LIFE

NEVEREST – историята зад 4444 морски мили гребане през Атлантика

18.03.2022

Максим и Стефан Иванови построяват океанска гребна лодка в гаража си в София. През лятото на 2020 г., насред скования от коронавирус пандемията свят и по време на най-активния сезон на ураганите в Атлантика откакто се водят статистики, потеглят от Портимао, Португалия и за 105 дни на вода успяват да прекосят океана, достигайки Барбадос, Карибските Острови.

Максим става „Най-младия гребец прекосил океан“ (на 16 години и 293 дни в деня от отплаването) и „Най-младия гребец прекосил океан в двуместна лодка“- официални рекорди на Гинес 

NEVEREST става „Първата гребна лодка, прекосила Атлантика от изток на запад изцяло в сезона на ураганите“

Максим и Стефан успешно завършват „Първата океанска гребна експедиция за България“.

Плаването им е посветено на кампанията „Да! За живот!“ на Министерство на здравеопазването, която цели да стимулира повече хора да вземат решение да бъдат потенциални донори на органи след смъртта си за да спасят човешки животи посредством трансплантации. 

Максим Иванов е дванадесетокласник в училище Свети Георги в София. Баща му Стефан Иванов е финансист, Управляващ партньор на Challenger Capital Management.След експедицията през Атлантика написват книгата НЕВЕРЕСТ в която описват как успяват да сбъднат своята ,,невъзможна” мечта.

Линк за покупка: https://vakon.bg/neverest/

Признавам си, че ги следя от самото начало на експедицията и имах толкова много въпроси, които исках да задам. Говорим си със Стефан и Максим седмица преди началото на тазгодишното издание на „Дни на предизвикателствата“ (29-31 март, кино Люмиер), където те ще разкажат за своето приключение.

Какво ви подтикна да се впуснете в това приключение?

Макс: По време на една вечеря в къщи, когато все още бях на 15 години, казах на баща ми: „Тате, някой ден ще вземеш да прекосиш Атлантика с гребане!“, защото знаех, че си пада по ултрамаратоните и предизвикателствата.  Само след няколко дни вече бяхме взели решението да си построим сами гребна лодка в гаража и заедно да прекосим Алтантика.

Кои са приключенците, които ви вдъхновяват?

Стефан: Океанските гребци – хора дръзнали да предприемат пътешествия подобни на плаванията на Христофор Колумб, само че използвайки гребла вместо платна.  Имахме щастието да се запознаем с половин дузина от тях – всеки един беше преживял неповторими приключения.

Кое е било най-приключенското ви пътуване преди да се впуснете в прекосяването на Атлантика?

Стефан: Заедно с двама приятели – Димитър Кьосев и Тодор Димитров, сформирахме отбора „Българските лъвове“ и участвахме като първи български екип в най-дългия ултрамаратон от веригата Ultra-trail du Mont-Blanc: UTMB-PTL, който включва преодоляването на 300 километра предимно немаркирани планински маршрути из Алпите и общо изкачване на повече от 25 000 метра – еквивалентно на това да се изкачиш пеша до стратосферата.  Преминахме през безброй долини, реки, върхове, поляни, гори и чудни природни красоти в рамките на 151 часа само с няколко часа сън.

Снимка: Личен архив

Стефане, като баща колко пъти премисля дали всичко това е добра идея, имайки предвид всички рискове? Някой пробва ли се да те разубеждава?

Стефан: Десетки пъти обмисляхме и обсъждахме всеки риск, за който се бяхме сетили или за който бяхме чели или чули от мореплаватели и океански гребци. Опитвахме се да подготвим по няколко алтернативни изхода от всяка ситуация.  Например, взехме със себе си 7 различни сателитни устройства за комуникация с брега. Добре, че го направихме, защото три от тях излязоха от строя. Мнозина познати и непознати ни разубеждаваха – включително капитани на големи кораби. Някои смятаха, че отиваме “на заколение”, а други, че е “невъзможно” да се прекоси океан с гребна лодка по редица “обективни причини”.

Как построихте лодка сами? Откъде имате познанията? Доколкото видях това е лодка, направена да не може да потъне и всичко изглежда доста професионално. 

Макс: Имахме щастието да работим по дизайна на НЕВЕРЕСТ с Фил Морисън – англичанин, който е сътворил плановете на повече от три четвърти от всички океански гребни лодки през последните години.  След три различни варианта най-накрая достигнахме до дизайн на лодката с остри чупки, в който се влюбихме – приличаше на американските военни самолети „Стелт“. Нямахме никакъв опит в боравенето с епоксидна смола и фибростъкло и за наш късмет получихме безценни напътствия от Николай Джамбазов и Стоян Войводов, които бяха придобили опит от построяването на множество плавателни съдове.

Кое беше най-голямото предизвикателство по време на изграждането на лодката?

Стефан: Да я изградим така, че ако бъде преобърната от вълните сама да се връща с дъното надолу. Първоначално това не се получаваше дори с много клатене от наша страна, така че се наложи да преработим изцяло палубата и да премахнем голяма част от складовите помещения.  Ако не бяхме преодолели този проблем, нямаше да е разумно да потеглим през океана.  

