Литература

Няколко доказателства, че фантастиката е полезна за нас

08.10.2019

Внимание! В този текст под термина фантастика (англ. – Speculative fiction) се разглеждат всички поджанрове, като научна фантастика (космическа, утопия, антиутопия и др.), фентъзи, хорър и магически реализъм.

Пиша този текст като заклет фен на фантастичния жанр и като такъв, колкото и да грабя от цялата литературна съкровищница, все си стигам отново до космическите приключения, непознатите земи, вещиците и каквото още се сетите. Може би е характерно и за други жанрове, но щом се заговори за фантастика, сякаш хората се делят на твърди фенове и на такива, които тотално я отричат. Не че няма хора, които четат от всичко по-малко или просто са незаинтересовани към определени литературни течения. Факт е, че фантастиката излиза на преден план през средата на XX век, а оттогава е непрестанно покрай нас.

Утопии и ранни прояви на фентъзи обаче имаме от столетия. Томас Мор пише “Утопия”, а Томазо Кампанела разказва за “Градът на слънцето”. През XVI – XVII век се заражда мечтата за едно по-различно бъдеще. По-късно техниката заляга в романите на Жул Верн и Хърбърт Уелс, а Едгар Алън По и Хенри Джеймс дават тласък в историите на ужаса. Дори Джек Лондон отдава своя принос за фантастика, въпреки че не е много популярен в това направление.

Постер за творчеството на Жул Верн

През XX век вече ставаме свидетели на същинската космическа фантастика, която по-късно придобива и своите пародийни проявления – хумористична или карнавална фантастика. Развива се и друг голям поджанр на фантастиката – магическият реализъм. Той дава отражение върху цялата европейска и американска литература, което усещаме и до днес в много съвременни автори.

Но тази статия не е за историята на фантастика, поне не такава е крайната цел. В следващите редове ще докажем на скептиците, че сложните извънземни имена и лудите магьосници далеч не са за пренебрегване. Фантастичните сюжети имат своите плюсове както за читателите си, така и за авторите, които се изявяват в жанра.

Плюсове за читателя:

Развива въображението

Снимка: New Line Productions, Inc.

Да, това важи за повечето романи. Очевидно всяка художествена литература изисква голямо въображение на автора, но фантастиката стимулира мисълта и представите на читателя в още по-голяма степен. Невиждани светове, култури и традиции се разгръщат от всяка страница. Колкото и невероятно да ви се струва описанието на Индия или Китай, все пак имате големи шансове да стигнете до там. Да, но до Алфа Кентавър няма да отидете за празниците, поне не в близките години. Нито пък ще се разходите из Средната земя с Фродо и Гандалф.

Чувала съм от иначе големи книгомани, че всички тези странни и непознати имена им идват в повече. Не се мъчете да помните всички герои, ако не можете – извлечете философията на книгата.

Идеята зад всеки разказ

Та, като споменахме философия – идеята зад всеки образ и събитие е от първостепенно значение. Да, има и еднопластови евтини фентъзи романи, където символите клонят към нула. Но има и книги, в които фантастичните събития и светове са само декор на многобройни препратки към класически произведения и напълно човешки истини.

Най-богатата гама от философски и теологически идеи се представя чрез фантастиката. А през XX век редица автори се „скриват“ зад паравана на фантастичното, за да изразят негодуванието си срещу режимите и потисничеството. Да си припомним „Майстора и Маргарита“ на Булгаков и „Трудно е да бъдеш Бог“ на братята Стругацки. Появяват се антиутопиите на Джордж Оруел, Олдъс Хъксли, Рей Бредбъри.

Мултикултурен диалог

Ако трябва да говорим за антираситки романи, то това са именно фантастичните. Точно в тях откриваме същества от хиляди планети, светове или измерения, които някак успяват да общуват едни с други. Айзък Азимов и Клифърд Саймък създават едни от най-хуманните произведения. Дж. Р. Р. Толкин и К. С. Луис макар и с религиозен подтекст, предлагат на читателите си идеите за обединение и мир между народите.

Айзък Азимов. Снимка: Wikipedia

Богатство на речника

Да, има и по-практически ползи от четенето и това е обогатяването на речниковия запас. Думи учим от всяка нова книга, но хубавата фантастика предлага нови думи дори и за речника на Оксфорд. Много от авторите измислят не само отделни думи, но и цели нови езици.

И няколко плюса за Писателя:

Много поджанрове

Ако имате желание да творите във фантастичния жанр, имате голяма свобода към какво да се насочите. Ако в исторически роман не спазите времевия обсег или имената на реалните личности, много критици биха ви нападнали, че сте неподготвени. Е, при фантастиката няма такава опасност. Няма нужда да се съобразявате и с държави, езици, политически отношения и т.н. Всичко е във ваши ръце… и в добрата идея.

Експериментални романи

Снимка: Wikipedia

В литературата вече е експериментирано многократно и какво ли не се е родило след въпросните опити. Във фантастиката можем да експериментираме вечно. Кой ли си е помислял, че Тери Пратчет ще създаде Света на диска, или че Клифърд Саймък ще даде света на кучетата?!

Богатство на персонажите

Тук авторите се развихрят наистина успешно. Вярно е, че все още основните персонажи си остават хуманоиди, но са описани и толкова много нови създания, че въображението ни понякога не може да заработи достатъчно бързо, за да си ги представи.

Качествената фантастика печели читателите си с оригинална и добре разказана история, препратки към реални събития, философски принципи и не на последно място доброто си чувство за хумор. Защото дори в най-страшните антиутопии или книги на ужасите се прокрадва по някоя закачка, която да ни напомни, че всичко е само в главите ни, а целта е да размишляваме върху прочетеното и да намерим аналогиите в заобикалящия ни свят.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария Попова10 + 2 от най-забавните автори на всички времена26.09.2018

Още от Под Моста

Под МостаКак се създава магията на радиотеатъраLIFE