Искрено се зарадвах, когато научих, че призът за сила на духа от наградите на TimeHeroes за доброволчество през миналата година отива именно при прекрасните хора от Планинската спасителна служба. Повечето от тях – доброволци. Работата им става все по-трудна, количеството на инциденти се увеличава, а условията, в които трябва да правят чудеса – все така недостатъчни. Всеки знае за липсата на спасителен хеликоптер – тема, която прецених, че няма смисъл да дъвчим отново. Просто, защото липсата му е абсурдна. 

Доброволците от Планинската спасителна служба са над 530, разпределени в 32 отряда из по-големите планински селища. Спасяват животи. Понякога в кошмарни условия. Доброволно. 

Срещаме ви с Емил Нешев – директор на Планинска спасителна служба към БЧК.

Понеже е още рано за изводи за текущия – какъв беше миналия зимен сезон за ПСС? 

Както всичко, което се случва в България и света като цяло, и при нас зимния сезон беше странен. Както всяка зима, основната ни и ежедневна работа беше насочена към оказване на помощ на пострадали по пистите на основните ски центрове в България. Въпреки ситуацията с коронавируса, работата беше съизмерима с предходните няколко зимни сезона, но не такава беше ситуацията с проведените акции във високата планина, а и не само. Определено случаите извън курортите бяха повече в сравнение с предишните няколко години. 

Какви са най-честите инциденти в планината през миналата зима?

Типичните за зимния сезон – подхлъзване и падане по твърди и заледени терени, поради лоша или подценена екипировка, изгубване и извеждане от трудни ситуации, един тежък лавинен инцидент, както и най-трудните за нас акции по издирване на изчезнали в планината. Миналата зима имаше, разбира се, и много рутинни акции по транспортиране на контузени скиори, сноубордисти и туристи.

Защо се случват повечето инциденти? Къде бъркат туристите?

Основната причина за инцидентите се дължи на подценяването на условията в планината и/или надценяване на собствените възможности. Не може да подценяваме планината – тя е по-голяма от нас и с нея шега не бива.

Какво трябва да носи един турист в раницата си, когато е без водач в зимната планина?

Няма как да дадем списък с необходимата екипировка, която да носим в раницата си. Това зависи от конкретните условия, от трудността на предприетия маршрут, както и от много други фактори. Разбира се, основното са подходящите дрехи за сезона, аптечка с най-необходимото за оказване на долекарска помощ, Челник, добре зареден мобилен телефон (най-добре и допълнителна външна батерия). Използването на лавинна екипировка е също от голямо значение. Това са лавинен уред, лавинна сонда и лавинна лопата. За добро ориентиране в мъгла е добре да разполагаме и с GPS, карта и компас. Препоръчваме туристите да разполагат с мобилното приложение на ПСС, за да може да подадат точното си местоположение в случай на нужда от помощ. Нека да не забравяме и планинската застраховка.

А нека да си представим следната ситуация: аз съм с приятел в Пирин, например в района на Синаница. Моят приятел пада с котките и чупи глезен. Какъв е протоколът, който аз трябва да изпълня, за да подам акуратно сигнал към ПСС и да окажа необходима първа помощ?

Най-важното е да запазите самообладание за да сте максимално полезен и ефективен. Направете така, че да осигурите сигурността на пострадалия. Ако е в опасност, опитайте се да го изведете от опасната зона на място, където няма да е рисково да продължите действията си. Прегледайте го и по възможност му окажете първа помощ с наличните медикаменти и материали от вашите аптечки. В същото време информирайте ПСС при БЧК през телефон за спешни повиквания 112 с възможно най-пълна и точна информация за инцидента, а чрез мобилното приложение на ПСС (или друго такова) подайте информация на спасителите за координатите на местоположението си. Осигурете максимален комфорт на пострадалия като го изолирате от студа с допълнителни дрехи, постелки, алуминиево фолио или с каквото имате под ръка. Изчакайте на място идването на спасителите, а в последствие се опитайте да им помогнете в транспорта, като спазвате съветите и инструкциите им.

До каква степен мислиш, че се развива културата на българите да използват услугите на планински водач?

Смятам, че процеса на развитие на културата на българите по отношение на използване на планински водачи върви в правилна посока. Все по-често се наблюдава увеличаване на доверието на туристите към услугите на планинските водачи, които със своя професионализъм вдъхват спокойствие и сигурност. Разбира се, този процес е в развитие и трябва да мине време, за да може това доверие да достигне европейски и световни нива.

Имайки предвид по-големия брой хора, които започнаха да ходят на планина през последните години, очакваш ли и повече работа за ПСС?

Не само, че очаквам увеличение на случаите в планините, а и статистиката вече го показва. И то е нормално да е така – колкото повече хора има в планината, толкова по-голям е шансът да се случат инциденти. Надяваме се обаче чрез превенция да ограничим този растеж, но без разбирането на хората посещаващи планините, това няма как да стане. Трябва туристите повече да се вслушват в съветите на планинските спасители, както и на планинските водачи, за да не стигаме до нежелани случаи.

Можеш ли да ни разкажеш каква е структурата на ПСС и как функционира?

ПСС при БЧК е изцяло доброволна организация и се състои от 32 отряда в страната, разпределени в населените места, които са изходни пунктове към планините. Имаме и пет бази с ежегодно денонощно дежурство. Това са базите Алеко на Витоша, Банско в Пирин, Боровец в Рила, Студенец в Родопа и Централен денонощен пост (ЦДП) в София. Правоспособните планински спасители общо са над 530, от които само 44 са щатни (или платени), които поддържат постоянното дежурство по базите. В ЦДП на ПСС постъпват всички сигнали за инциденти в планините ни чрез системата на телефон за спешни повиквания 112, от където информацията се предава на отрядите/базите които охраняват мястото на нещастието. След анализ на информацията планинските спасители предприемат действия за достигане до пострадалия, оказването на първа долекарска помощ и бърз, но щадящ транспорт до място, на което пострадалия да бъде предаден на съответните органи. В ПСС при БЧК е създадена и група за спасяване с кучета, които се обучават за работа при лавинни нещастия, издирване на изгубени/изчезнали в планината, както и при случаи на бедствия, аварии и катастрофи.

Каква е мотивацията на повечето доброволци да се присъединят към ПСС?

Мисля си, че мотивацията ни идва от желанието да направиш добро. Да помогнеш на бедстващ човек в планината е много трудно и ние всички знаем какво означава това. Знаем и какво е да бедстваш и колко е важно да знаеш, че има някой, който ще дойде на помощ. И когато видиш хубавия край на един тежък случай – чувството е невероятно. 

Винаги съм се възхищавал на концепцията на ПСС, на силата на доброволчеството, което не е “когато ти си решиш”, а “когато ти се обадят, че трябва да се действа”. Затова и съм на мнение, че призът “Сила на духа” от TimeHeroes бе повече от заслужен. Какво означаваше той за вас? 

Това е най-вече признание за всичко което ние правим. Това признание ни дава сили да продължим напред с още по-голяма отговорност, защото явно пътят, по който вървим е правилен, а признанието на обществото ни задължава още повече. Изключително сме благодарни за доверието.