъл) атмосфера на историческата драма, а чувството за мащаб освен от неизбродните пустини се внася и от музиката, дело на Клаус Баделт. Дори да не сте мечтател или романтик, горната комбинация няма да се провали в доставянето на удоволствие, ако сте решили да замените прожектираните все още по кината летни блокбастъри с нещо по-лежерно и екзотично.