Авторът, който виждаше отвъд лицата – Е.Е.Шмит

Считам дом без книги или пиано за необзаведен. Е. Е. Шмит (Financial Times, 2010)

Ерик-Еманюел Шмит (Eric-Emmanuel Schmitt) е френско-белгийски драматург, режисьор, актьор, сценарист и писател. Завършва елитната гимназия „Парк“ в Лион. В периода 1980-1985 г. учи във висшето училище „Нормал“ (ENS) в Париж, където получава докторска степен по философия за своя труд „Дидро и метафизиката“ (публикуван през 1997 г. като „Дидро или философията на съблазняването“). Книгите му са преведени на 45 езика, а пиесите му се играят в над 50 държави по цял свят. През 2001 г. Шмит е удостоен с Голямата награда за театър на Френската академия, а през 2010 получава „Гонкур“ за сборника с разкази „Концерт в памет на един ангел“.

Ерик-Еманюел Шмит е като кубчето на Рубик. Движение и цветове. От едната страна всичко е жълто, но като го завъртиш от другата, има едно такова различно, синьо квадратче на бял фон, което ти избожда очите. Никога не съм успявала да наредя кубче на Рубик. Но лудостите на Шмит ги наредих в главата си. Макар да не го разбирам напълно, вярвам на всяка негова дума.

И ако в мен живеят скромните двама, трима човека, които през повечето време се синхронизират съвсем добре, то в него се е събрал цял университет. Едва ли им е лесно на толкова много умни философи и професори да съжителстват в главата му. И то заедно с невинни деца и някой друг наранен, саркастичен възрастен…

Толкова много и различни са неговите пиеси, книги, образи, мисли и вселени, че не е за вярване как са създадени от един единствен човек. Не знам изобщо по какъв начин от шантавите му, объркани реалности се раждат едни ясни, точни и смислени послания. Но книги като неговите оставят следа и се помнят дълго. Шмит печели сърцата на хора по цял свят и има защо да го четем.

Понякога абсурден, но по-често гениален, пъстър, напълно луд, абстрактен и конкретен едновременно, този французин е абсолютното олицетворение на „истина“. Всичките му произведения са някак си човешки и достоверни. И макар строго субективни и индивидуални, те ни провокират да им повярваме от първия ред. Дори измислените му действителности са толкова плашещо истински понякога, че косата ми настръхва. Разбира се, не смятам, че някаква си честност е толкова впечатляваща за един автор, така че ще разкажа малко повече за творчеството му.

На български език могат да се намерят 20 от неговите книги, благодарение на издателство „Леге Артис“. Те издават четири от най-известните му сборници с разкази, два тома с театрални пиеси, няколко емблематични романа и поредицата с малки книги „Кръговрат на незримото“, за която ще разкажа допълнително. В момента „Леге Артис“ подготвя три нови заглавия на автора, с които ще ни зарадва в най-скоро време. Най-новата от книгите му, преведена в страната, се казва „Човекът, който виждаше отвъд лицата“. Издадена е в Париж през 2016г., а у нас излиза през 2018г. от издателство „Ера“.

„Човекът, който виждаше отвъд лицата“ не е подходяща за запознанство с автора. В нея има твърде много препратки към другите му произведения. Разбира се, книгата е стойностна и интересна дори за хора, които никога преди не са чували за Ерик-Еманюел Шмит.

Сюжетът се върти около стажант-журналиста Огюстен, който живее в Шарлероа, Белгия. Беден, неугледен и незабележим, той изведнъж става център на внимание, защото вижда взрив на площада и оцелява след него. Огюстен обаче вижда много повече.

Мъртъвци, тревоги, копнежи. След атентат в малкия град нищо не е същото. А Огюстен решава да направи свое собствено разследване. Това разследване довежда до интервюто на живота му и много други неща. Ислямът и атентатите са болезнена тема не само в романа.

Религията и нейното правилно разбиране играят важна роля както в тази, така и във всички останали книги на Шмит. Той се опитва да ни покаже колко е важно не просто да познаваме някакви принципи, заповеди и забрани, но и да разсъждаваме над тях.

