Дестинация „Тайланд“ – пътешествие в непознати води

02.09.2018
Varna Buddies 2019 Summer Edition

„Khop khun kaa“, приятели! Или казано по нашенски „Благодаря!“.

Екскурзията до Пукет, Тайланд, бе предвидена няколко месеца по-рано. Не мога да забравя вълнението си, след като брат ми съобщи тази новина. Трябваше да пътуваме със семейството, но поради едни или други обстоятелства, това не се случи. Плановете обаче не се провалиха.

Наясно сте с цялата бумащина относно приготовленията за едно такова пътешествие. От паспортите и билетите до запазването на хотели, вили и планирането как да преминат дните ви на въпросната дестинация.

Е, тук е моментът да вмъкна благодарността си, че имам такъв брат. Човекът си е доста способен и оправен. Цялостната организация (и като казвам цялостна, наистина имам предвид буквално всичко) дължим на него. Не ни се наложи да се допитваме до различни туристически агенции, на които впрочем, ако решите да използвате услугите, ще ви излезе двойно по-скъпо. Всъщност и това са думи на брат ми. Аз, разбира се, отново не знаех какво се случва, докато вече не се озовах на летището с огромен куфар до мен. Незнайно как освен нужното успях да побера и доста неща, които не бяха необходими за 10-дневен престой в Тайланд, но разбира се, нещо не ми даде мира, докато не наврях вътре и тях.

Та, ето, че вече е краят на април. Дългоочакваният ден настъпи. Шестима, незнаещи какво се случва (всъщност незнаещата май бях само аз), чакаха трепетно на терминала. След досадното чекиране и проверките се настанихме удобно в самолета.

Всички освен мен бяха летели много пъти със самолет. Всеки един от тях бе ходил извън граница – едни в Аляска на лятна бригада, други на семеен гроздобер в Италия. В този момент бях толкова нервна, чак стомахът ми се беше свил на топка. Предстояха ни два полета един след друг. От София до Доха и от Доха до Пукет. Първият с продължителност около 5 часа, а вторият – 7. Как ви се струва като за първо летене, яко а?!

След нервните ми изблици някъде сред облаците, ядосана, че не мога да си гледам анимацията на спокойствие и след двучасовото закъснение на полета в Доха, най-накрая стъпихме на тайландска земя. Въздухът там бе толкова тежък, беше адски задушно. Влагата бе убийствена. Така се усещаха по тайландски 30+ градуса.

На излизане от летището ни посрещна минибус. Шофьорът не знаеше дори клета дума на английски. За сметка на това ни се усмихваше много любезно. Качихме се вътре. Останалите два часа ми се губят. Заспала съм като пън след почти безсънните 14 часа. Казаха ми, че съм щяла да падна около 3 или 4 пъти от седалката. Просто чудесно и толкова типично за мен!

Преди да ни настанят в прекрасната вила, намираща се на толкова на брой баири, колкото сбора от годините на майка ви и баща ви, се отбихме до една местна туристическа агенция, ако може така да се нарече. Жената, наричаща себе си Пинко, ни направи няколко доста готини предложения, за които ще ви разкажа след малко. А сега – обратно към любимата вила. Както вече споменах, докато стигнеш до нея, си се изпотил около 5 пъти. Особено при техните климатични условия. Въпреки това, определено си заслужаваше!

Моментът, в който престъпих прага, вече бях влюбена. Къщата беше просто уникална. На три етажа, с няколко тераси с прекрасни изгледи, с басейн и мини импровизиран фитнес навън, скрит под палмите. Стопанката на вилата се беше погрижила всичко да бъде повече от изрядно! Беше подредено, перфектно изчистено, обзаведено стилно с нови мебели и адски уютно. Тя също не говореше английски, но доброто ѝ сърце бе изписано на лицето.

Ден първи. Вече настанили се, шестимата герои потеглиха в случайна посока. За щастие се озовахме на централния плаж на Пукет – Патонг, който, ще ви разочаровам, не беше това, което сме очаквали. Миришеше на тиня, а водата беше доста мътна. Разбира се, за наш късмет от нищото се появиха буреносни облаци. Опитахме се да се преборим с тях, но след като те взеха стабилна преднина пред жадните за приключения туристи, се наложи на бегом да се върнем обратно в красивия ни тогавашен дом.

Навярно тук трябва да спомена, че ни бе обяснено следното. В Тайланд има два сезона. Шест месеца е жежко лято, а останалите шест – жежко лято с ежедневни проливащи се дъждове и гръмотевични бури, които предизвикват наводнения. Образно казано, улиците им се превръщат в мръсни „плувни бази“ с вход свободен.  Това, както можете да се досетите, не ни притесни особено много, след като у дома си имахме прекрасен личен басейн на разположение от 24 часа.

Стана време и за вечерната разходка. Прегладнели и прежаднели, се озовахме на един от многото тайландски пазари. Там имаше буквално всичко – от различни видове храни и напитки до сергии за дрехи и козметика. Да, всичко това на едно. В едно голямо отворено помещение, където миризмите се смесваха, но гъмжеше от хора (не само туристи, но и много местни).

Направи ми впечатление, че там залагат доста на пържените храни и морските дарове. Това не означава, че не се предлага и изобилие от плодове. За зеленчуците не мога да кажа същото. Едва успях да обясня на една от продавачките, че искам няколко моркова и обикновени домати (такива нямаха, затова взехме малки чери доматчета в тарелка). Явно там ракия не пият!

