Bleak Revelation – екстремна терапия с демони в контролирана среда

13.03.2015

Понеже в „Под моста” ни е омръзнало да слушаме и четем как у нас добри музиканти, писатели, режисьори, артисти и прочие творци няма, ние напук продължаваме да ви показваме, че това всъщност далеч не е така. В случая доказателството идва в лицето на една българска метъл банда (първата ‘по-тежичка’, която представяме в сайта) – четворката Александър (соло китара), Константин (ритъм китара/вокали), Антон (бас/вокали) и Жоро (барабани), които заедно образуват екстремния квартет Bleak Revelation. Съвсем наскоро момчетата издадоха своя първи студиен албум – Afflictivе Seclusion, като освен това точно вчера – 12-ти март – направиха едно от по-важните си и големи концертни изпълнения. За усилието, трудностите, но и за удоволствието и удволетворението да си активна и отдадена на музиката си група у нас – или казано накратко – защо наистина си заслужава ти – да, точно ти! – да избереш българското, както твърди популярният слоган, чети надолу.

10658791_349210815280596_6680704963166973022_o

 Привет, банда! Bleak Revelation ставате все по-често спрягано име в българския метъл ъндърграунд, но как бихте представили групата пред една по-широка публика? Кои са лицата и техните кратки истории, стоящи зад единното цяло, наречено Bleak Revelation?

Антон: Привет, обитатели на “Под моста”! Ние сме Bleak Revelation, екстремна метъл банда, дишаща замърсения въздух на столицата и хранеща се с гнева и отчаянието на нейните жители. В състава ни има романтични души, двуметрови леприкони, гангстери от “Надежда” и брадати субекти с криминален вид. От близо седмица можем да се похвалим с излизането на дебютния си албум, носещ заглавието Afflictivе Seclusion.

Групата е създадена през 2011, но особено активни сякаш станахте през 2013. Сега, две години по-късно, вече имате записан албум, няколко концерта зад гърба си, а също така ще бъдете съпорт на Negura Bunget (важно име за по-сериозните меломани) по време на шоуто им у нас на 12.03. Напук на клишето, с нужната отдаденост и усърдие, у нас с музика явно може да се пробие. Разбира се не става въпрос за грандиозен комерсиален блясък, но пък няма как да не се отбележи, че за малко време бележите сериозни успехи. Как преборихте клишето, така да се каже?

Георги: Вложихме доста в направата на сингъла миналата година също както и в албума тази. Смятаме, че във времето, в което живеем, е задължителен минимум да имаш добър звук/продукция на музиката си. И ето, сега можем да ви представим нашия мироглед чрез музиката си, която става доста по-слушаема с не толкова гаражния саунд 😀

Константин: Ти самият го каза – много усърдие, труд и отдаденост, а бих добавил и желание, защото без него всичко е безсмислено. А също и един от членовете да е доста находчив PR със сигурност си е предимство.

10382065_251706661697679_6558721364245993501_o

Не бих попитал колко струва да направиш такъв запис и да поддържаш една банда постоянно жива, но не мога да не попитам – какво коства?

Георги: Както поддръжката на всеки колектив – много нерви, компромиси, търпение, караници е имало, но в крайна сметка за нас това не е работа, а удоволствие преди всичко, така че си струва абсолютно всичко, което е било вложено.

Константин: Аз не бих казал чак караници, но несъгласия си е имало. Все пак сме равноправен колектив и всеки има своя собствена визия за това как трябва да се случват нещата и в този смисъл несъгласията са си нещо нормално. Но в крайна сметка чрез диалог и аргументи стигаме до най-подходящото решение за всички от нас.

Събирателната роля на музиката е ясна, но отвъд нея – какво ви хвана и задържа заедно като банда?

Георги: Тък като аз съм най-новият член на бандата, от година и малко вече, в началото музиката ми се стори интересна, нестандартна, и реших за това да се задържа при момчетата. След поредица репетиции и запивания с тези хора се изгради доста повече от това. Станахме колектив, и по-важното – приятели.

Константин: Много бира, сходни виждания и интереси, а и доверие.

А имате ли големи отлики в музикалните си вкусове? Или сте сравнително синхронни?

