Вселената на танца „Зад волана“

24.07.2017

Как се танцува „Зад волана“? Във Вселената на Едгар Райт отговорът е: „Както се танцува където и да е било“. Допълнението от мен е: „… защото в тази Вселена се танцува навсякъде“. А въпросната Вселена е изкуствено създадена от режисьора и сценариста на филма – Райт, за да може историята да бъде разказана точно толкова непретенциозно, колкото и гениално.

„Зад волана“ притежава вълнуваща визуална ритмика и съвършена симбиоза със саундтрака си. Лесно бихме могли да кажем, че в същината си филмът е танц. В хореографията му обаче не участват единствено хора, а също и преследващи се коли, стрелящи автомати и изливащо се кафе. Всяко мигване, всяко поемане на дъх е синхронизирано внимателно с непрестанната музика, която се използва не като фон или звуково описание, а като отделен герой. Музиката в „Зад волана“ диша, живее и не се променя заради настроенията на останалите герои, а заедно с тях спрямо възникналата ситуация.

Главният танц се изпълнява от Ансел Елгорт, който, най-накрая след серия несполучливи захарози като „Дивергенти“ и „Вината в нашите звезди“, играе блестяща роля в блестящ филм по блестящ начин. Елгорт влиза в кожата на Бейби, който е онзи най-важен елемент от бягството след обир – шофьорът. Точно този шофьор превключва най-бързо предавките, докато в ушите му ехтят различни инструменти и натиска педала докрай в кулминацията на музиката си. След това маже филийки с фъстъчено масло и превръща неслучайни фрази в неслучайни музикални миксове.

Бейби се слива с логиката на филмовия свят на „Зад волана“ точно като Скот Пилгрим – друг главен герой от филм на Райт. Надграждането обаче идва от факта, че Ансел Елгорт, за разлика от Майкъл Сера, който играе Скот, внася адекватност и рационалност на образа си чрез съвсем точното количество емоция без капка прекаленост. Тъгата в Бейби не успява да се превърне в меланхолия или социална непринадлежност, а радостта на героя не е предадена от Ансел като нелепа еуфория. Така изкуствения нов свят на всеобщия танц остава в съзнанието достоверен и съвсем реален.

Промяната в Бейби настъпва, когато героят се запознава с Дебора и пожелава да избяга с нея. Тя е въвлечена неволно в криминално приключение, за да бъде изкупителна косвена жертва. Героинята на Лили Джеймс обаче превръща предполагаемото си пасивно участие в съвсем активни малки действия, които не помагат особено, но са красива проява на зародилата се любов.

Танцът на Бейби е прекратен от героя на Кевин Спейси – Док. Или не съвсем – Док и Бейби постоянно се люшкат между почти топли отношения и смъртни заплахи. От героя на Спейси черпим информация за миналото на Бейби, която е поднесена много елегантно. Док е и сред главните източници на чудесния хумор и сарказъм, които филмът предлага.

Останалата част от хумора ни поднася героят на Джейми Фокс, който е доста симпатичен психар и престъпник. Свободното съществуване в лудост и съжителство е представено от героите на Айза Гонзалес и Джон Хам, които са влюбени, неуравновесени и прекрасни заедно. Колкото и симпатични обаче да са и тримата герои, всички те са извън ритъма на танца на Бейби и му пречат да се движи спокойно.

И така, стигаме до фантастичните преследвания, приклещвания, прескачания, прелитания, резки завои, плавни завои, всякакви завои и практически всичко, което може да бъде направено с кола без да изглежда в стила на „Бързи и яростни“, а иначе казано нелепо и нереално. Движенията на колите са цяла отделна ниша в цялостната хореография на филма. Тя, за голяма радост, се подчинява на физичните закони, а ние можем лесно да проследим всяко движение, причината за него и неговите последици. „Зад волана“ предлага чудесни каскади с коли и престрелки с какво ли не без логиката на филма да страда за сметка на по-голямо количество екшън сцени. Въпреки това те не са никак малко и са майсторски направени.

В „Зад волана“ виждаме смесица от жанрове в точните количества екшън, комедия, романтика, които са обединени от много музика и наистина добрата игра от актьорите. По лентата на този филм няма капка претенциозност или следи от нечие его. За пълната му красота допринасят изпипаността на цветовите комбинации и онзи синеок герой на Сиджей Джоунс, който е пряко свързан с филийките с фъстъчено масло. Ако ви се гледа добро кино – „Зад волана“ безспорно е за вас (пък и ще разберете как се танцува там).


Автор: Илияна Маринкова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова5 биографични филма за музикални легенди, които предстои да гледаме31.03.2020

Още от Под Моста

Димитър РахталиевАнимациите, които създадоха едно поколениеКино