Пътят на Тигъра: Отмъстител! – Хубава работа, ама българска…

15.10.2013

image-item1

„Ще изчезвам в нощта, ще превръщам тялото си в дърво или камък; ще потъвам в земята и ще минавам през стени и заключени врати. Ще ме убиват много пъти, но няма да умра; ще сменям лика си и ще ставам невидим, за да ходя сред хората, без те да ме виждат.“

Виж още: СИВ ЛИ Е ПЪТЯТ НА БЪЛГАРСКОТО ФЕНТЪЗИ?  

Нинджи! Нинджите и пиратите днес са поп-културно клише,  което едва ли някой в днешно време взема на сериозно. Заснети са десетки филми за тези „бандитски“ движения, изписани и изрисувани са огромни количества комикси, фентъзи и исторически романи и т.н. Но докато пиратските истории  са популярни, още отпреди изобретяването на киното, а после се налагат с филмите на Дъглас Фербанкс, Ерол Флин и в днешни дни с Джони Деп, то нинджите не винаги са били във фокуса на това, което днес наричаме „мейнстрийм“ или „поп-култура“.

Това,  което съм цитирал в началото на текста, е Завета на  Нинджа Но Чигири  от  поредицата книги-игри  „Пътят на Тигъра“. Поредица, която бележи своето начало в средата на 70-те. Времена, в които нинджите не са били масово известни и тези книжни приключения донякъде спомагат за популяризирането на нинджите. Какво животно обаче  е книгата-игра?

Вижте още: БЪЛГАРСКИ АВТОРИ С ТРИБЮТ КЪМ СТИВЪН КИНГ

Най-кратко казано книгата-игра представлява интерактивен роман, в който читателят сам може да определи какво да се случи на персонажите в нея.  На финала на всяка една страница (или епизод, ако играта е разграфена по епизоди) читателят има право на избор какво ще направи героя или групата от герои, за които чете.  Първите такива  книги се зараждат като солови приключения по настолната ролева игра Dungeons and Dragons (Зандани и Дракони).  Някои от тях са издадени  преди години  и у нас наред с поредицата „Битки Безброй“.

Redeemer!

Книгите игри станаха популярни в България под няколко надслова, като най-популярният бе „Приключение в което героят си ти“. В този нов за нашата литература жанр прописаха и редица популярни български автори. Някои бяха брилянтни, други завършени некадърници. През деветдесетте книгите-игри бяха придобили статута на поп-културен феномен, който, уви, колкото бързо се бе разпространил, толкова и бързо  угасна. Жанрът, за повече от десетилетие,  буквално бе смятан за мъртъв.  В последните години,  книгите-игри  възкръснаха като феникс от пепелта благодарение на група хора, които сформираха общността „Приключение е да си спомниш“. За няколко години започнаха да издават нови и стари автори и вече може да се говори за „новата вълна“ от книги-игри.

По същество за „Отмъстител!“ В средата на  1970 англичаните  Марк Смит и Джейми Томсън (познати у нас от поредицата „Битки Безброй“)  вдъхновени от приключенията си  по Dungeons and Dragons,  решават да изградят свой собствен фентъзи свят, популярен днес като „Светът на Орб“. Уърлдъбидингът, който двамата изграждат  е нещо, което бих нарекъл  „нелегален Dungeons and Dragons“ с  придатки на абсурдизъм. В него пъплят дракони, зли черни лордове с мания да превземат света, нинджи, самураи и дори мрачни елфи, които почитат гигантски паяк богиня.  Орб разполага също и с ролева система, но светът е най-популярен с  поредицата „Пътят на Тигъра“, която е от общо шест части. В България поредицата е известна с лошият си превод и печалният си маниер на издаване. През 1992 година на български език излиза  „Узурпатор!“, която е третата книга от серията, но у нас е издадена като Книга 1, последвана от „Властелин!“, „Завоевател!“ и „Пъкъл!“. Първите две „Отмъстител!“  и „Убиец!“  остават неглижирани, но ето, че двадесет години по-късно, поредицата у нас търпи един рестарт, който обаче е малко калпав. Но за това в края на рецензията.

Сценарият не блести с нищо особено, но нека все пак да не забравяме, че книгата е писана преди няколко десетилетия.   В играта ти си нинджа! Отгледан и обучен от орден монаси, които от векове почитат бог Куон. Едва пеленаче ти си бил доведен тук от една слугиня, която те е оставила на стълбите на каменния храм.  Твоят ментор и втори баща – Найджиши те е обучил в смъртоносното бойно изкуство познато като пътя на тигъра. Един злощастен ден Найджиши бива убит от предателя Яемон, който се оказва, че  служи на Немезида  – върховният принцип на злото. Яемон, който е бил внедрен във вашият орден открадва свитъците на Куон. След тежки изпити, магистърът на манастира избира теб да върнеш свитъците и да отмъстиш за смъртта на учителят си Найджиши По пътя на отмъщението ще научиш, че Яемон не е сам в пъклените си планове и че се е съюзил със смъртоносни и мракобесни противници като генерал Хонорик, лидер на Мечът на Гибелният Легион, и Смъртомагът Манс  от ордена на богомолката (в оригинал Deathmage). Ще се наложи да ликвидираш и тримата, за да си върнеш така безценните свитъци и да се превърнеш в „Отмъстител“.