Георги: Доста несихронни са ни вкусовете, хаха. Но това прави работата ни заедно още по-обогатяваща и интересна. В началото всеки дърпаше към своята идея за парчетата, но с течение на времето започнахме да съчетаваме музикалните си наклонности и тогава се родихме.

Антон: В момента ме е яд, че не успях да го кажа толкова поетично.

Константин: С течение на времето придобихме обща визия за това как трябва да звучим, като всеки даде нещо от себе си и убеди другите, че то е хубаво. Като цяло всеки от нас сам за себе си слуша много и разнообразна като стил музика, което допринася много и така сме по-отворени към нови идеи.

10953148_340041479530863_6457457977053684420_n

Afflictive Seclusion е вашият студиен дебют. Как се чувствахте да работите върху парчетата (които доскоро сте забивали в репетиционната) в една по-контролирана и строга студийна среда? Поопънаха ли ви се нервите, замеряхте ли се с чинели и овъртахте ли си струни около гърлата? Или записите минаха гладко и спокойно?

Георги: Поизпотихме се за направата на вокалите и барабаните. Но поне можем да се похвалим с естествени записи, няма нищо програмирано. За мен лично натуралната музика все още е ценност.

Константин: Имаше опъване на нервите на моменти, да, но като цяло записите минаха доста по-спокойно, отколкото очаквахме. Главната причина за това беше нашият страхотен продуцент Déhà, който има подход и знае как да разпусне напрежението и да избегне тъпчене на едно място. Котките му Коше и Тигър също спомогнаха за приятната обстановка, xа- ха.

Ще си позволя малко по-‘тесен’ въпрос, да ме прощават читателите ни. Миналата година записахте три демо парчета абсолютно в ‘олдскуул’ стил – груб гаражен запис, който много банди умишлено търсят, заради по-голямата му автентичност и първичност, която несъмнено отива на този тип музика. Защо решихте да се качите на следващото ниво и да запишете дебюта си – включвайки в него и презаписи на демотата – в професионално студио и с несъмнено високо качество на звука?

Георги: Вижте въпрос #2.

Константин: Ами звукът на демото в голяма степен не беше целен да бъде такъв. Той е по-скоро продукт на грешките на младостта и неопитността, от който научихме твърде много за нас и за това как трябва да се случват нещата. Въпреки това държим на мнението, че гаражният звук и непрофесионалният запис имат своя чар. А пък качественият запис беше естествената следваща стъпка в развитието ни, тези песни заслужаваха да бъдат чути в професионално записан вариант, а и се появи белгийският дългобрад магьосник Déhà, който изпълни нашите мечти и желания.

1524090_191386577729688_1499869025_o

Основата ви е дуум метъл, който на моменти се изражда в дет метъл, но пък ми е трудно да не забележка и някои блек метъл забежки – като в парчето Enslaved, например. Какво още едно по-тренирано ухо може да долови в осемте песни?

Георги: Диско, което връща към 80-те.

Антон: Траш, мелодет, прогресив, пост-рок, психеделия и викинги и дъждовни капки.

Антон, самият ти си почитател едновременно на меланхоличен жанр като дуум метъла, но и на по-екстремни и агресивни стилове като блек, дет, траш и пр. Кой от тези стилове е по-близък до теб – за слушане, но и за изпълняване? Или всичко опира до вълни от настроения, които се променят с времето?

Антон: Моите колеги в групата отдавна са забелязали, че в зависимост от моментното си настроение акцентирам върху различни пасажи от нашите парчета. Това най-силно се усеща при вокалните линии – в репетиционната и на живо. В определен смисъл всяко наше живо шоу е уникално, ха-ха.

В този ред на мисли – имат ли място все още жанровите граници в тежката музика днес? Има ли жанрови роби или фенове и музиканти се отварят все повече и повече към експерименти и стиловите трансгресии?

Антон: Експериментите не бива да излизат извън контрол, но все пак е важно да ги има, защото в един момент музиката ще започне да “загнива” (това са думи на Ivar, китарист на норвежците Enslaved), ако не се развива. От друга страна се радвам, че по-модерните жанрове не успяха да убият традиционния метъл, който продължава да бъде жив десетилетия наред и остава вдъхновение за млади и стари.

Разбираме какво ви вълнува като музиканти, но какво ви вълнува като автори? Какво стои зад текстовете в Afflictive Seclusion?