На някои места наричат произведенията на Ерик-Еманюел морализаторски. Нищо подобно. Морализаторите съдят хората и пороците им, а той просто ги обича. И хората, и пороците им. Той не е морализатор или съдия, а просто един откривател на доброто. Но да се върнем на Огюстен, който също открива неща още в детството си.

„Понеже продължавах да настоявам, възпитателките най-накрая поискаха да им разкажа повече и тогава осъзнах, че те не вижадаха това, което виждах аз. Нито те, нито моите другарчета. Нито те, нито никой. (…) Ако си измислях тези фигури, щяхме да открием смисъла или предназначението им. Но аз се блъсках в тях, натъквах се, срещах ги. Въобще не ги създавах, аз ги понасях така, както се понася нещо, идващо отвън, както се приема действителността.“

Заедно с атентатора на площада има още един човек, който никой друг не вижда. Нима всеки от нас няма около себе си такива „други“? Липса, тревога, нечий завет. Малко момиченце, старец, философ, измислен герой. Около всекиго има различна фигура. Жива и влияеща на действията му. Няма да издавам повече от сюжета. Шмит си заслужава да се чете, не да се разказва.

И ако гореспоменатата книга не е най-подходяща за запознанство с лудостите на Шмит, то има едни други шест книги, които ще накарат всекиго да се влюби в автора от пръв поглед. Вече споменах поредицата „Кръговрат на незримото“. Тя е планирана като трилогия, състояща се от „Миларепа“, „Оскар и розавата дама“ и „Господин Ибрахим и цветята на Корана“, но по-късно се добавят „Синът на Ной“, „Сумистът, който не можеше да надебелее“ и „Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала“.

Общото между тези кратки книжки е, че всяка история е свързана (пряко или косвено) с някоя религия. Най-добрата страна на всяка религия се представя чрез обикновена човешка история. Без проповеди, крайности или съпоставки. А главните герои са деца.

В „Оскар и розовата дама“, едно умиращо от рак момченце и неговата помощничка успяват да намерят своя покой. В „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ един мъж и едно момче пренебрегват различията си и вярват само в своя собствен Коран. В „Синът на Ной“ един свещеник спасява деца от една друга религия с риск за живота си.

„Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим…“ („Оскар и Розовата дама“ Е.Е. Шмит)

Героите на всички книги от Ерик-Еманюел Шмит са съвем реални, далеч от перфектни, променящи се, грешни както в миналото, така и в настоящето си. В неговите книги няма идеализация нито на идеи, нито на герои, няма стериотипи или наложени мнения, няма сравнения и битки. Говори се за доброто и красивото на всяка вяра, за нуждата от любов, за потребностите и проблемите на всеки човек.

Подобни банални думички и изрази, с които обяснявам книгите обаче, не могат да бъдат открити в самите тях. Шмит просто разказва истории, а изводите оставя на читателя. Казват за него, че има много прозвища и лица. Но най-яркото е лицето на истината.

Този автор изглежда сякаш е открил за себе си смисъл на многопластовия свят и го споделя чрез своите призведения. Без да претендира за едно или друго, без да се натрапва, той провокира всеки, който се запознае с него. Дръзкият му изказ и смелостта му да говори от името на светци са понякога плашещи, но точно този страх подтиква към (раз)съждения.

Ерик-Еманюел е човек, който познава и обича всички хора. Човек, който вярва и ни кара да вярваме в съществуването на доброто. И макар понякога да съм скептична към подобна крайна, непоклатима любов към човечеството, си пожелавам като порасна да бъда луда като Шмит.

„Твоята любов към нея, си е твоя. Тя ти принадлежи. Дори да я отхвърли, тя не може да промени това. Тя просто не се възползва от нея. Това, което дадеш, остава твое завинаги. Онова, което запазиш, е изгубено завинаги!“ (Е.Е. Шмит „Господин Ибрахим и цветята на Корана“)


Автор: Ивана Хиткова

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to