Астралните досиета – история на „гоа транса“ и съвременния „псайкаделик“

30.06.2014

Гоа е най-малкият индийски щат по площ, кротко свит в западния регион Конкан на брега на Арабско море. Без съмнение китно местенце, бивша  португалска колония, което доста туристи биха сложили в списъка си от места за посещаване (може би към средата на списъка). Но името Гоа със сигурност има по-различно значение за група от хора.

MINOLTA DIGITAL CAMERA

По една или друга причина именно този индийски щат става родно място на цяло течение в електронната музика. В началото на 70-те години мястото било рай за хипита заради все още легалния хашиш. Някъде в този период, незнайно откъде, в региона пристига касетка на Kraftwerk, която явно оставила отпечатък, защото по време на концертите, между изпълненията на различните банди, започнали да звучат касетки с електронна музика. В началото на 90-те години, в Гоа се стичат голям брой изпълнители от Европа (най-вече от Израел), образувайки малка ентусиазирани колония.

Виж още: ПРИКАЗКА ЗА ПАТКАТА …ЧАК ДО СИ БЕМОЛ, ИЛИ НАКЪДЕ ОТИВА НАШАТА МУЗИКА

Самият звук е развитие на рейв (‘rave’) и ейсид (‘acid’) хаус сцената в Европа през този период – гоа трансът се характеризира в повечето случаи със стандартен 4/4 ритъм; темпо, вариращо между 110 и 160 бийта в минута; синтезатори с космическо или трайбъл звучене. Траковете са дълги между 7 и 10 минути, като започват сравнително монотонно и постепенно изграждат комплексни мелодии докато достигнат кулминацията си (доста сходно с действието на наркотик). Вокали липсват напълно като текстов материал има само от време на време под формата на вмъкнати цитати от научно-фантастични филми или просто от добре звучащи хора (като Кен Кийзи или Дейвид Духовни например).  Темите, които се разискват в тях са свързани най-често с наркотици, спиритуализъм, пътувания във времето и други мистериозни и неконвенционални подобни.

Гоа партитата обикновено се провеждат на открито, като започват вечерта и продължават до изгрев слънце. Заедно с музиката, изкуството също е настроено към темите, описани няколко реда по-горе. Пъстрите шатри и фракталните изображения са основополагащите елементи за всяко събитие. За пълно преживяване доста хора смесват всичко това и с пренасящи вещества, като очевидният избор е LSD. Не съм сигурен дали съществува по-пряк път към алтернативните състояния на човек от тази комбинация. Самата музика сякаш извира от тези състояния и те съпровожда през светове, далеч по-различни от настоящия.

picture2

Пикът на гоа транса е между 1993 и 1998. През този период излизат огромно количество албуми, сред които и придобилите култов статус творби на Astral Projection, Electric Universe, Hallucinogen, Man With No Name, Transwave, The Infinity Project, Etnica, California Sunshine и още няколко дузини класически изпълнители. Тракове като People ‘Can Fly на Astral Projection’ или ‘LSD’ на Hallucinogen събират в себе си есенцията на целия жанр.

Според доста хора гоа трансът умира след ‘98/’99. В пълния му вид може би наистина е така. Но както в хепиенд-а на холивудския филм и тук края на едно нещо дава начало на друго. В случая гоа трансът се преражда във псайкаделик транс. А заедно с това и на всичките разновидности – фул-он, дарк псай, прогресив псай, псай чил, псайбиент,  форест и още две каравани разновидности.

Виж още: Г-Н ДЖАЗЪТ И НЕГОВИТЕ ДЕЦА – КРАТЪК ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОДЖАНРОВЕТЕ

След привидно затишие, от 2006/07 насам новата вълна психотропна музика залива, като вече изпълнителите са от цял свят. Разбира се, Израел си остава меката на стила, там електронната музика си е религия. Astrix, Ace Ventura, Electro Sun, Sesto Sento, Osher, Ananda Shake, Stereomatic и още безброй – хората там живеят с електронна храна. Но нещата не са съсредоточени само в Израел. Имаме гениалните Vibrasphere от Швеция, Talamasca от Франция, Ovnimoon от Чили (чийто едноименен лейбъл издава тонове псай транс албуми и компилации), Liquid Soul от Швейцария.  Някои от големите имена като Astral Projection и особено Electric Universe, са все още активни. А що се отнася до прогресив,почти целият свят може да научи нещо от не кой да е – а от Сърбия. Освен, че са родно място на чалгата и псувните, западните ни съседи са безобразно добри в създаването на прогресив псайкаделик транс. Lyctum, Nerso, Sideform, Sonic Entity, Zyce, Flegma… списъкът е дълъг. Изобщо, Балканите (без България), заемат достойно място на световната психоелектронна сцена.

picture4

Всичко това трябва да се събира някъде, нали? Всяко лято на две места в Европа се скубчва най-доброто от жанра  –  O.Z.O.R.A. Festival в Унгария и BOOM Festival в Португалия.  Подобни фестивали обаче има по цял свят – Южна Африка, Бразилия, Тайланд, САЩ, Австралия, Канада и къде ли още не.

Със сигурност с времето ще продължат да се променят музикалните тенденции и да изникват нови жанрове със собствени особености. Но също така винаги ще има качествена музика, независимо от определенията, които ѝ се дават. Такава, която те кара да танцуваш (или за тези от нас, които не можем, просто да подскачаш), изчистена от вредни и ненужни подробности. Ритъм и мелодия, слънце и позитивно настроение. И както се казва във филма – „people can fly“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Никол ПанковаP!nk с нов осми албум Hurts 2B Human и изненадващи колаборации06.05.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE