Пътешествие до Турция: Айвалък, Памуккале и долината на маслините

09.09.2013

Turkey_Tourism
На кого принадлежи земята под краката ни? Чий дух носи? Кои спомени избира да запази  и кои да изтрие? Наша ли е земята само защото сме я заградили и сме сложили хора по границите й, или става наша, когато попие от кръвта и потта ни? А може би е ничия.

Посетих Турция за първи път преди повече от десет години и оттогава не мога да спра да се връщам. В съзнанието ми тя е цветна и загадъчна като страната от приказките на Шехерезада. Турция е необятна и никога не можеш да си сигурен какво ще ти поднесе. Сега, толкова години след първата ни среща, съм готова отново да се гмурна в дълбините й, да я опитам, да  я изживея, да я оставя да ми поднесе всичките си изненади, копнежи и тайни.

Статия от същата авторка озаглавена „Двете лица на Непал“ – вижте Тук 🙂

Крайната цел, която сме си поставили за първия ден е малко градче на Средиземно море, наречено Айвалък. Тръгваме рано, за да може да стигнем до него за един ден. Въпреки че бързаме не пропускаме да спрем в Къркларели (или Лозенград, родното място на Антим I), за да хапнем къпана баница. Градчето се намира   на около 60 км от Малко Търново и е почти задължителна спирка за всички, които пътуват от България към Турция. Почти всички говорят поне малко български, а на центъра на градчето можете да опитате едни от най-вкусните кюфтета, които съм яла, къпана баница, чорба, баклава и каквито други традиционни турски гозби се сетите. Хапвам набързо, а след това се качваме на ферибот, с който пресичаме Дарданелите и продължаваме по пътя си към Айвалък.
Троя2
Първата историческа забележителност, която сме избрали да посетим е античния град Троя. Още с влизането ни посреща най-известната легенда за Троя – висок дървен кон. Вътре в него е тясно и задушно, започва да ме хваща клаустрофобията и се чудя как ли се е чувствал великият и могъщ Ахил. О, музо, възпей способността му да издържи в малки пространства, пълни с разгонени, миризливи гърци.  От самия град не е останало почти нищо, но размерите на колоните, стълбите, театъра ни помагат да си представим поне малко какво е представлявал в разцвета си. Ако решите да посетите Троя си отделете около час и по 15 лири на човек.

Айвалик
Главната улица в Айвалък


Пътят ни минава през много селца, които са бедни, но живи. Във всяко едно от тях, дори и в най-малките, има поне по една джамия. Прави ми впечатление, че по улиците вървят както жени с фереджета и дълги шлифери, така и млади момичета с къси панталонки и потници. Странното е, че сякаш живеят в разбирателство. Никой не съди никого за вярата и разбиранията му. Чудя се дали точно това не ни липсва на нас българите – обединение. Турците някак са успели да намерят общите неща помежду си и не обръщат толкова голямо внимание на разликите.

Земята около нас е покрита с маслини. Огромни и безкрайни гори от маслини. До края на хоризонта и след него. Какво ли ги правят всичките тия маслини? Късам си една и с учудване разбирам, че отвътре е пихтиеста и вкусът й няма нищо общо с това, което си купуваме от магазините. Продължаваме покрай полята от маслини, докато пред нас не се открива лазурно синьото море. Не сме яли от сутринта и буквално умираме от глад, а на един от завоите по пътя има заведение с умопомрачаващо красива гледка. Сядаме без да се замислим. Някак ( с ръце, крака, ръкомахане и едно момченце, привикано от съседната сергия) успяваме да си поръчаме нещо за ядене. Тук ще направя кратка пауза, за да ви дам един скромен, но съществен съвет. Яжте. Сериозно, отидете ли в Турция – яжте! Забравете за всички диети, за всички съвети за хранене и за всички предразсъдъци, които имате относно храната. Турция, освен всичко останало, трябва да бъде вкусена.

В заведението няма меню, няма цени, няма нищо, но след малко ни носят малко тиганче с пет яйца, огромна кощница с най-мекия хляб на света, няколко чинийки с различни видове маслини, домати, краставици, два вида сирене, нещо като лютеница от домати, купичка със зехтин и за десерт чиния пълна с мед, в средата, на която плува разтопено масло.  Може и да е било, защото бяхме прегладняли, но тези наглед съвсем простички неща ни накараха да се почувстваме сякаш сме в рая. От другата страна на пътя има малко пазарче, на което се продават предимно зехтин, олио, маслини, подправки и ядки. Дават ни да опитаме от всички видове маслини, за да си изберем. Човекът ни казва, че той сам ги е правил. Гледа ни как си хапваме и се усмихва някак гордо. Купуваме си, а той ни пожелава догодина пак да си вземем от него.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Под МостаБарселона за 2 дни – танц на сетивата27.02.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър