LIFE

Антверпен – скритият диамант на Белгия

20.11.2018

Шоколад, бира, пържени картофи, Брюксел. Още бира. Основно с това е позната Белгия на повечето чужденци. Дойдох да живея за няколко месеца тук и се уверих със собствените си очи, че Белгия е много повече от това и май се влюбих в един определен град, но не в столицата.

,,Антверпен е градът. Всичко останало е паркинг.’’

Най-запомнящото се представяне на град в живота ми досега. Това гласи надписът на чантата, която получих на най-големия студентски празник ‘StuDay’. Не е тайна, че местните са доста горди от факта, че именно Антверпен е родният им град. А защо е наречен точно по този начин можете да разберете тук.

Легендата за героя Брабо

Когато тръгнете на разходка из центъра на Антверпен е почти невъзможно да подминете сградата на кметството, която е доста внушителна и си струва няколко кадъра. Пред нея е издигнат фонтанът ,,Брабо’’, който изобразява мъж, държащ откъсната ръка. Малко е шокиращо, знам, но си има любопитно обяснение.


Според легендата, в древността река Шелда била под властта на гиганта Антигон, който налагал на пристигащите кораби големи такси, за да плават по нея. На екипажите, които отказвали да плащат, той отрязвал ръцете. На тази практика сложил край римският войник Силвиус Брабо, който отсякъл ръцете на гиганта и ги изхвърлил във водите на Шелда. От този момент нататък, според легендата, градът бил наречен Антверпен (хвърлената ръка), а Брабо – обявен за негов спасител.

МАСивният музей край реката

Ар Деко. Този еклектичен стил описва най-добре музея Мас, разположен непосредствено до пристанището в града. Осем етажа запълнени с различни галерии, комбиниращи модерно изкуство, ренесанс и фотографии.

Това, което го прави специален, е панорамната гледка от последния етаж, която предлага на посетителите си. Но докато стигнете до нея има какво да се види и да ви очарова.

Няма да издавам какво се крие на всеки от етажите, но ще споделя една тайна конкретно за шестия. Там ви очакват двойка адмирали, които да придадат настроение в музея, но за съжаление няма да имате възможността да си поговорите с тях, тъй като са направени от восък.

И още: отвъд реката

Тъкмо бях убедена, че съм видяла всичко от този град и осъзнах колко заблудена съм била. Антверпен е неравномерно разделен от реката Шелда (,,плитката река’’), като туристическата част остава по-известна на туристите.

Докато не попаднете на асансьора, разположен по средата на една не толкова натоварена улица и тя ви телепортира на 33м под водата. След 10-минутно прекосяване на един тунел се озовавате от другата страна. Тя също има своя чар, но я препоръчвам, ако имате нужда от по-спокойна разходка сред зелени алеи и подредени къщи. Две лица на града – идеалният баланс.

Тайната градина

Запазвам най-любимата си част от града за финал. А ако решите да го посетите, то нека следващата спирка да остане за десерт. Струва си.

В центъра на Антверпен е разположен автентичният дом на известен род издатели носещ името Плантен-Моретус, който за моя радост днес е музей и може да бъде посетен. Начало на историята е поставено от Кристоф Плантен и неговия зет Ян Моретус през далечния 16. век.


Помещава се в сградата, използвана от тях за жилище, печатница и книжарница. В продължение на десетилетия домът на Плантен и Моретус е средище на културния живот в града, a днес сградата продължава да носи магията в себе си. Лабиринтите, намиращи се в скрития на пръв поглед двор пренасят посетителите обратно в 16. век и почти забравяш за реалността. Така че, когато отидете там не забравяйте да си тръгнете преди охраната да ви е направила забележка. Макар че аз напълно бих ви разбрала.

Музиката на Антверпен

За мен няма случайни неща. Това, за което сега предстои да разкажа също не вярвам да е било случайност. На първия си ден в града исках да видя всичко. Докато минавах по претъпканата версия на ,,Витошка’’ чух пиано, идващо от противоположния край на улицата.


Магьосникът, творящ мелодията се казва Тоби Джейкъбс (Toby Jacobs) , който свири на най-посещаваните улици в града почти всеки ден и радва стотици туристи и местни граждани. Музиката му е като саундтрак на любим филм, в който самите вие сте актьори.
Оставям това парче, композирано от него тук, просто защото искам да ви предам емоцията.

Антверпен е град, който определено си струва да бъде посетен поне веднъж в живота. Чарът му се крие в това, че тъкмо когато решиш, че вече си видял всяко ъгълче от него се появява още някоя скрита уличка или пътечка. А какво по-хубаво от град, който не спира да те изненадва?

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСлепите Вайши01.02.2017
Стажанти на "Под Моста"Силата да бъдеш първи на покрива на света18.05.2017
Йоанна АнтоваУикенд бягство: По пътя на виното13.08.2018

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE