Театър

„Бащата“ – триумф за театъра и Владо Пенев

19.02.2019

Съществували ли сме изобщо без спомени? Имало ли е такова нещо като аз, ти, вие? Нима светът не е само тук и сега, всеки миг – безценен дар, но без отпечатък, без следа, без никакво значение? Да, животът, светът, човекът – всичко това са спомени. „Когато Зорбас умре, целият свят умира с него“. И по същия начин, когато споменът умре, с него умира и онова, което преди е било най-сигурното нещо. В „Бащата“ горчивата загуба на спомените е основна тема, изследвана, предадена и преживяна дълбоко, чувствително и мило. С детинство, което може да притежава само възрастен човек, и тъга, която може да изпита само дете, чиято майка е недостижимо далеч.

Бащата“ е адаптация на едноименната постановка на френския драматург Флориан Зелер, която за пръв път се игра на българска сцена през октомври 2018 г. В ролята на тъжния Андре влиза безкомпромисно Владимир Пенев, съвсем естествено, болезнено достоверно. Радина Кърджилова е Ана – дъщерята на Андре, а поддържащи роли в постановката имат Юлиян Вергов в ролята на Пиер – приятелят на Ана – и очарователната Теодора Духовникова в ролята на истеричната Лора – последната надежда на Андре да живее нормално в относителна реалност. Жената и Мъжът, съответно Мария Каварджикова и Константин Еленков, допълват наистина блестящия актьорски състав.

Снимки: Стефан Н. Щерев

В един апартамент в Париж Андре губи паметта си и с нея – целия свят. Животът и собствената същност са поредица от накъсани фрагменти, натрошени огледала и разкривени лица, едновременно познати и напълно чужди. Дъщеря му Ана е изправена пред един от най-тежките избори – да продължи да гледа баща си, с неговите променливи настроения и гневни изблици, рискувайки връзката си, или да го изпрати в дом, в който за него да се грижат напълно непознати, чужди хора. Но нима има значение, щом спомените те предават? Нима има разлика кой е до теб?

В „Бащата“ нищо не е съвсем такова, каквото изглежда. Сенките си играят игри със съзнанието, паметта лъже, реалността се чупи и вечният танц на светлината и мрака допълнително я изкривява.

Андре постепенно губи облика си, но запазва чудесното си, тънко чувство за хумор. Той е сприхав и нежен, едновременно старец и дете, едното пропорционално на другото. А апартаментът е цялата позната Вселена. Ана е единствената връзка с реалността и начин Андре да е в синхрон с нея, макар тя да се изменя постоянно. Но Ана скоро ще замине. Или пък не. Това Ана ли е изобщо? Тази жена… как ѝ е името? Всичко постепенно се разпада.

Бащата“ е блестящ пример за театрално изкуство и е трудно да посочим къде блести най-ярко, но едно нещо с горчивина отличава постановката – изобразената вътрешна разруха, която се разгръща на сцената. Сценографията е динамична и под покривалото на тъмнината декорът се променя почти мигновено, напомняйки силно за спомени или откъслечни моменти на умопомрачение и шок. Особено впечатляваща е играта със светлината, която идва от няколко нощни лампи в ъглите на апартамента и от големия френски прозорец, през който усещаме първите лъчи на зората, заходът на слънцето надолу и прииждащата нощ.

Нейните игри превръщат сцената в отворена кутия, през която надникваме в едно чуждо съзнание. Сцената е толкова апартаментът, колкото и разпадът, толкова домашен уют, колкото и студ. Светлина и мрак, ясен поглед и размити контури, моментно щастие, тъга, връщане към началото, страх, самота, любов.

В последните минути на пиесата мъглата започва да се вдига и няколко предполагаеми сюжетни линии и възможни изхода се сливат в един. Или пък не.

Преди прожекторите да угаснат окончателно и под съпровода на ранения, безпомощен шепот на Андре, някак не успях да реагирам веднага. Една стена от чувство се стовари толкова силно върху мен, че не можех да помръдна. После светлините отново започнаха да се усилват, Андре отново беше Владо Пенев и усетих как цялата тъга на света ме блъсна. Тъга и величие. Защото Владо Пенев беше неописуемо добър и поклонът му накрая каза всичко – ръце високо във въздуха, триумфална усмивка и поклон до дъно. Защото истинският триумф се усеща, личи си и иска да бъде изваден на показ. Аплодисменти и поклон към вас, г-н Пенев!

Номинация ИКАР 2019 за водеща мъжка роля за Владимир Пенев.
“Бащата” можете да гледате на сцената на
Народен театър “Иван Вазов”.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаТеатралните премиери, които да гледате през февруари04.02.2019

Още от Под Моста

Карина НиколоваНина Николина или когато българският фолклор срещне джазаМузика