Макар да страдам от мазното, смея да кажа, че пърженото пилешко месце с корнфлейкс, както и рибата им са просто уникални на вкус! Що се отнася до брат ми, той, разбира се, че трябваше да потърси на момента акула и скорпион за ядене. Май не споделяме една и съща кръвна група…

Вече спокойни след бързата вечеря, продължихме нощната обиколка на острова. Там наистина е пренаселено. От туристите преобладават китайци и руснаци. Дори нас самите помислиха за такива. На повечето пазари бяха окачени табели именно на руски език, което лично мен ме изненада. Местните там обичат да се пазарят. Затова, ако попаднете на някой от техните пазари, не забравяте да си извоювате по-ниска цена. Повечето напускат фронта бързо-бързо. На българите пазарлъкът ни е в кръвта. Така се сдобих със спортния си топ, който закупих за 250 бата от 400. O, happy day!

Ще ви спестя едно търсене в Google – 100 тайландски бата = 5.12 български лева.

Да, там е евтино. Това, което ще ви излезе най-скъпо от цялото пътуване, са самолетните билети.

Та, това, което забелязахме в нощен Пукет е тяхната дълга, дълга парти улица, чието име, уви, не мога да възпроизведа отново. Тази улица е не само огромна, тя е и доста развратна. За да не навлизам в твърде много подробности, ще кажа, че там можете да намерите всичко. От жестоки клубове до… каквото се сетите. Сами можете да предположите, че тя бе най-населената в това време. Знаете, руснаците обичат чашката… Изпихме по една тайландска бира и твърде уморени се прибрахме, за да посрещнем утрото с нови сили.

Навярно трябва да бъда една идея по-обрана в разказа си, макар че, повярвайте, има толкова много за споделяне. Нека обаче не забравяме, че това не е роман…

През останалите дни пътешествието ни се разви по следния начин. Запазихме си екскурзии до зоологическата градина и не само. Отделно има места, предвидени само за тигри, слончета и т.н.

Докоснах се до 7-месечно тигърче. Е, всъщност беше доста по-голямо от мен и „тигърче“, като се замисля, не е точното наименование. Козината им е по-твърда, имат дълги опашки и няма да крия, че бях колкото развълнувана, толкова и уплашена. Разбира се, в клетките на тигрите е изключено да влезеш сам. А що се отнася до самите животни, те бяха спокойни. Не смятам, че бяха упоени или нещо подобно, просто бяха свикнали да бъдат наблюдавани, а връзката им с хората, които ги обучаваха, беше някак забележителна и топла.

Макар и отдалеч, видях и най-малките – вече наистина бебенца. Толкова сладки и палави (едното диво коте беше заспало по гръб с вирнати нагоре лапички, докато човешки бебета им се радваха).

В Тайланд успях да се кача на слон. Наистина смея да твърдя, че това бе едно от най-невероятните приключения. Прекрасната слоница, която се падна на мен и Роберто, беше твърде сладка и вечно гладна. Тя дори ни се усмихваше.

Другият ми „сблъсък“ със слон бе с прекрасната Бела само на 4 години. В нея се влюбих безрезервно. Тя просто съумя да открадне сърцето ми. Усмихната, невинна и лакома, докато ѝ подавахме краставици и пъпеш в устата, тя ги крадеше от кошницата с хобота си. Искаше ми се да си я взема с мен.

Посетихме музея за пчели и пчелен мед, който впрочем е единствен по вкуса си. Бе ни разказано и обяснено всичко за него – от приготвянето му до лечебните свойства. Брат ми пък реши да се снима без никакви предпазни мерки с множество пчели, стоящи мирно на нещо като огромна мрежа. Всичко ми се преобърна вътрешно при тази гледка. Продължихме към магазина за ядки и сухи плодове, където ни показаха как се приготвят те и вкусихме от различните видове. След това се отбихме и в музея за бижута, където всяка една от дамите си хареса по един годежен пръстен. А, аз…аз се захласнах в отделението за чанти.

Следващите дни преминаха в обиколки на останалите острови на Острова. Посетихме колкото се може повече. За да стигнеш дотам, пътуваш с голяма моторна лодка. Слънцето е доста силно, но ние, екстремистите, решихме да заемем местата на носа, точно където съумяхме да изгорим жестоко на определени места. Навътре в океана водата е прекрасна. Изключително чиста и някак си мека при допир. Докато едни се гмуркаха, а други хващаха тен, аз просто си облякох спасителната жилетка и се топнах в океана. Не си мислете, че се отделих от лодката, стоях максимално близо до нея. Моето плуване приключва с едноминутно аматьорско цамбуркане във водата.

На лодките си имаше всичко. Тоалетни, храна и напитки. Персоналът се беше подготвил чудесно за целодневните приключения.

Посетихме острови като Джеймс Бонд, Мънки бийч, Симилан островите и още няколко. Всеки един неприлично красив и див. На Мънки бийч, както предполагате, бяхме заобиколени от диви маймуни. Качват се по теб, горе на главата ти и каквото могат да  преджобят – тяхно е. Видях го с очите си. Бяхме предупредени да оставим ценните си вещи на лодката.

На всички острови се насладихме на гледки и истории „един път в живота“.  Запознахме се с тамошните обичаи и традиции. Похапнахме малко нездравословно, но зверски вкусно. Да, може би в Пукет не преливаше от скъпи фенси ресторанти и известни готвачи, но пък всичко бе направено, споделено и разказано с любов, затова и беше толкова вкусно да опиташ от него – острова.

Десетдневната интензивна екскурзия не премина без някой друг скандал, но какво от това. Не премина и в мързел.

Очаровани, изморени и леко тъжни, дойде време да излезем от приказката. Обратно по същия път, с тайландски загар и заредени с истории за разказване, кацнахме в България.

Вече сме на летището в София и чакаме куфарите си повече от 40 минути. Определено бях спряла да сънувам.

Автор: Калина Костова 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаНепознатата Полша – архитектурно и природно съкровище25.04.2019

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през юли?Музика