LIFE

Как се става планински водач?

06.12.2021

Вероятно всеки, който прекара повече време в планината, рано или късно се пита как се става планински водач. А много хора около мен се оказа, че не знаят, че в България има такава професия. Истината е, че в България е сравнително нова професия (спрямо световните стандарти), регулира се все по-сериозно и всъщност има доста интересен процес и обучение, през което трябва да минеш, докато стигнеш до ниво за явяване на изпити за правоспособност. Реших директно да попитам съвсем наскоро дипломиралите се планински водачи, завършили курс в Асоциация “Планини и хора”. Срещам ви с Елена Татарова, Христиан Христов и Станимир Йорданов. 

Директно на въпроса – как се става планински водач? Каква е първата стъпка, ако съм си поставил тази цел?

Елена: За мен първата стъпка беше да говоря с хора, които вече упражняват професията и имат известен опит. Исках да добия по-реалистична представа за отговорностите, изискванията, натовареността и възможностите, които съпътстват водача.

Христиан: Свързвате се с Асоциация Планини и Хора(АПХ), за да разберете кога е следващият входящ изпит.

Снимка: Елена Татарова

Станимир: В този конкретен случай клишето, че “първата стъпка е най-трудна” може би не е валидно. За да бъде регистриран планински водач, човек трябва да премине през обучение, което да предостави нужните права за водене на хора в планината. В България професията е сравнително нова, а вписването в регистъра е от само 2 години. Най-комплексният и цялостен курс, който дава тази правоспособност и то в международен план, е курсът към “Асоциация планини и хора” с продължителност от над една календарна година. Записването става онлайн като включва подаване на набор от документи, описани в сайта на асоциацията. Заплаща се също и входна такса, която покрива организацията по входящите изпити. Те, от своя страна, се състоят от три части – практическа, теоретична и събеседване и се провеждат в рамките на един уикенд. Резултатите излизат в къс срок и ако сме успешно приети в обучителната програма, следва да изберем формата на обучение, която е по-удобна за нас – редовна или задочна.

Предполага се, че всеки бъдещ водач има немалък опит в планината, както и натрупана през годините екипировка.

Как протича обучението за планински водач? С какво се сблъскахте?

Елена: От познати, завършили курса на АПХ, разбрах за него, явих се на приемен изпит, одобриха ме и така започна едногодишното приключение. Беше доста интензивно и всеобхватно и с всяка практика отговорностите и уменията се натрупваха и надграждаха. Преминахме през спортно и планинско ориентиране, техники за осигуряване, движение с котки и снегоходки, изграждане на зимен и летен бивак, обучение в първа помощ.

Христиан: Обучението вече е разделено на летен и зимен профил. При успешното завършване на летния, преминавате в зимен. Учи се ориентиране, метеорология, психология, въжени техники, бивакуване, работа с GPS, лавинна безопасност, зимно планинарство, екскурзоводство. Всеки модул завършва с текущ контрол. Ако ви скъсат – имате право на една поправка, ако и тя е неуспешна, не можете да се явите на финалните изпити. Обучението е организирано в 2 вечерни лекции в седмицата и всеки втори уикенд – практика, която се провежда на терен. Нашият курс продължи 14 месеца.

Станимир: Обучението за планински водач е едновременно динамично и вълнуващо. 

Важно е да споменем, че за работещи и семейни хора, курсът представлява истинско предизвикателство, имайки предвид ангажираността, която изисква откъм време и финанси. Все пак за по-заети хора, които не са от София и им се налага често пътуване, е предоставена опцията “задочно” обучение.

Цялостната лична и групова организация са от изключително значение за оцеляването в обучителната програма. Динамиката на нормалното ежедневие е на едно съвсем ново ниво, към което трябва бързо да се адаптираш. Усвояването на новата информация е не само под формата на непрестанно четене, но също и чрез много домашни, курсови работи и проекти. 