Tiger
Корицата на българското издание…

Голяма част от чара на „Пътят на Тигъра“ идва от нелепите и нищо значещи титли, с които се ползват  персонажите, градовете и местностите в тази поредица.  „Жлъчта на Боговете на Злото“, „Мечът  на Гибелният Легион“,  „Върховният принцип на злото“ и други  имена будят едновременно смях и страхопочитание.

Поредицата  е култ и източник на вдъхновение за много запалянковци на книгите-игри, които  навремето са чели книжките. Често обаче ние, старите читатели, пропускаме някои неща, които на новият читател може да се сторят нелепи. На първо време, ако сте нов читател, сценарият може да ви остави с чувството, че четете някаква епизодична разбивка от сценарий за видео игра. От тази гледна точка книжката и светът са тотално недоизмислени. Отделните епизоди са доста кратки, написани са без всякакво въображение, а в по-голямата част от книгата мотивацията на персонажите, които ще срещате е напълно липсваща. Да кажем. Персонаж, на когото бях спасил живота  (нападнали го бяха птици!),  по-късно без абсолютно никаква причина ме нападна  и се опита да ме убие заради една кирлива диадема, която изровихме от трупа на някакъв варварин.  Героят ми също искаше да го убие.  Когато го погубих се оказа, че диадемата е предмет на мрачните елфи и не мога да я използвам.  Има и други още по-фрапантни примери,  на които сами ще се натъкнете, ако  изберете да следвате „Пътят на Тигъра“

Правилата в „Отмъстител!“ са класически. Сиреч, някаква доста опростена версия на Dungeons and Dragons, която изисква употребата само на два шест стенни зара и с която би трябвало да бъдете на „ти“ ако сте  запален играч.  Разполагате с дневник на персонажа, в който си водите статистики за издържливост, събития и тн. Системата залага на голям процент шанс в битките.  Противник с определена защита, може да бъде много лесен, но и много  опасен ако заровете, които хвърляте са с каръшки резултат.  А понякога глуповат избор може директно да ви убие, преди да влезете в бой. Но не се плашете, като цяло рядко към никак ще умирате в битка. Фаталният край ще идва предимно от произволни събития или грешни ваши избори. Докато превъртя „Отмъстител!“ умрях общо 11 пъти – нито веднъж  в бой.  Най-често  ще умрете поради липса на шанс или от някое чудовище, което ви е изненадало и дори няма да влезете в битка с него.

„Звярът, чието обоняние е остро, внезапно се хвърля напред и те нанизва на рога си могъщите си ръчища. Още потрепваш, когато той започва да се храни с вътрешностите, разсипали се по тялото ти“.

Най-фрустриращият елемент от играта е високата трудност.  Ще умирате! Ще умирате много, дори да впрегнете на максимум интелектуалният си капацитет,  и то не защото сте тъпи, а просто защото нивото на трудност е нелепо.   Половината от специалните умения, които изберете ще са ви от полза максимум един път в цялото приключение а в други епизоди 3 от 4 ситуации водят до смърт.  За това бъдете много внимателни какво избирате. Но каквото и да правите не започвайте без „катерене“. Може би, единственото смислено умение извън бойната система.  Това е минус на   „Отмъстител!“, но не и на цялата поредица,  тъй като в следващите книги другите умения ще вземат превес.  Същото важи и за  ниското ниво на проза в епизодите,  което обаче търпи развитие в по-нататъчните части като „Узурпатор!“. Всичко това, обаче е част от чара на книгите-игри.

Смятам, че е редно да зашия няколко груби минуса за финал. Хубава работа ама Българска. Хубава, защото след 20 години чакане най-сетне поредицата ще бъде завършена. Българска защото, това, което получават феновете е поредният тефтер (предимно с това се помнеха старите игри и то не е никак за хвалене) с безобразен на моменти превод (още се опитвам да разбера какво точно означава „коремоговорене“), с хартия на тетрадка при абсурдната цена. Ще ме прощавате, но за 160 страници, без илюстрации 12 лева си е пладнешки обир.

Avenger_Assasin

Липсата на оригиналните илюстрации от английското издание, които ги имаше дори в старите издания, са като предателски нож в сърцето на почитателите. А корицата, която са лепнали е толкова адекватна, колкото би било адекватно да поставят Фродо като корица на „Лолита“. Пълен нонсенс!  Друг проблем са грешки в епизодите, които явно ги има и в оригиналните издания.  Слава богу, те не са фатални  и най-много да увеличат статистиката ви за броя „умирания“ с още няколко.

Най-добрата новина е че втората част „Убиец!“ може би ще види бял свят.  А на Западния фронт , поредицата ще получи своето продължение, тъй като авторите рестартират своя проект „Пътят на Тигъра“ с още една книга и колекционерско издание, което можете да подкрепите в Kickstarter!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевЯник Енел: „Литературата е място за експерименти“21.03.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика