Към новите стари хоризонти с дъх на „Бензин“

Освен с успелите популярни имена от афиша, „Бензин“ привлича и с тематиката, която досега отсъства от опитите на съвременното българско кино. От началото до края на снимачния процес минават четири години, в резултат на което действително си личат разликите между „преди“ и „сега“ – приятен детайл, предвид сюжета, при който повече от десетилетие дели минало и настояще. След трейлърите, предизвикали етикета „БГ версията на „Бързи и яростни“, желаещите да я видят се отправят към киносалоните с надеждата, че родното производство няма да е (много) по-зле от американското.

Нямам категоричен отговор на въпроса дали това е така, защото, признавам, не съм гледала достатъчно от поредицата с преследвания, високоскоростни коли и красиви жени. Факт е, че при „Бензин“ са налице последните две, а причината за събитията не е главно издирване на престъпници или гонки, а любовна история. Сюжетът тук се фокусира върху Дим, в чиято кожа е Асен Блатечки, който е и режисьор на лентата заедно с Катерина Горанова. Главният герой напуска затвора, където е прекарал 15 години, започнали малко след смъртта на любимата си.

Оттук нататък вътрешният конфликт на Дим има достатъчно емоционален заряд, за да трогне и развълнува. Действието обаче се свежда до възпрепятстваните усилия на главния герой да възстанови част от миналото, за да продължи живота си, където преди е планирал. Значението на крайната точка избледнява през продължението на филма, а зрителят на моменти се изгубва сред свистящите автомобили, разменените юмруци и шеги. Така вместо присъствието им да е в смисъла на отделен персонаж, рискът е да останем с впечатлението за самоцел, при която опаковката е за сметка на пълнежа.

Това не значи, че екранната визия не си струва – именно тя е най-силният коз на „Бензин“.

Презокеанската стилистика е налице от филмовите плакати до финалните кадри. Придружава я подходящ рок саундтрак от световни изпълнители, на чийто фон забравям, че филмът е сниман във Варна. Красива е операторската работа и особено нощните кадри над Аспаруховия мост, пристанището и морската гара. Старание се наблюдава и в изготвянето на каскадите и монтажа, оформен от интересни режисьорски решения, също белязани от натрапчивия полъх от САЩ. Встрани от тях вмъкването на ретроспективни кадри невинаги е плавно и умело, което може да коства объркване.

Рядко виждаме Асен Блатечки в драматични роли, но актьорът е имал и по-качествени подобни изпълнения от това в „Бензин“. Макар и правдоподобен като Дим, не му се налага особено да напуска зоната на комфорта. За разлика от него, Калин Врачански се отправя към друг полюс и изиграва почти два образа, които сменя героят му. Нелепата избухлива по-млада версия и укротената, но по-зла стара са нарочно хиперболизирани, вероятно с цел постигане на комичност, но за първата е спорно дали се вписва в тона на филма.

Дамските персонажи не разочароват, особено този на Снежана Макавеева, която е идеалният избор за бунтар. Никол е преждевременно порасналото дете във враждебна обвивка, с която търси внимание, ако не се успокоява със сладолед през останалото време. Покойната любов на Дим – Люси, е поверена на прекрасния модел Лиляна Станаилова, при която се усеща, че това е първа роля, но усилията й са успешни през по-голямата част от времето. При поддържащите герои виждаме разнообразие и колоритност, доколкото има място за появите им. Запомнящи не само заради повечето екранно време, но и естествената си игра са Веселин Калановски, Пламен Манасиев и Башар Рахал.

Филмът има повече качества за забавление, отколкото за по-сериозна художественост, но в рамките на зададения сценарий не може да се очаква повече.

Освен с историята, чийто елементи са познати и от други времена и географски ширини, усещането за отминали десетилетия внушават още използваните модели коли. Носталгията по 80-те и 90-те години се поддържа и от присъствието на актьора Майкъл Медсън, познат както от участия в култови филми, също и в такива с незавидна слава. Заради вторите не закъсняха и отзивите, че „Бензин“ съответно (ще) е и на същото ниво като тях, щом продължава тендецията позабравени актьори да се снимат в български продукции. Още една причина и без това отказалите се от българско кино зрители да стоят далеч. Нивото му обаче няма как да се повиши с подобна пасивно-хейтърска позиция, при която няма кой да се интересува, гледа и изисква, за да има и кой отсреща да усъвършенства.

По-вероятно е “Бензин” да ви хареса, ако не залитате в сравнения с оригиналност в сценария по отношение на чужди продукции и преглътнете натрапващото се продуктовото позициониране. Дори наизлезлите дотук жлъчни критики да са в стремеж за постигане на световно ниво по-нататък и с желание да мерим крайните резултати тук и отвъд с един и същ аршин, все пак кройките не са изработени от сходни майстори с еднакво извървян път. Този на екшън жанра у нас едва сега започва, заявявайки технически и актьорски потенциал. Така „Бензин“ прави първите няколко крачки – на места накриво, но и смело, като проправя място за тези след него. А дали ще има още, зависи и от нас.

Деница Димитрова
е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to