Практиките, от друга страна, са най-вълнуващата част от обучението. Това са и моментите, в които трябва да покажеш комплекси умения за решаване на най-различни по естество ситуации. Тук са и моментите, в които ти се дава реален шанс да водиш групата на база взетия до този момент материал. Импровизирането също е част от играта, но то трябва да е на база умения и много опит, който се трупа и извън процеса на обучение. 

Освен таксата за обучение и разходи по практики, вероятно сте имали и постоянна необходимост от още и още екипировка. Разкажете за своята екипировка и нещата, които сте си купили по време на курса?

Елена: В началото на курса имах голяма част от необходимата екипировка или поне така мислех. Първо ми се наложи да си купя въжета, карабинери и ленти – с такива до момента не бях работила. По-късно започнах да надграждам зимното си облекло – хардшел мембрани, ски маска, по-хубави ръкавици. Тези специално си ги взех преди една практика, на която температурите бяха от порядъка на -25 градуса. Преди не бих излязла на такова време в планината, но за практиките нямахме избор. Съдържанието на аптечката ми също се разнообрази и надгради. За СИП-овете ми се наложи да си взема каска, седалка и еспадрили.

Христиан: За щастие имах повечето от екипировката, понеже се занимавам с катерене, но голяма част от колегите се наложи да направят сериозен допълнителен разход, почти колкото е таксата за целия курс. Голям разход биха били котки, пикел, лавинен уред (може да се наема за зимните практики), снегоходки.

Станимир: Екипировката, с която влязох в курса за планински водачи, се оказа крайно недостатъчна, за да изпълни и половината от изискванията. Въпреки факта, че бях добре подготвен за планината (от любителска гледна точка), с времето осъзнах колко неща ми липсваха. Разполагах със стабилни четирисезонни обувки, мерино чорапи, гети, термобельо, полар, ветровка, мембрана, панталон, щеки, челник, очила, чудесна планинарска раница и др, но това се оказа само началото. За мой късмет от предния сезон имах и снегоходки, и котки, което определено се оказа крайно полезно за целите на курса.

Най-големият разход определено беше екипировката за зимна планина и по-специално лавинния комплект, включващ лавинен уред, сонда и лопата. Това е скъп, но определено необходим и животоспасяващ комплект в зимната планина. Зимните обувки са друг немалък разход, на който трябва да отделим достатъчно внимание. 

Кой модул от обучението беше най-сложен за вас? Защо?

Елена: Модулите, свързани с алпийски инвентар и въжени техники за осигуряване и самоосигуряване бяха изцяло нови за мен. Едновременно ми беше много интересно да уча и упражнявам тези неща, но и някак вътрешно притеснено, защото си давах сметка, че това е аспект, в който е недопустимо да правиш грешки. В интерес на истината една от най-изцеждащите практики за мен беше тази по психология. Интересно е, защото въпреки магистратурата ми по психология, бях предизвикана на максимум с разнообразни ситуации и типове клиенти. Явно независимо от условия, терен и преход, работата с хора си остава най-комплексна и трудна.

Христиан: Условните топографски знаци в спортното ориентиране. Защото са архаични и слабо релевантни.

Станимир: Предполагам метеорологията, защото въпреки че е интересен и определено доста полезен, в същността си е само теоретичен и изискваше детайлно запознаване със сравнително нова за мен материя. 

Въжетата и осигуровките са изключително вълнуващи и интересни, но определено това е модулът, който изисква най-много внимание и постоянно упражняване извън рамките на курса.

Какво бихте променили в обучението за планински водачи, през които сте преминали?

Христиан: Първо, бих добавил изискване за зимен опит при входящия изпит. Второ, бих изместил фокуса на практиките по ориентиране от спортно към високопланинско. Трето, бих добавил повече възможности за обратна връзка. Освен това бих наблегнал повече на психологията и работата с клиенти. Също така бих го организирал по-компактно, примерно в рамките на 8 месеца.