Георги: “Insane poetry, going in circles forever…”

 Константин: В текстовете ни става дума за неща, които вълнуват може би всеки човек- лични преживявания и по-общи лични въпроси. Това са нашите честни мрачни откровения за живота. Те са по-скоро абстрактни и свободни към интерпретации, това и за мен винаги е било привлекателното в текстовете към музика.

 Антон, ти си басист, но едновременно с това поемаш и отговорната длъжност на изпълняващ онези тежичките вокали, от които хората често се плашат. Трудно ли е да съвместяваш двете неща или всичко идва с практиката?

Антон: Практика, практика, практика. Освен когато става дума за бас. За да свириш на бас е необходимо просто да си приятел на групата и да си красив, ха-ха. Иначе малко допреди записите на демото от 2013-та дори не можех да изпълнявам тежки вокали, без да изгубя гласа си за три-четири дни. Не че имах право на избор – след като поредният ни вокалист ни напусна, на една от репетициите китаристът ни Сашо просто премести стойката на микрофона пред мен и каза “Давай!”…

1400632_174041619464184_1112139069_o

А какво носи – освен задължителното творческо удоволствие – свиренето на тази музика? Тук акцентът пада именно върху концертите ви, но можете да отговорите и по-общо, ако прецените.

Георги: Свирим тази музика най-вече, защото ни харесва. Ако на хората им допада също – още по-добре. На концерт, можете да станете съпричастни към настроението на нашата музика, да се потопите в меланхолия, носталгия, гняв – интерпретацията остава свободна за всекиго.

Антон: Творческо удоволствие? Бих го нарекъл “терапия” – да пуснеш демоните си в контролирана среда на разходка, и по този начин да намериш мир със себе си.

Обложката на Afflictive Seclusion е страхотна – и като изображение, и като цветове, и като композиция. Слушайки албума, смятам че пасва на настроението, което музиката носи. Интересно е обаче, че сякаш много от бандите в дуум жанра обикновенно използват мрачни снимки или меланхолични картини, избягвайки дигиталните образи. Защо решихте да се спрете на дигитално изображение, а не на – да речем – черно-бяла фотография или снежен, мъглив горски пейзаж?

Антон: Обложката и целият дизайн са дело на нашия приятел Никола Петрас, и наистина се гордеем с резултата от съвместната ни работа. Като отговор на въпроса – избягваме едното клише с помощта на друго клише. По този начин сме сигурни, че харесаната от нас черно-бяла фотография със заснежен пейзаж не е вече използвана от някоя дуум/блек метъл банда от Азербайджан. Освен това имам хубава длан, която желая светът да види.

Както вече споменахме, ще подгрявате на култовите румънци от Negura Bunget – как се чувствате преди концерта си с име като тях?

Антон: Като герои от ролева игра – ниско ниво, но с много артефакти, отвари и добри партньори в играта. Всичко, което ни липсва, е достатъчно eкспириънс, но се опитваме да наваксаме този показател, изправяйки се срещу по-силни противници.

Георги: Не бих могъл да го кажа по-добре. За нас е чест и огромно удоволствие да делим сцена с толкова яка банда.

А след тази паметна и – пожелавам ви най-сърдечно – в последствие безпаметна вечер, имате ли планове за още участия и изяви? Къде можем да ви чуем, ако решим че искаме да си ‘махнем главите’ с Afflictive Seclusion, изпълнен на живо?

Антон: Надявам се до седмица-две след концерта да обявим още няколко дати за метеорологични аномалии и природни катаклизми. Впрочем, главите ви не бива да напускат тялото по време на наше шоу, защото иначе ще се налага да пишем обяснения пред органите на реда.

Смятате ли, че четиримата от групата единодушно бихте могли да изберете една банда – едни общи ваши кумири – с които толкова много бихте искали да свирите заедно, че за целта дружно бихте жертвали девици, котки и кози на пентаграмите в Южния (шегички, шегички)?

Антон: Едва ли. А и не ни е необходима висша цел, за да се къпем дружно в кръвта на току-що заклани девици, да гоним животинките в Южния и да рисуваме с тебешир пентаграми по детските площадки.

Константин: Може би всички харесваме Paradise lost и Opeth, но съм напълно съгласен с горното, ха-ха.

1898063_205261263008886_570906734_n

Кои са клишетата за метъл музиката, музикантите и метъл феновете като цяло, които не понасяте и бихте искали хората, най-накрая, да си избият от главите?