Как се подготвихте за експедицията?

Макс: Поради ограниченията на Ковид пандемията гребахме предимно на сухо на ергометър, на който навъртяхме над 7,000 километра. Направихме само 3 плавания по 24 часа в Черно и Егейско Море и една обиколка около остров Тасос за 48 часа. Говорихме с океански гребци и мореплаватели, четохме книги, гледахме филмчета. Опитвахме се да почерпим опит от най-добрите.

Какво взехте на борда, което беше като лична вещ, а не нещо, което е директно приложимо за целите на експедицията?

Макс: Писма от наши близки, които да отворим в най-тежките моменти.  Може да си представите как ни сгряваха сърцата докато ги четяхме на борда след като бяхме прекарали месеци наред в самоизолация на 3 квадратни метра. 

Снимка: Личен архив

Имаше ли момент, в който обмисляхте отказване?

Стефан: Когато Ралф Тюин – нашият наземен навигатор – океански гребец с най-много морски мили зад гърба си, настойчиво ни убеждаваше да ни организира евакуация на кораб, тъй като се задаваха няколко поредни тропически бури и урагани, трябваше да обмислим дали да не се откажем.  Преценихме, че след повече от 50 дни в океана сме психически готови за срещи с големите бури и че НЕВЕРЕСТ е достатъчно здрава за да не потъне дори ако се повреди и решихме да не развеем беля байряк.   

От какво ви беше страх?

Макс: Изпитвахме страх от НЕИЗВЕСТНОТО, страх за ЖИВОТА СИ, страх от ПРОВАЛ.  В книгата НЕВЕРЕСТ описваме как убихме тези чудовищни страхове.  

Какво научихте за себе си по време на прекосяване на Атлантическия океан?

Стефан: Научихме че границата на издръжливостта на човешкото тяло е много, много, много по-далеч отколкото мозъка ни кара да вярваме. Научихме, че дори и най-страшната буря отминава.  Научихме че живота ни става по-интересен, когато от време на време излизаме далеч извън зоната си на комфорт.  

Какво научихте за другия?

Макс: Откакто си спомням баща ми, той винаги е бил пълен с позитивна енергия. Започвайки нашето приключение, не бях сигурен дали би бил способен да прекоси Атлантика с усмивка на лицето, обаче бързо осъзнах силата и изключителната борбеност на характера му. Беше привилегия да бъда негов партньор на борда на НЕВЕРЕСТ!

Стефан: Научих, че Макс е способен да си изработва механизми за справяне с всяка създала се ситуация – дори когато изглежда, че тунела няма край.

Какво четете сега? А коя е любимата ви книга?

Макс: В момента чета “Вишнево клонче – пътешествие из бита, морала, философията и храната на Японците” на Всеволод Овчинников.

Стефан: Сега чета “Кривата на щастието” на Иво Иванов и не спирам да се учудвам на какво са способни хората. По време на плаването и двамата слушахме аудио-книги, подкасти и музика.  Вдъхновихме се от книгата “Изкуството на устойчивостта” на Рос Еджли, която ни стана една от любимите книги. Рос е първия човек обиколил Великобритания с плуване и в нея разказва за умствената сила, стоицизма и тренировките необходими за изграждане на несъкрушимо тяло.     

Ако Neverest имаше саундтрак, то коя песен би било това?

Além do Horizonte” (“Отвъд хоризонта”) на бразилската рок банда Jota Quest, в която се пее: “Отвъд хоризонта има място красиво и спокойно където да се обичаме…”

Препоръчайте ни филм/сериал?

Макс: Interstellar (“Интерстелар”) – обичам епичните приключения.

Стефан: Groundhog Day („Омагьосан ден“) – хареса ми това, че ако предприемеш правилните стъпки може да постигнеш всичко – дори и да покориш сърцето на “недостижимото” момиче. 

Каузата ви за донорството ме грабна и я намирам за изключително важна. Защо избрахте точно нея?

Макс: Защото това е чудотворна кауза – ако решиш да станеш донор на органи след смъртта си можеш да спасиш не един а няколко човешки живота на хора, които имат нужда от трансплантация на сърце, бъбреци, черен дроб, бял дроб или друг орган. В момента повече от хиляда българи живеят в агония, очаквайки това чудо да се случи и на тях. А то зависи от всички нас – живите, които могат да вземат това решение и да го споделят със своите близки.  

Имате ли идеи за следващо приключение?

Макс: С моя приятел Райън Уелш планираме това лято да прекосим Япония с колела от край до край.  Ще ми се да общуваме с безброй японци по пътя – това ще бъде точно обратното на уединението, което изпитахме в океана.

Стефан: С Виктория Димитрова, нашата треньорка по гребане, сме сформирали смесена двойка скул и се подготвяме да участваме в Световното Първенство по Гребане за Ветерани през септември тази година. Докато Виктория е световна шампионка по гребане, аз не съм участвал дори в национално състезание, така че за мен ще бъде интересно приключение.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновЕмил Нешев и Героите от ПСС05.01.2022

Още от Под Моста

Под МостаНад 200 деца в 7 града получиха безплатен урок по музика по време на „Rockschool на колела"Образование