Станимир: Нещата мога да ги развия в няколко компонента:

Обратните връзки 

След всяко заниятие – особено практическите. Споделяне на мнение кое ни е харесало, кое може да бъде подобрено и т.н. Тази връзка да се случва непосредствено след края на практиката, така че впечатленията да са максимално пресни и обективни.

Съгласуването на преподавания материал от обучителите

Знаем, че няма само един правилен начин и конкретната ситуация изисква конкретно решение, но смятам, че имаше прекалено много разминавания в мнението на преподаватели по един и същ въпрос. Едно цялостно унифициране, доколкото това е възможно, разбира се, би било доста полезно. Доста от колегите се объркваха и оставаха неясноти, породени именно от това разминаване в мненията на преподавателите.

Цялостна организация

Разбрахме, че доста от ситуациите, и подаване на информация в последния момент, се случва с цел курсистите да са “под напрежение” и да могат да се ориентират и реагират бързо в ситуацията. Все пак, има хора, при които работа, семейство и други ангажименти са толкова натоварени, че не могат да си позволят “лукса” да се напасват в такива екстремни ситуации в последния момент. Смятам, че информацията трябва да бъде подавана точно, конкретно и в адекватни срокове, така както се изисква от курсистите. Отделно, още чакаме оценки и обратни връзки на част от задачите 🙂

Как се завършва курсът за планински водачи?

Елена: При нас курсът завърши с успешно полагане на изпит по всички модули, 14-дневен стаж при лицензиран водач, два вътрешни изпита пред АПХ – теория и практика и два външни изпита пред Министерството на туризма – отново теория и практика.

Станимир: Последният месец от обучението е със сигурност най-натоварен и изискващ, което е може би нормално. Предварителната подготовка, проучване и организация са изключително важни, но успоредно с това трябва да се поддържа и нивото на физическа и психическа подготовка. В нашия случай курсът завърши с голяма лятна практика, на която всеки приложи наученото през годината. Тук имаше и директна работа с външни клиенти, което по мое мнение, беше изключително полезна и добра практика. След успешно покриване на всички тестове и изпити през годината, предадени домашни и курсови работи, присъствие на практиките и покрит хорариум СИП-ове, кандидатът има право да се яви на държавен изпит пред комисия.

Има конспект, от който всеки тегли по един въпрос от  трите основни теми – ориентиране, медицина и въжета. След успешно преминаване, кандидатът се явява и на изпит пред Министерството на туризма. Преминаването през този последен етап дава и право на водача да бъде вписан в трудовия регистър и да упражнява свободно професията.

Какви качества трябва да има един планински водач?

Елена: Психическа и физическа издръжливост, ефективна комуникация, лидерство, способност да действа адекватно при кризи и конфликти, загриженост, решителност и способност за анимиране на групата и поддържане на духа.

Христиан: Емпатия, наблюдателност, да взема адекватни решения под напрежение, добра преценка на риска и разбира се, чувство за хумор.

Станимир: Лидерство, комуникативност, грижа за клиентите. 

Какво следва сега за вас? Как искате да се реализирате в професията?

Елена: Следва да се впиша в националния регистър и да започна работа в сферата. Основно искам да се развивам в работата с деца и да създавам за тях разнообразни лагери и преживявания.

Христиан: Следва предаване на опита и любовта ми към планината на стари и нови приятели! Мога да специализирам с второ ниво на професията – алпинизъм, ски или колело.

Станимир: Различни по естество занимания и преходи сред природата и планината. Смесени програми и алтернативен туризъм  (културен; кулинарен). Целта ми е да водя предимно млади хора и деца. Бих искал да изградя общност с адекватно поведение в планината и грижа към природата и другите хора. Подпомагане на асоциации и каузи, насочени към опазване на околната среда.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновПо Ком-Емине и към себе си04.08.2021

Още от Под Моста

Момчил РусевБългарската музика през 2021: ДебютитеМузика