Антон: Като започнем с антисоциалното поведение и завършим с липсата на лична хигиена, обикновено тази представи идват от хора, които никога през живота си не са контактували с представител на тази субкултура. По същата логика не всеки фен на Алисия носи потник с два номера по-малък, бръсната глава и ланец, и не всеки юзър на социалната мрежа GoodReads е интелектуалец.

Георги: Хора, метълът е просто музика, както всеки друг жанр. Никой с нищо не задължава и не налага определено поведение, начин на обличане и тн. Крайно време е да спрем да се делим и оплюваме заради различните си вкусове: музиката освен за удоволствие е и за да обединява хората!

Антон, доскоро самият ти бе в позицията на музикален журналист (макар и да не харесваме колко ненужно помпозно звучи, май по-удобно понятие няма), а сега си от другата страна – активна част от българския метъл ъндърграунд, но не само като фен и списващ, а и като музикант. Промени ли се по някакъв начин отношението ти към сцената, след като вече си част от нея?

Антон: Осъзнавам какви усилия, лишения и компромиси коства свиренето на авторски материал, и се опитвам да избягвам “тежките думи”, в случай че нещо не ми допада на сто процента. Не е тайна, че мнозина “доброжелатели” и критици (професионални или не) слушат музиката на килограм, без да се постараят да вникнат в нея, и с публикациите си по форуми, сайтове и различни медии са склонни да откажат потенциалните й слушатели. Което си е жалко, както и да го погледнем.

Както в литературата, така и в музиката (и като цяло в изкуството) на българските ‘автори’ все още се гледа с огромен скептицизъм. Като човек бил от ‘двете страни на барикадата’, наистина е интересно – как ти би оборил този скептицизъм?

Антон: Що се отнася до музиката, основните мотиви за този скептицизъм (btw слушайте Skepticism, много са танцувални), са следните:

Липса на оригиналност – по-скоро липса на толеранс към “различните” стилове от страна на публиката. Трудно е да намериш мотивация да си прогресивен, докато средата ти се опитва да те задуши.

Лош звук – този номер можеше да мине, ако годината беше 1998-ма. В момента всеки тийнейджър може да запише музика с добър звук през звуковата карта на компютъра си.

Групата “не може да свири” – Колкото и фантастично да звучи, с практиката идват и уменията, така че не очаквайте банда, която е треперела от адреналина и вълнението на сцена преди три или четири години, днес да е на абсолютно същото ниво.

Впрочем, помните ли вица за българската тройка? Двама правят секс, трети стои отстрани и дава акъл…

981037_231029977098681_5718822536259185090_o

За да направим още малко реклама на българската сцена – ако белким успеем да зарибим разни хора по Bleak Revelation с това интервю, а те решат, че искат още и още качествено българско музикално производство, към кои ‘колеги’ бихте ги насочили?

Антон: Искрено се радвам на успехите на родните банди, които избират да творят в не особено популярни у нас течения на екстремния метъл. Можем да изброяваме до утре, но ако този жанр ви е в кръвта, следете изкъсо какво се случва с Dimholt, Shambless, Vokyl, Upyr, Trysth, Diabless, Impenitence, Violentory…

Георги:  Всички от гореспоменатите, като бих сложил акцент върху Vokyl и Dimholt.

Ранните Paradise Lost или My Dying Bride? Хо-хо!

Антон: Коварен въпрос. Може би все пак ранните Paradise Lost, в частност Gothic и Shades Of God.

Константин: Горното!

За финал – пожелавам ви успех и постоянство и завършвам с въпроса: какво е вашето мрачно разкритие пред читателите на Под Моста?

Антон: Обичаме дъждовно време, алкохол, кофеин и котета. Май това не беше особено мрачно и не беше кой знае какво разкритие…

Георги: Времената са сурови, облаците тежат над нашия сив, прашен град… трудно се изчистват старите мръсотии, но няма значение, способни сме да променим всичко – важното е да се обичате и да бъдете добри едни към други.
Константин: Ами какво мога да добавя? Чуйте албума и ще разберете.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаЛили Гелева за вдъхновението на живота01.10.2019

Още от Под Моста

Момчил Русев17 години и 38 издания: Как Seattle Night промени СофияМузика